За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 106

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

1 В своя „Трактат за идолопоклонничеството“, пишейки за еврейските терафими, Маймонид казва: „Те говорели с хората“. До днес християнските вещари в Италия и негьрските вуду в Ню Орлеан приготвят малки восъчни фигури, приличащи на техните жертви, и ги пробождат с игли, като при това раната, такава като на терафима, или Менх, отразявайки се на живия човек, често го убива. Много са все още тайнствените смъртни случаи, като при това не за всички биват открити виновните.

2 Рамзес Лепсий, царствал приблизително 1300 години преди нашата ера.

3 Може да се съди доколко са достоверни преводите на такива египетски документи, щом една и съща фраза се превежда от трима египтолози в три различни варианта. Руже казва: „Той я намерил в състояние на попадане под властта на духовете“; или друга версия – „с крайници, съвсем вкочанили се“ (?); а Шаба превежда: „И писарят открил, че хоу е твърде зъл“. Между обземане от страна на злия хоу и „с крайници съвсем вкочанили се“ има разлика.

Минали единайсет години, но състоянието на младата девойка не се подобрило. Вождът на Бахтен отново изпратил вестоносец и по неговото искане Хонс-пеири-Секлерем-Зам, една от божествените форми на Хонс – Бога-Син на Тиванската Троица – била отправена в Бахтен...

Когато този Бог (въплътен) произнесъл приветствие към пациентката, тя на мига се почувствала освободена и намиращият се в нея хоу веднага проявил желание да се подчини на заповедта на Бога: „О, велики Боже, който кара призраците да изчезват – казал хоу – аз съм твой роб и се завръщам там, откъдето съм дошъл!“1

Очевидно Хонс-пеири-Секлерем-Зам е бил действителен Йерофант от класа, наричан „синовете на Бога“, тъй като за него е казано, че е бил една от формите на Бог Хонс, което означава, че или той е бил смятан за въплъщение на този Бог – аватар, или за съвършен посветен. От същия текст се вижда, че храмът, на който той е принадлежал, е бил един от тези, към които е била прикрепена школа по магия. В него е имало хен, или тази част от храма, която е била недостъпна за всички, освен за върховния жрец, библиотека, или хранилище на съкровени трудове, за чието изучаване и за охраната им се назначавали специални жреци (т.е., с които се съветвали всичките фараони в много важни случаи) и където те контактували с боговете и получавали съвети от тях. Нима в описанието на храма на Иерополис Лукиан не разказва на своите читатели за „Богове, които независимо проявяват своето присъствие“?2 И по-нататък – за това, че той веднъж пътешествал с жрец от Мемфис, който му разказал, че е прекарал двайсет и три години в подземните крипти на своя храм, получавайки наставления по магия от самата Богиня Изида. И четем още, че самият Меркурий е обучавал Великия Сезострис (Рамзес II) на свещените науки. По този повод Яблонски отбелязва, че в това той вижда основанието Амун (Амон) – откъдето според него е произлязло нашето „Амин“ – действително да е било призоваване към светлината.3

1 Дьо Мирвил, V, 247, 248.

2 Някои преводачи биха искали да тълкувт думите на Лукиан, като отнасящи се до обитателите на града, но не им се удава да придадат на това твърдение достоверност.

3 Дьо Мирвил, V, 256, 257.

В папируса на Анастази, който изобилства от различни формули за призоваване на боговете и заклинания против хоу и стихийните демони, параграф седми ясно показва как се различават действителните богове и планетните ангели от обвивките на смъртните, които са останали в Кама Лока, сякаш за да съблазняват човечеството и още по-безнадеждно да го объркват в напразните търсения на истината извън окултните науки и завесите на посвещението. По повод на такива божествени призовавания или теоматични консултации този седми стих казва следното:

„Това божествено и велико име1 трябва да се призовава само в случаите на абсолютна необходимост и когато призоваващият се чувства абсолютно чист и безупречен.“

Не е така при формулите на черната магия. Като говори за двата ритуала на магията в Анастазийската колекция, Рювенс отбелязва, че те:

„Неоспоримо образуват най-поучителния коментар към „Египетските мистерии“, приписван на Ямблих и най-доброто допълнение към този класически труд за разбиране на тавма-тургията на философските секти, тавматургия, основана на древната египетска религия. Според Ямблих тавматургията се е осъществявала чрез служенето на второстепенни гении.“2

1 Как може Дьо Мирвил да вижда сатаната в египетския бог с велико божествено име, когато сам признава, че не е имало нищо по-велико от името на оракула на Додона, тъй като това е било името на Бога на евреите ИАО или Йехова? Този оракул е бил доведен от пелазгите в Додона повече от четиринайсет столетия пр. Хр. и е останал при предците на елините; неговата история е добре известна и може да бъде прочетена при Херодот. Юпитер, който бил влюбен в прекрасната океанска нимфа Додона, заповядал на Пелазг да пренесе нейния култ в Тесалия. Името на Бога на онзи оракул, който се намирал в храма на Додона, е било Zeus Pelasgicos, Зевспатер (Бог Отец) и както обяснява Дьо Мирвил: „Това е било име par exellence, име, което евреите смятали за неизразимо, непроизносимо; казано накратко – Иаох-патер, т.е. „това, което е било, е и ще бъде“, казано по друг начин – „Вечен“. И авторът признава, че Мори е прав, „откривайки в името на ведическия Индра библейския Йехова“ и дори не се опитва да отрича етимологичната връзка между двете имена – „великото и загубено име със слънцето и ударите на мълнията“. Странно признание и още по-странни противоречия.

2 Рювенс, „Писмо до Летрон за 75 пункта от папируса на Анастази“. Вж. Дьо Мирвил.

Рювенс завършва със забележка, която е многозначителна и важна за окултистите, защитаващи древността и оригиналността на своите документи, тъй като той казва:

„Всичко, което той (Ямблих) описва като теология, ние намираме като история в нашите папируси.“

Но защо тогава да се отрича оригиналността, вероятността и най-вече достоверността на класическите автори, всичките писали за магията и нейните мистерии в дух на най-голяма почтителност и възхищение? Чуйте Пиндар, който възкликва:

„Щастлив е този, който слиза в гроба, получил такова посвещение, тъй като той знае края на своя живот и царството,1 дадено от Юпитер.“2

Или Цицерон:

„Посвещението не само ни научава да се чувстваме щастливи в този живот, но също така и да умираме с най-добри надежди.“3

1 Елевзинските полета.

2 „Фрагменти“, IX.

3 „De Legibus“, II, IV.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 106

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред