За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 111

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Египетските жреци, подобно на брамините от древността, държали в своите ръце ръководството на управлението; това е била система, която те наследили непосредствено от посветените на велика Атлантида. Чистият култ към Природата от най-ранните дни на патриарсите – думата „патриарх“ тук се прилага в нейното първоначално значение към прародителите на човешката раса,1 бащите, вождовете и наставниците на първобитните хора – станал наследство само за тези, които били в състояние да различат ноумена зад феномена. Впоследствие посветените предавали своите знания на човешките царе, както божествените им Учители предавали това на техните предци. Техен прерогатив и дълг е било да разкриват на човечеството полезните за него тайни на Природата – съкровените свойства на растенията, изкуството за лекуване на болни и приемането на братска любов и взаимопомощ сред човечеството. Никой Посветен не бил смятан за такъв, ако не е можел да лекува – дори да връща към живот от мнима смърт (кома) тези, чиято летаргия без такава намеса би преминала в действителна смърт.2 Тези, които проявявали такива способности, се извисявали над тълпите и били разглеждани като царе и посветени. Гаутама Будда е бил цар-посветен, лечител и връщал към живот намиращите се вече в ръцете на смъртта. Исус и Аполоний били лечители и изследователите ги наричали царе. Ако те не са възкресявали хора, мъртви по всички признаци, нито едно от тези имена не би преминало към потомците, понеже това служело като пръв и решаващ критерий, определен знак, че върху този Адепт почива невидимата ръка на изначалния божествен Учител или самият той е въплъщение на един от „боговете“.

1 Думата „патриарх“ се състои от гръцката дума „патриа“ („семейство“, „племе“ или „народност“) и „архос“ („глава“), бащинският принцип. Еврейските патриарси, които били пастири, предали името си на християнските патриарси; все пак те не са били жреци, а просто глави на своите племена, подобно на индуските Риши.

2 Няма нужда да се споменава, че в Природата възкръсването на действително умряло тяло е невъзможно.

Тази царствена привилегия е стигнала до нашите царе на петата раса чрез царете на Египет. Всички египетски царе са били посветени в тайните на медицината и лекували болните дори тогава, когато вследствие от страшните и трудни изпитания на заключителното Посвещение, някои царе не са били в състояние да станат пълноценни Йерофанти. Те са били лечители по привилегия и по традиция и в случаите, когато самите те не са овладели окултното изкуство на лекуване, в това им помагали Йерофантите на храмовете. Така дори в по-късни исторически времена ние намираме, че Пир е лекувал болните като просто ги докосвал с крак; на Веспасиан и Адриан им се налагало само да произнесат няколко думи, преподадени им от Йерофантите, за да възстановят зрението на слепите и здравето на сакатите. Оттогава историята е отбелязвала случаи, когато същата тази привилегия е била разпространена сред императорите и царете на почти всички нации.1

1 Кралете на Унгария заявявали, че могат да лекуват от жълтеница; на херцог Бургундски се е приписвала способността да предпазва хората от чума; кралете на Испания освобождавали обсебените от бесове. Като награда за добродетелта на добрия крал Робер, на кралете на Франция е бил даден прерогативът да лекуват от скрофулоза. По време на краткото си пребиваване в Марсел, където пристигнал за сватбата на сина си, Франц I с докосване изцелил от тази болест повече от 500 човека. Същата привилегия притежавали кралете на Англия.

Известното за жреците на Египет и брамините от древността, потвърдено от всички древни класици и исторически писатели, ни дава правото да вярваме в това, което по мнението на скептиците се смята само за предания. Откъде са се взели удивителните познания на египетските жреци във всички отрасли на науката, ако те не са ги почерпили от още по-древен източник? Знаменитата „Четворка“, центровете на знание в древен Египет, исторически са по-достоверни, отколкото е началото на съществуването на съвременна Англия. Това е било великото Тиванско светилище, където Питагор, след своето пристигане от Индия, е изучавал науката на окултните числа. Това е бил Мемфис, където Орфей е популяризирал своята индийска метафизика, трудно постижима за приложение във Велика Гърция; и оттук Талес и векове по-късно Демокрит получили всичко, което са знаели. На Саис трябва да се въздадат всички почести за удивителното законодателство и изкуството да се управлява народа, с които неговите жреци дарили Ликург и Солон, станали предмет на възхищение на бъдещите поколения. И ако Платон и Евдоксий не са се отправили на поклонение в светилището на Хелиополис, то по всяка вероятност първият никога не би учудил бъдещите поколения със своята етика, а другият – с удивителните си познания по математика.1

Изтъкнатият съвременен автор на тема Мистериите на египетското посвещение – но нищо незнаещ за посвещенията на Индия – покойният Рагон, не е преувеличавал, когато е твърдял, че:

„Всички понятия (отнасящи се до тайните на Природата), които притежавали Индустан, Персия, Сирия, Арабия, Халдея, Сидония и Вавилонските жреци – са били известни на египетските жреци. По този начин това е била индуската философия, без мистерии, която, прониквайки в Халдея и в древна Персия, образувала доктрината на египетските Мистерии,“2

Мистериите предшествали йероглифите.3 Те ги породили, тъй като дълготрайните записи са били необходими за запазването на тайните им и напомнянето за тях. Именно първоначалната философия4 е послужила като основен камък за съвременната философия; само че потомъкът, запазвайки чертите на външното тяло, по пътя си е загубил духа и душата на своя родител.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 111

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред