|
И тук отново се налага да бъдат споменати нашите приятели йезуитите, тъй като посоченият обред е тяхно изобретение. За да посочим примера на техния успех при хвърлянето на прах в очите на обикновените хора – с цел да не допуснат да се видят истините на окултизма – ние ще покажем какво са направили те с това, което днес се нарича франкмасонство. Това братство в действителност притежава значителна част от символизма, формулите и обредите на окултизма, преминали по наследство от незапомнените времена на първоначалните посвещения. За да превърнат това братство само в безвредно нищо, йезуитите изпратили в този орден няколко от най-талантливите си емисари, които отначало убедили простите братя, че истинската тайна е била загубена заедно с Хирам Абиф и след това ги подбудили да внесат това вярване в своите формулировки. После те изобретили благовидни, но незаконни висши степени, претендиращи за по-нататъшно хвърляне на светлина върху тази загубена тайна и за прокарване на кандидата по-нататък, занимавайки го с форми, заимствани от оригинални, но несъдържащи никаква същност неща – и всичко това е изкусно преплетено, за да поведе стремящия се неофит наникъде. И все пак, от време на време се срещат хора със здрав разум и способности в други отношения, които с тържествени лица, устремено, с изключителна сериозност преминават през тази пародия, разкриваща пред тях „подменени тайни“, наместо действителните. Ако читателят се обърне към твърде значителния и полезен труд под заглавие „Кралска масонска енциклопедия“, към статията „Розенкройцерство“, ще открие, че нейният автор, висок и учен масон, показва какво йезуитите са направили, за да разрушат масонството. Говорейки за периода, когато съществуването на това тайнствено братство (за което много хора уж „нещо“ или дори много знаят, но фактически не знаят нищо) станало известно за пръв път, той разказва: „В отдавна отминали дни сред широките слоеве на обществото съществувал страх пред невидимото – страх, както много ясно показват събитията и явленията от неотдавнашното минало, който все още като цяло е непреодолим. Поради това изследователите на Природата и съзнанието са били принудени да се крият в неизвестност, не съвсем нежелателна... Кабалистичните мечтания на Джон Рейхлиц водели към пламенна дейност Лютер и търпеливите трудове на Тритенхайм създали съвременната система на писане с дипломатически шифър... Заслужава значително внимание фактът, че един специален век, именно този, в който за пръв път се появили розенкройцерите, се откроява в историята като ерата, в която се срещат най-много усилия да се отхвърлят пътищата на миналото (папството и църковността). Оттук е възникването на опозицията от губещата страна и нейната злоба против всичко тайнствено или неизвестно. В отговор те свободно организирали псевдо-розенкройцерски и масонски общества, на които се внушавало задължението безредно да примамят в своите редове no-слабите братя от истинския и невидим орден и после тържествуващо да предават всичко, което те в своята неблагоразумност съобщават на главите на тези временни и нямащи значение общества. Като самозащита срещу прогреса на истината, тази власти използвали всякаква лъжа, за да примамят с убеждения, заинтересованост или терор такива хора, които могат да бъдат склонени да признаят папата за глава; и когато това им се удава – както знаят много от покръстените в тази вяра, но не се осмеляват да признаят – към тях се отнасят с пренебрежение, предоставяйки им да водят жизнена борба както сами могат, без да ги допускат дори до знанието на тази нищожна апорета, която римската вяра счита за свое притежание.“ Но ако масонството е било развратено, никой не е в състояние да съкруши действителния, невидим розенкройцер и източния посветен. Символизмът на Вишвакарма и Суря Викартана е оживял там, където Хирам Абиф е бил действително убит и към това ние сега ще се върнем. Това не е просто астрономичен, а най-тържественият обред, наследство от най-древните Мистерии, който е прекрачил вековете и се прилага до днес. Той олицетворява цялата драма на цикъла на живота, прогресивните въплътявания и психичните и физиологичните тайни, за които нито църквата, нито науката знаят нещо, независимо че това е обредът, който довел църквата до най-великата от нейните християнски мистерии. |
