|
1 В древността не е имало брамини като наследствена каста. В онези далечни времена човек ставал брамин чрез лични заслуги и Посвещение. Обаче постепенно се промъкнал деспотизмът и сина на брамина правели брамин, отначало по силата на протекцията, а след това по наследство. Кръвните права заменили правата за истинска заслуга и така израснало обществото на брамините, което наскоро след това се превърнало в могъща каста. Оттогава знанието на първоначалните истини изцяло е останало в ръцете на Посветените. Мистериите имали своите слаби места и своите недостатъци, както трябва да ги има всяко учреждение, създадено от ръцете на човечеството. Все пак Волтер характеризирал тяхното благо с няколко думи: „В хаоса на хорските учреждения е съществувало учреждение, което винаги е предпазвало човека от пълно оскотяване; това са били Мистериите.“ Наистина, както Рагон е казал за масонството: „Времето е продължителността на неговия храм, Вселената е неговото Пространство... „Хайде да разделим, за да можем да властваме“, казали хитреците; „Хайде да се обединим, за да се съпротивляваме“, казали първите масони.“1 Или no-скоро Посветените, които масоните никога не са преставали да наричат свои първоначални и непосредствени учители. Първи и основен принцип на нравствената сила и могъщество е обединението и солидарността на мисълта и целта. „Синовете на Волята и Йога“ се обединили в началото, за да се съпротивяват на ужасното и непрекъснато нарастващо беззаконие на адептите на лявата ръка – атлантите. Това довело до учредяването на още по-тайни школи, храмове на обучението и Мистерии, недостъпни за всички, с изключение на издържалите на най-страшни изпитания и послушничество. Каквото и да се каже за най-ранните адепти и техните божествени учители, на всичко ще се гледа като на измислица. Поради това, ако искаме да научим нещо за първоначалните посветени, то трябва да съдим за дървото по неговите плодове – да разгледаме поведението и работата на техните приемници в пета раса, както са отразени в трудовете на класическите писатели и великите философи. Как са гледали на посвещението и посветените в течение на около две хиляди години гръцките и римските автори? Цицерон информира своите читатели с много ясни изрази. Той казва: „Посветеният трябва да прилага на практика всички намиращи се в негова власт добродетели: справедливост, вярност, търпимост, скромност, сдържаност; тези добродетели карат хората да забравят за талантите, които може би не достигат у него.“2 1 „Des Initiations Anciennes et Modernes“. „Мистериите – казва Рагон – били дар от Индия“. В това той грешал, тъй като арийската раса донесла мистериите на посвещението от Атлантида. Въпреки това той е прав, като казва, че Мистериите са предшествали всички цивилизации и че очиствайки ума и нравствеността на народите, те послужили за основа на всички закони – граждански, политически и религиозни. 2 „De Off.“, l, 33. Рагон пише: „Когато египетските жреци казвали: „Всичко за народа, нищо чрез народа“, те били прави – сред невежия народ истината може да бъде разкрита само на достойни за доверие лица. ...В наши дни виждаме, че „всичко чрез народа, нищо за народа“ е лъжлива и опасна система. Истинската аксиома трябва да бъде: „Всичко за народа и с народа“.1 Но за да се достигне такава реформа, масите на народа трябва да преминат през двойно преобразуване: (а) да се откъснат от всякакъв елемент на екзотерично суеверие и лъжа от страна на свещенослужителите, и (б) да станат образовани хора, свободни от всякаква опасност да бъдат поробени от човек или идея. От гледна точка на изложеното по-рано това може да изглежда парадоксално. Могат да ни кажат: посветените са били „жреци“ – във всеки случай всички индуски, египетски, халдейски, гръцки, финикийски и други Йерофанти и Адепти са били жреци в храмовете и именно те изобретили съответните екзотерични вярвания. На това може да се отговори: „Не расото прави монаха“. Ако може да се вярва на преданията и единодушното мнение на писателите от древността, прибавяйки това към примерите, които имаме в лицето на „жреците“ на Индия, най-консервативната нация в света, тогава става съвършено ясно, че египетските жреци не са били повече жреци – в смисъла, който ние придаваме на тази дума – от храмовите брамини. Те по никакъв начин не бива да се разглеждат като такива, ако се вземе за стандарт европейското духовенство. Лауренс справедливо казва, че: „Жреците на Египет, казано точно, не били служители на религията. Думата „жрец“, чийто превод не е изтълкуван правилно, е имала значение, твърде различно от това, което ние Ј придаваме. На езика на древността, а специално в смисъла на посвещение на жреците на древен Египет, думата „жрец“ е синоним на думата „философ“... Институцията на египетските жреци изглежда в действителност е била съюз на мъдреци, събрали се, за да изучават изкуството, как да се управляват хората, да служат като център на царството на истината, да способстват за нейното разпространение и да задържат твърде опасното Ј разсейване.“2 1 „Des Initiations“, стр. 22. 2 „Essais Historiques sur la Franc-Maзonnerie“, 142, 143. |
