|
РАЗДЕЛ XXX МИСТЕРИИТЕ „СЛЪНЦЕ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ Древността на Тайната Доктрина може да бъде по-добре разбрана, ако се покаже в коя точка от историята нейните мистерии са били вече осквернени с това, че започнали да съдействат на личното честолюбие на деспотите-управници и лукавите жреци. Тези дълбоко философски и научно съставени религиозни драми, в които били инсценирани най-великите истини на окултната или духовната вселена и съкровените учени знания, станали предмет на преследване далеч преди дните, когато са живели Платон и дори Питагор. В същото време първоначалните откровения, дадени на човечеството, не изчезнали заедно с мистериите; те все още се пазят като наследство за бъдещите и по-духовни поколения. Вече отдавна е казано в „Разбулената Изида“,1 че по времето на Аристотел великите мистерии са били загубили своето първоначално величие и тържественост. Техните обреди излезли от употреба и в значителна степен се превърнали просто в жречески разсъждения и станали религиозна преструвка. Безсмислено е да се установява кога те за пръв път са се появили в Европа и Гърция, тъй като общопризната история, може да се каже, почти започва с Аристотел – всичко станало преди него представлява неразплетена хронологична бъркотия. Достатъчно е да се спомене, че в Египет мистериите са били известни от дните на Менес и че гърците са ги получили едва когато Орфей ги е донесъл от Индия. В статията „Била ли е писмеността известна преди Панини?“2 е посочено, че Пандавите придобили световна власт и обучавали на „жертвени“ мистерии другите раси още 3300 години пр.Хр. Действително, когато Орфей, синът на Аполон, или Хелиос, получил от своя баща форминкса – седмострунната лира, символизираща седмичната тайна на Посвещението – в Централна Азия и Индия тези мистерии вече са имали побеляла древност. Според Херодот Орфей ги донесъл от Индия, а Орфей е много преди Омир и Хезиод. Така дори в дните на Аристотел вече са били останали малко истински адепти в Европа и даже в Египет. Наследниците на тези, които били разпръснати от ордите на различните завоеватели на древен Египет, на свой ред също били разпръснати. Както преди 8000 и 9000 години потокът на познанието бавно е потекъл от платата на Централна Азия в Индия и по посока на Европа и Северна Африка, така приблизително 500 години пр.Хр. той започнал да тече назад, към своя стар дом и месторождение. През следващите две хиляди години знанието за съществуването на велики адепти почти е угаснало в Европа. Въпреки това, на някои съкровени места мистериите все още се разигравали в цялата си първоначална чистота. „Слънцето на праведността“ все още високо горяло върху полунощното небе; и докато мрак покривал лицето на непросветения свят, в Адитите в нощта на посвещенията сияела вечна светлина. Истинските мистерии никога не са били общодостъпни. Елевзините и Агрите – за мнозинствата; Богът ??????? на „добрия съвет“, великото орфично божество – за неофита. 1 Op. cit, l, 15. 2 „Five Years of Theosophy“, стр. 258. Странно е да се задава такъв въпрос и да се отрича това, когато дори на изтоковедите е добре известно, че – да погледнем само един пример – е съществувал Яска, който е бил предшественик на Панини и неговият труд все още съществува; известни са седемнайсет автори на Нирукта (речника), които са предшествали Яска. Кой е бил този Бог на мистериите, погрешно приет от нашите символоведи за Слънце? Всеки, който има известна представа за древноегипетската екзотерична вяра, е напълно убеден, че за масите Озирис е бил Слънцето в небето, „Небесен Цар“, Ро-Им-фаб; че гърците са наричали Слънцето „Око на Юпитер“, така както за съвременните ортодоксални парси то е „Окото на Ормузд“; че освен всичко друго, към Слънцето са се обръщали като към „Всевиждащия Бог“ (???????????), към „Бога Спасител“, към „Спасяващия Бог“ (???????????????????). Прочетете папируса на Паферонмес в Берлин и стелата, преведена от Мариет Бей,1 и вижте какво казват те: 1 „La Mиre d’Apis“, стр. 47. „Слава тебе, о, Слънце, божествено дете! ... Твоите лъчи носят живот на чистите и така готовите... Боговете („Синовете на Бога“), които се приближават до теб, треперят от възторг и благоговение... Ти си първородният, Син на Бога, Словото.“1 1 Току-що посветения наричат „първороден“ и в Индия той става двиджа, „два пъти роден“, едва след неговото окончателно и висше посвещение. Всеки адепт е „Син на Бога“ и „Син на Светлината“, след получаването на „Словото“, когато той става самото „Слово“, след приемането на седемте божествени атрибута, или „лирата на Аполон“. Църквата днес се е заловила за тези термини и в изразите на посветителски обреди, и в пророческите изказвания на езическите оракули вижда предчувствие за бъдещия Христос. Но това съвсем не е така, тъй като те са били прилагани към всеки достоен посветен. Ако изразите, които са се употребявали в йератичните писания и глифове хиляда години преди нашата ера, сега се срещат в хвалебствените химни и молитвите на християнските църкви, това е просто защото те са били нагло присвоени от латинските християни с пълната надежда, че потомството никога няма да разбере за това. Всичко възможно да се направи е било направено, за да се унищожат оригиналните езически ръкописи и църквата е можела да се чувства в безопасност. Християнството безспорно е имало своите велики пророци и предвиждащи, като всяка религия, но достойнството им не става по-силно от отричането на техните предшественици. Чуйте какво казва Платон: „Знай, Главк, че когато говоря за творението на доброто, аз имам предвид Слънцето. Синът e съвършено сходен със своя Баща.“ Ямблих нарича Слънцето „образ на божествения разум или Мъдростта“. Евсевий, повтаряйки думите на Филон, нарича изгряващото Слънце (???????) главен Ангел, най-древния, добавяйки, че Архангелът, който е polyonymous (многоименен), е Verbum, или Христос. Тъй като думата Sol (Слънце) е производна от solna, Единен, или „Този, който е само един“, и неговото гръцко название Хелиос означава „Всевишен“, тази емблема става разбираема. Въпреки това древните са правили разлика между Слънцето и неговия прототип. Сократ приветствал изгряващото Слънце, както в наши дни го приветстват истинските парси, или зороастрианите; и Омир, и Еврипид, както няколко пъти е правел след тях и Платон, споменават Юпитер-Логоса, „Словото“, или Слънцето. Независимо от това християните твърдят, че тъй като оракулът, попитан за Бог Иао, отговорил: „Това е Слънцето“, „Йехова на евреите е бил добре известен на езичниците и гърците“,1 „Иао е нашият Йехова“. Изглежда първата част от това предположение няма никакво отношение към втората и най-малко заключението може да се смята за правилно. Но ако християните така силно искат да докажат тази тъждественост, окултистите нямат нищо против това. Само че в такъв случай Йехова е също така Вакх. Много странно е, че хората на цивилизования християнски свят и до днес така отчаяно се хващат за полите на идолопоклонниците евреи – сабеяните и слънцепоклонниците, каквито те са били,2 подобно на простолюдието на Халдея – и че те не са в състояние да различат по-късния Йехова само като еврейски вариант от Иа-ва, или Иао на финикийците; че това име, казано накратко, е било тайното име на един от боговете на мистериите, един от многото кабири. Като „Висш Бог“ за един малък народ, той никога не е бил смятан за такъв от посветените, които ръководели мистериите, тъй като за тях той е бил само планетен дух, а видимото Слънце – само централната звезда, а не централното духовно Слънце. „И Ангел Господен му казал (на Маной): „Защо питаш за името ми, когато то е тайна“.3 1 Вж. Дьо Мирвил, IV, 15. 2 II ки. на Царствата, XXIII, 4–13. 3 „Кн. на Съдиите“, XIII, 18.* Самсон, синът на Маное, е бил посветен на този Господ на „мистериите“ Иа-ва; още преди неговото раждане му е било предопределено да стане „назарит“ (чела), адепт. Това, че той съгрешил с Далила и отрязал дългите си коси, които „никога не трябвало да докосва бръснач“, показва колко добре е спазвал своя свещен обет. Алегорията за Самсон доказва езотеризма на Библията, както и характера на „боговете на мистериите“ на евреите. Наистина Моверс дава определение на идеята на финикийците за идеалната слънчева светлина като духовно влияние, излизащо от Бога. Иао, „светлина, постижима само от ума – физически и духовен принцип на всичко, от което еманира душата“. Това е била мъжка Същност, или Мъдрост, а изначалната материя, или Хаосът, била женска. Така примитивните финикийци вече са притежавали двата първи принципа, съвечни и безкрайни – духът и материята. Но това е отзвук от еврейската мисъл и не е мнение на езическите философи. Бълг. прев.: „Ангел Господен му отговори: защо питаш за името ми? То е чудно“. – Бел. прев. Тъждествеността на Йехова от планината Синай с Бог Вакх едва ли е оспорима и той несъмнено е Дионис, което вече беше показано в „Разбулената Изида“.1 Там, където са се покланяли на Вакх, винаги е съществувало предание за Ниса2 и пещерата, където той е бил възпитан. Зад границите на Гърция Вакх е бил всемогъщият „Загрей, висш сред Боговете“, при когото служел Орфей, основателят на Мистериите. И така, ако не се признае, че Мойсей е бил посветен жрец и Адепт, чиито всички деяния са изобразени алегорично, тогава трябва да се признае, че той лично, заедно със своето войнство на израилтяните, се е покланял на Вакх. „И Мойсей построил олтар и го нарекъл на името на Йехова Ниси (или Иао-ниси, или отново на Дионис).“3 1 Вж. „Isis Unveiled“, II, 526. 2 Бет-Сан или Скитонолис в Палестина носел това обозначение; едно място на планината Парнас имало същото наименование. Но Диодор заявява, че Ниса се е намирала между Финикия и Египет; Еврипид констатира, че Дионисий се е появил в Гърция от Индия; и Диодор добавя своето свидетелство: „Озирис бил възпитан в Ниса, в щастливата Аравия; той е бил син на Зевс и бил наречен на своя баща (в именителен падеж е Зевс, в родителен – Диос) и мястото Дио-Нис – Зевс, или Юпитер от Ниса. Тази тъждественост на имената и титлите е твърде многозначителна. В Гърция само Зевс е стоял по-високо от Дионис, и Пиндар казва: „Така бащата Зевс управлява всичко и също така управлява Вакх“. 3 „Изход“, XVII, 15. Бълг. прев.: „Тогава Мойсей съзида жертвеник (на Господа) и го нарече с име Йехова Ниси (Господ е мое знаме)“. – Бел. прев. За да се потвърди казаното no-горе, по-нататък ние трябва да помним, че мястото, където се е родил Озирис, египетският Загрей, или Вакх, е било планината Синай, която египтяните наричат планината Ниса. Мощен змей е бил нис и месецът на еврейската Пасха – Нисан. |
