За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 107

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Платон, Павзаний, Страбон, Диодор и дузини други дават своите свидетелства за великото благо на посвещението; както всички велики Адепти, така и частично посветените споделят ентусиазма на Цицерон.

„Нима Плутарх, мислейки за това, което е научил при своето посвещение, не се е утешил от загубата на своята жена? Не е ли придобил той в Мистериите на Вакх убеждението, че „душата“ (духът) остава нетленна и че съществува задгробен живот?... Аристофан е отишъл дори по-далеч: „Всички, които са участвали в Мистериите – казва той – са водели чист, спокоен и свят живот; те умирали, търсейки светлината на Елевзинските поля (Девачана), докато останалите нищо друго не са можели да очакват, освен вечна тъмнина (на невежеството?)“.

..И когато помислиш за значителността, придавана от държавите на принципа и правилното празнуване на Мистериите – с условия, разработени в договорите за осигуряване на провеждането им – тогава се вижда до каква степен на тези Мистерии толкова дълго време са били отдадени техните първи и последни мисли.

Те били най-великите обекти както на общественото, така и на частното внимание и това е напълно естествено, тъй като според Делингер: „Елевзинските Мистерии са били разглеждани като разцвет на цялата гръцка религия, като най-чиста същност на всичките им концепции.“1

Там не са били допускани не само съзаклятници, но и тези, които не са докладвали за тях; предатели, лъжесвидетели, развратници..?2 така, че Порфирий е могъл да каже: „В момента на смъртта нашите духове трябва да бъдат такива, каквито са били по време на Мистериите, т.е. свободни от всякакви позорни петна, страсти на завист, ненавист или гняв.“3

Наистина:

„Магията била смятана за Божествена Наука, която водела до участие в характерните свойства на самата Божественост.“4

Херодот, Талес, Парменид, Емпедокъл, Орфей, Питагор – всички те, всеки в своето време, са търсили мъдрост от Йерофантите на Египет с надеждата да решат проблемите на Вселената.

Филон казва:

„Било е известно, че Мистериите разкривали съкровената дейност на Природата“.5

1 „Judaism and Paganism“, I, 184.

2 „Frag. of Styg., ap. Stob.“

3 „De Special Legi.“

4 Дьо Мирвил, V, 278, 279.

5 „Isis Unveiled“, I, 25.

Чудесата, извършвани от жреците на теургичната магия, са дотолкова добре удостоверени и свидетелствата – ако човешките свидетелства въобще нещо струват – са дотолкова неопровержими, че сър Дейвид Брюстер, за да не се наложи да признае, че езическите теургии много превъзхождат по чудеса християнските, признава на първите съвършена осведоменост по физика и по всичко, което се отнася до натурфилософията. Науката се намира в много неприятно положение...

Пеел казва, че „магията е съставлявала значителна част от жреческата наука. Тя изследвала природата, силата и качеството на всичко подлунно; елементите и техните части, животните, различните растения и техните плодове, камъните и тревите. Казано накратко, тя изследвала същността и силата на всичко. Ето откъде тя е създала своите резултати. И тя създавала статуи (магистизирани), които носели здраве и изготвяла всякакви различни фигури и предмети (талисмани), които по еднакъв начин можели да станат както инструмент на заболявания, така и на здраве. Също така много често чрез магия се достига поява на небесен огън и тогава статуите се кикотят и лампите сами се запалват.“1

Това твърдение на Пеел, че Магията е „създавала статуи, които носели здраве“, сега е доказано пред света не като мечта, не като празна хвалба на халюциниращ теург. Както казва Рювенс, това става „история“. Тъй като то е намерено в „Papyrus Magique“ на Харис и върху вече споменавания обелиск, изпълнен по обета. Както Шаба, така и Дьо Руже заявяват, че:

„На осемнайсетия ред на този много повреден паметник се намирала формула, отнасяща се до мълчаливото съгласие на бога (Хонс), оповестил това съгласие чрез движение, което придал на своята статуя.“2

1 Ibid, I, 282, 283.

2 Дьо Мирвил, V, 248.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 107

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред