|
1 Вж. Лауренс, „Essais Historiques“, за по-нататъшна информация относно световното универсално знание на египетските жреци. 2 „Des Initiations“, стр. 24. 3 Тази дума е произлязла от гръцкото „хиерос“ (свещен) и „глифо“ („изрязвам“). Египетските йероглифи били посветени на боговете, както индуският деванагари е език на боговете. 4 Същият този автор имал (както имат и окултистите) много обосновани възражения срещу съвременната етимология на думата „философия“, която се тълкува като „любов към мъдростта“, а в действителност това съвсем не е така. Философите били учени и философията е била действителна наука, а не празнословие както сега. Този термин се състои от две гръцки думи, чието значение е да предаде съкровения му смисъл и трябва да го тълкуват като „мъдрост на любовта“. Именно в последната дума, любов, се крие съкровеното езотерично значение – тъй като „любов“ тук фигурира не в качеството си на съществително, тя също така не означава „привързаност“ или „нежност“, не е термин, прилаган за обозначаване на Ерос, изначалния принцип в божественото творение, на синонима ?????, на абстрактното желание в Природата да се създава потомство, изразяващо се във вечно продължаващи серии от феномени. Тя означава „божествена любов“, този вселенски елемент на божествена вездесъщност, който е разлят по цялата Природа и едновременно е и главната причина, и следствието. „Мъдростта на любовта“ (или „философията“) е означавало влечение и любов към всичко скрито под обективните феномени, а също така неговото разпознаване. Философията е означавала най-високо Адептство – любов към Божеството и сливане с Него. От скромност Питагор дори отказвал да бъде наричан философ (т.е. такъв, който знае всичко съкровено във видимите неща; причината и следствието, или абстрактната истина) и се наричал просто Мъдрец, стремящ се да постигне философията, или Мъдростта на Любовта – като при това любовта в нейното екзотерично значение била деградирана от хората в онези времена толкова, колкото и сега, поради нейното чисто земно приложение. Посвещението, макар че не е съдържало нито правила, нито принципи или някакво специално учение – както това се разбира сега – е било Наука и при това Наука на науките. И макар лишено от догми, физическа дисциплина и изключителен ритуал, то е било единствената истинска Религия – Религия на вечната истина. Външно това е била школа, колегия, където се преподавали науки, изкуства, етика, законодателство, филантропия, култ към истинската и действителна природа на космичните феномени; по време на Мистериите тайно са се давали практични доказателства за тези феномени. Които можели да познаят истината по всичко – т.е. които били в състояние да гледат разбуленото лице на великата Изида и да понесат ужасяващото величие на тази Богиня – ставали посветени. Но децата на петата раса твърде дълбоко са затънали в материята, за да правят това винаги безнаказано. Постигнатите от неуспех изчезнали от този свят, без да оставят следа. Кой от най-великите царе е можел някога да се осмели да изисква от суровите жреци възраждане на човек, колкото и високо да е било неговото обществено положение, ако тази жертва е пристъпила прага на техния свещен Адитум? Благите наставления, преподавани от посветените на ранните раси, преминали в Египет, Гърция, Китай и Халдея, разпространявайки се така по целия свят. Всичко добро, благородно и велико в човешката натура, всички божествени способности и стремежи се култивирали от жреците-философи, които се стараели да ги развият в своите посветени. Техният етичен кодекс, основан на алтруизма, станал всеобщ. Той може да се види у „атеиста“ Конфуций, учещ: „Който не обича своя брат, не притежава никакви достойнства“; също така в наставленията на „Стария Завет“: „Ти трябва да обичаш своя съсед като самия себе си“.1 Най-великите посветени ставали богоподобни и във „Федър“ Платон е приписал следните думи на Сократ: 1 „Левит“, XIX, 18. „Посветените непременно ще пребъдат в обществото на Боговете“. В същия труд се привеждат думите на този велик атински мъдрец: „Съвършено очевидно е, че учредителите на Мистериите, или тайните събрания на посветените, са били не низки хора, а могъщи гении, които от памтивека с помощта на загадките са се стараели да ни вразумят, че този, който дойде в незримите области неочистен, ще бъде хвърлен в бездната (осмата сфера на окултното учение; т.е. той завинаги ще загуби своята личност), а онзи, който дойде там очистен от мръсотията на този свят и е съвършен в добродетелите, ще бъде посрещнат в обителта на Боговете.“ За Мистериите Климент Александрийски казал: „Тук свършва цялото учение. Човек вижда Природата и всичко съществуващо.“ Получава се така, че християнският отец на Църквата е говорил по същия начин, както езичникът Претекстат – проконсулът на Ахая (четвърти век на нашата ера), „човек с изключителни добродетели“, който казал, че да бъдат лишени гърците „от свещените Мистерии, които свързват в единно цяло цялото човечество“, би било равносилно да се лиши животът им от всякаква ценност. Биха ли могли Мистериите някога да заслужат най-голяма похвала от най-благородните хора на древността, ако техният произход не е бил по-висок от човешкия? Прочетете всичко, което е казано за това несравнимо с нищо учреждение, както от тези, които никога не са преминавали през Посвещение, така и от самите Посветени. Направете справки у Платон, Еврипид, Сократ, Аристофан, Пиндар, Плутарх, Изократ, Дио-дор, Цицерон, Епиктет, Марк Аврелий, без да назоваваме още дузина други знаменити мъдреци и писатели. Това, което Боговете и Ангелите открили, екзотеричните религии, започвайки от религията на Мойсей, отново закрили и скрили за векове от полезрението на хората. Йосиф, син на Яков, е бил посветен, в противен случай той не би се оженил за Асенет, дъщерята на Петефр („Потифар“ – „този, който принадлежи на Фре“, Бога на Слънцето), жреца от Хелиополис и управник на Он.1 Всяка истина, открита от Исус, която разбирали дори евреите и ранните християни, е била отново закрита от църквата, претендираща да Му служи. Прочетете какво казва Сенека, цитиран от д-р Кинили: 1 „Он“, „Слънце“, египетското наименование на Хелиополис („Града на Слънцето“). |
