|
По този повод възникнал дори спор между двамата изтоковеди. Докато М. дьо Руже е искал да преведе думата „Хан“ като „любезност“ или „милост“, М. Шаба настоявал, че „Хан“ означава „движение“ или „знак“, направен от статуята. Извънредната власт, злоупотребата със знанието и личното честолюбие много често са довеждали егоистичните и безпринципни посветени до черната магия точно както същите причини са довеждали до това християнските папи и кардинали; и именно черната магия е била това, което в крайна сметка е довело до унищожението на мистериите, а съвсем не християнството, както много често погрешно се смята. Прочетете „Римска история“ на Момзен, том I, и вие ще узнаете, че именно езичниците сами са поставили край чрез оскверняването на Божествената наука. Още през 560 г. пр.Хр. римляните открили някакво окултно общество, школа по черна магия от най-отвратителен тип; то празнувало мистериите, пренесени от Етрурия, и скоро тази нравствена зараза се разпростряла по цяла Италия. „Над седем хиляди посветени били предадени на съд и повечето от тях били осъдени на смъртно наказание... Впоследствие Tum Ливий разказва за още три хиляди осъдени посветени, само в течение на една година, за престъплението отравяне.“1 1 Дьо Мирвил, V, 281. И независимо от това, все още осмиват и отричат черната магия! Полтие може да е или да не е преизпълнен с ентусиазъм, казвайки, че Индия му изглежда като: „Велико и първоначално огнище на човешката мисъл, което завършило с обхващането на целия древен свят“, но той е бил прав в своята идея. Тази първоначална мисъл довела към окултно знание, което в нашата пета раса е отразено от най-ранните дни на египетските фараони до днешно време. Едва ли ще се намери йератичен папирус сред тези, които се откриват при плътно бинтованите мумии на царе и върховни жреци, който да не съдържа за съвременния изследовател на окултизма някаква интересна информация. Всичкото това е, разбира се, осмяната Магия, резултат от първоначалното знание и откровение, макар че тя била прилагана от атлантските вещари по толкова нечестив начин, че оттогава е възникнала необходимостта да се закрият за следващата раса с плътна завеса приложенията, които се ползвали за получаването на така наречените магични ефекти на психичен и физичен план. Буквално никой в нашия век няма да повярва на такива съобщения, като се изключат римските католици, но на тези действия те ще припишат сатанински произход. Въпреки това магията дотолкова се е сляла със световната история, че ако някога тази история бъде написана, на нея ще Ј се наложи да се основава на откритията на археологията, египтологията и на йератичните писания и надписи; ако настояват, че тя трябва да бъде свободна от това „вековно суеверие“, то тя никога няма да види бял свят. Можем добре да си представим затруднението, в което са се оказали сериозните египтолози, асириолози, учени и академици. Принудени да превеждат и тълкуват древните папируси и архаичните надписи върху обелиските и вавилонските цилиндри, те се изправили пред необходимостта отначало докрай да се сблъскват с противния и ненавистен за тях предмет на Магията, с нейните заклинания и други подобни атрибути. Тук те намират трезви и сериозни разкази, излезли под перото на първите учени писари, съставени под непосредствения надзор на халдейските или египетските Йерофанти, най-учените сред философите на древността. Тези разкази били написани в тържествения час на смъртта и погребението на фараоните, върховните жреци и други могъщи лица от страната Хеми; тяхната цел била довеждането на новородената, озиритирана душа пред страшния трибунал на „Великия Съдия“ в сферата Аменти – там, където лъжата се е смятала за по-тежка от най-големите престъпления. Били ли са всички тези писари, Йерофанти, фараони и жреци-царе глупаци или мошеници, които или лъжели, или се опитвали да накарат другите да повярват в „небивалици“, каквито се откриват върху най-почтените папируси? И все пак тук нищо не може да се направи. Потвърдени от Платон и Херодот, Мането и Синцел, както и от всички най-велики и заслужаващи доверие автори и философи, които са писали по предмета, тези папируси отбелязват – така сериозно, както отбелязват която и да е история или факт, толкова общоизвестен и общоприет, че не се нуждае от коментари – цели царски династии от мани, т.е. сенки и призраци (астрални тела), и такива действия на магичното изкуство и окултните феномени, че и най-доверчивият окултист на нашето време ще започне да се съмнява – дали да им вярва, или не. Изтоковедите обаче са намерили спасителен изход от положението: все още публикувайки и предавайки папирусите на критиката на литературните садукеи, те обикновено ги наричат „романи от времето на фараон Еди кой си“. Тази идея е остроумна, дори и да не е съвсем честна. |
