За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 105

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Преводите на няколко египетски папируса от виконт Дьо Руже, колкото и да са несъвършени, ни дават едно преимущество: те неопровержимо доказват присъствието в тях както на бяла, божествена магия, така и на вещарство, и прилагането и на двете в течение на всички династии. В „Книга на Мъртвите“, която е много по-древна от „Книгата Битие“3 или която и да е друга книга на „Стария Завет“, това се вижда във всяко изречение. Тя е пълна с непрестанни молитви и заклинания против черното изкуство. В нея Озирис е победител на „въздушните демони“. Молещият моли за неговата помощ срещу Матат, „от чиито очи излиза невидима стрела“. Тази „невидима стрела“, излизаща от очите на вещаря (жив или умрял) и „циркулираща по целия свят“, е лошото око – космично по произхода си и земно по своите последствия на микрокосмичен план. На латинските християни не им прилича да гледат на това като на суеверие. Тяхната църква сама се придържа към това вярване и дори има молитва против „стрелите, циркулиращи в тъмнината“.

Но най-интересен от всички тези документи е „папирусът на Харис“, наречен във Франция „Le papyrus magique на Шаба“, тъй като той го превел за първи път. Това е ръкопис, написан с йератично писмо, преведен, коментиран и публикуван през 1860 г. от м-р Шаба, но получен в Тива през 1855 г. от м-р Харис. Смятат, че неговата древност е от двайсет и осем до трийсет века. Ние цитираме няколко извадки от тези преводи:

„Календар на щастливите и нещастните дни: ...този, който е накарал волът да работи на 20-о число от месец Фармут, непременно ще умре; този, който на 24-о число на същия месец гръмко е произнесъл името на Cem, om този ден ще види как бедата нараства в неговия дом...; този, който на 5-о число от Пачуса напуска своя дом, заболява и умира.“

Преводачът, чиито културни инстинкти са възмутени до краен предел, възкликва:

„Този, който не е чел тези думи със своите собствени очи, не би повярвал в такова поробване в епохата на Рамесидите.“1

1 Дьо Мирвил, V, 88. Същите календарни и хороскопни забрани съществуват в Индия в наши дни, както и в Китай и във всички буддистки страни.

Ние принадлежим на деветнайсетия век от християнската ера и поради това се намираме на висотата на цивилизацията и под милостивата власт и просветителското влияние на християнската църква, вместо да се подчиняваме на езическите богове на древността. Въпреки това ние лично познаваме дузина и сме чували за стотици образовани, много разумни хора, които по-скоро ще помислят да извършат убийство, отколкото да започнат някаква работа в петък, да обядват на маса, където са седнали тринайсет човека, или да започнат дълго пътешествие в понеделник. Великият Наполеон пребледнявал при вида на три запалени свещи на масата. И още, ние можем с желание да се съгласим с Дьо Мирвил, във всеки случай в това, че такива „суеверия“ са „резултат от наблюдението и опита“. Ако това никога не съответстваше на фактите, авторитетът на този „Календар“, смятя той, не би продължавал и седмица. Но да видим по-нататьк:

„Влияние на времето на раждане: дете, родило се на 5-ия ден от Паофи ще бъде убито от бик, на 27-ия ден – от змия. Родило се на 4-о число от месец Атхир, то пада под удари.“

Това е въпрос на хороскопни предсказания; в нашия век вярват в смислената астрология и Кеплер е доказал, че тя е научно възможна.

Различавали два вида Хоу: първо оправданите Хоу, т.е. тези, на които греховете били простени от Озирис, когато заставали пред неговия трибунал; те живеели втори живот. Второ, имало е виновни Хоу, „Хоу на умрелите втори път“, те бивали осъдени. Втората смърт не ги унищожавала, но били обречени да скитат и мъчат хората. Тяхното съществуване е имало фази, аналогични на фазите на живия човек – дотолкова тясна връзка между мъртвия и живия, че се вижда как ставало необходимо извършването на погребални обреди, прогонвания и молитви (или no-скоро магически заклинания).1 В тази молитва се казва:

„Не позволявай отровата да обхване неговите телесни части (на покойния)..., за да проникнат в него мъртъв мъж или жена; или сянката на някакъв дух да обитава в него (или в нея).“2

М. Шаба добавя:

„Тези хоу били същества от рода, към който хората принадлежат след смъртта, прогонвали ги в името на бог Хонс... Маните тогава можели да влизат в телата на живите, да ги преследват и обсебват. Против такива страшни нахлувания се употребявали формули и талисмани и особено статуи или божествени фигури...3 С тях се борели с помощта на божествената сила, бог Хонс бил известен с такива избавления. Въпреки това Хоу, при изпълняването на заповедите на този бог, запазвал присъщата му ценна способност да се намества по желание в което и да е друго тяло.“

1 Вж. Дьо Мирвил, III, 65.

2 „Pap. Mag.“, стр. 163.

3 Ibid, стр. 168.

Най-често употребяваната формула за прогонване е била следната. Тя е твърде многозначителна:

„Хора, богове, избраници, души на умрелите, негри, ментиу, не гледайте тази душа, за да не проявите жестокост по отношение на нея.“

Това е било адресирано до всички, които познавали Магията.

„Амулети и мистични имена“ – тази глава определят като „много тайнствена“, тъй като тя съдържа заклинания, отправени към Пенхакахакахернеру и Уранаокарсанкробиту и други такива прости имена. Шаба казва:

„Ние имаме доказателства, че мистичните имена, подобни на тези, били в обща употреба по времето на пребиваване на израилтяните в Египет.“

И ние можем да добавим, независимо от това дали те са египетски или израилски, че това са вещарски имена. Изучаващият може да направи справка за това в трудовете на Елифас Леви, например в неговия „Grimoire des Sorciers“. B тези заклинания Озирис се нарича Мамурам-Кахаб и го молят да предотврати нападението на два пъти мъртвите хоу върху оправдания хоу и неговите най-близки роднини, тъй като проклетият (астралният призрак):

„Може да приеме всякаква форма, каквато пожелае, и да проникне по желание в което и да е място или тяло.“

Изучавайки египетските папируси, човек започва да прави откритието, че поданиците на фараоните не са били много склонни към спиритизма или спиритуализма на онова време. Те се страхували „от благословения дух“ на мъртвия повече, отколкото римските католици се боят от дявола!

От не един папирус се вижда колко неуместни и несправедливи са обвиненията против египетските богове, че те са „дяволи“, а също така против жреците, че те творят своите магически чудеса с помощта на „падналите ангели“. Тъй като в тях често има записи за вещари, осъдени на смъртно наказание – точно сякаш са живели под протекцията на святата християнска инквизиция. Ето един случай от времената на Рамзес III, който Дьо Мирвил е взел от Шаба.

„Първата страница започва с думите: „От мястото, където се намирам, към народа на моята страна“. Има основание да се предполага, както ще се види, че човекът, написал това от първо лице, е съдия, който прави доклад и го отправя към народа, след обичайната формула, тъй като главната част на обвинението е следната: „Този Хай, лош човек, е бил надзирател (възможно е – собственик) на овце. Той казал „Мога ли да се снабдя с книга, която да ми даде велика власт?“... И му била дадена книга с формулите на Рамзес-Мери-Амен, великият Бог, неговият царствен господин; и той успял да овладее божествената сила, даваща му възможност да омагьосва хората. Той също така успял да построи жилище и да намери много дълбоко място и създал хора от Менх (магичните хомункули?) и... любовни писания..., открадвайки ги от Хена (окултната библиотека на двореца) с ръката на каменоделеца Атирм..., принуждавайки един от надзирателите да отстъпи настрана и действайки магически върху другите. След това той се стремил да узнае бъдещето с тяхна помощ и успял. И всички ужаси и мерзости, които гнездили в сърцето му, той ги осъществил и приложил на практика, извършвал и други големи престъпления, такива като ужаса (?) на всички Богове и Богини. Също така нека към него бъдат приложени законите, наказващи с велика (сурова?) смърт, такива, каквито заповядват божествените слова. Обвинението не спира с това – то детайлизира престъпленията. Първият ред говори за ръка, парализирана с помощта на хората от Менх, които трябва само да кажат „нека това и това да стане“ и то ще стане. Следват големи мерзости, такива, които заслужават смърт... Съдиите, разглеждащи неговото (на обвиняемия) дело, завършили с думите: „Нека той умре съгласно заповедта на фараона и съгласно това, което е написано в редовете на божествения език!“

М. Шаба казва:

„Пълно е с документи от подобен род, но задачата да се анализират все не може да бъде предприета с ограничените средства, които ние имаме на разположение.“1

Съществува надпис, взет от храма на Хоус в Тива – Бог, който притежавал власт над елементариите. Той бил предаден от М. Присон д’Авен на Императорската, днес Национална библиотека в Париж и за пръв път бил преведен от м-р С. Бърч. В него се съдържа цял роман за магията. Той се отнася до дните на Рамзес XII2 от дванайсетата династия; ние цитираме от изложението на М. дьо Руже във вида, даден от Дьо Мирвил.

„Този паметник ни разказва как един от Рамзесите на дванайсетата династия, събирайки в Нахараина данъка, плащан на Египет от азиатските народи, се влюбил в дъщерята на вожда от Бахтен, един от данъкоплатците, оженил се за нея и след завръщането си в Египет я издигнал в ранг на кралица под кралското име Ранефру. Скоро след това вождът от Бахтен изпратил вестоносец при Рамзес, молейки египетската наука да помогне на Бент-Рош, no-малката сестра на кралицата, на която всички крайници заболели.

Пратеникът ясно помолил да бъде изпратен „мъдрецът“ (Посветеният Рех-Хет). Царят заповядал да повикат всички придворни йерограматици и пазители на съкровените книги от Хена и като избрал сред тях царския писар Тот-ем-Хеби, учен човек, познавач на писанията, му заръчал да изследва тази болест,

С пристигането си в Бахтен Тот-ем-Хеби открил, че Бент-Рош е обсебена от хоу (Ем-сех-‘еру-кер x’oy) u заявил, че самият той е много слаб, за да влезе в борба с него.3


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 105

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред