|
„Отначало мъки, след това метемпсихоза в течение на 3000 години като ястреб, ангел, цвете на лотос, чапла, щъркел, лястовица, змия и крокодил: разбираемо е, че утешението от такъв преход е твърде далеч от удовлетворението.“ Отново само едно просто указание може да пролее много светлина върху това. Напълно ли са уверени изтоковедите, че правилно са прочели за „метемпсихоза в течение на 3000 години“? Окултната Доктрина учи, че Кармата чака на прага на Девачана (Аменти на египтяните) 3000 години; че след това вечното Его се въплътява de novo, за да бъде наказано в своята нова временна личност за греховете, извършени в предишното раждане, които страдания в един или друг вид ще изкупят грешките на миналото. И ястребът, цветето на лотоса, чаплата, змията или птицата – всеки обект в Природата, казано накратко, е имал своето символично и многостранно значение в древните религиозни емблеми. Човек, който цял живот е действал лицемерно и се е прославил като добър, а в действителност подобно на хищна птица само е чакал случая да се нахвърли върху своите събратя и да завладее чуждо имущество, ще бъде осъден от Кармата на наказване в бъдещия живот за лицемерието и алчността. Какво ще бъде наказанието? Тъй като всяка човешка единица в крайна сметка трябва да напредва в своята еволюция и тъй като този „човек“ в някакво бъдещо време ще се възроди като добър, искрен и доброжелателен, неговото наказание да се възроди като ястреб може просто да означава, че тогава той ще бъде разглеждан метафорично като такъв. Че независимо от неговите действително добри, свойствени му качества, в течение на възможно дълъг живот, несправедливо и лъжливо ще го обвиняват и подозират в алчност, лицемерие и в тайни изнудвания, като всичко това ще му причини по-големи страдания, отколкото може да понесе. Законът за въздаването никога не греши и колко още такива жертви на лъжливата видимост и човешка злоба срещаме в този свят на непрекъсната илюзия, грешки и обмислена зловредност. Ние ги виждаме всеки ден и те могат да бъдат открити в житейския опит на всеки от нас. Къде е изтоковедът, който с някаква степен на увереност може да каже, че е разбрал религиите на древността? Метафоричният език на жреците никога не е бил повече от повърхностно разкрит и до днес все още четеното на йероглифите е много лошо овладяно.1 1 Известно е, че затруднението възниква дори и в добре познатите езици, например в санскрит, чийто смисъл е много по-лесно да се разбере, отколкото иератичното писмо на Египет. На всички е известно как санскритолозите безнадеждно се оказват в задънена улица по отношение на действителното значение и как те грешат в правилното предаване на мисълта в своите преводи, в които един изтоковед противоречи на друг. Какво казва „Разбулената Изида“ по въпроса за египетските превъплътявания и трансмиграции и противоречи ли то на нещо, за което сега говорим? „Трябва да се отбележи, че философията на циклите, която била алегоризирана от египетските Йерофанти като „цикъл на необходимостта“, измества в същото време алегорията за „Падението на Човека“. Според арабските описания всяка от седемте зали на пирамидите – тези най-велики сред космичните символи – носела името на една от планетите. Своеобразната архитектура на пирамидите сама по себе си показва хода на метафизичната мисъл на техните строители. Върхът се губи в ясното синьо небе на страната на фараоните и олицетворява изначалната точка, губеща се в невидимата Вселена, откъдето е започнала своя път първата раса на духовните прототипи на човека. От момента на нейното балсамиране всяка мумия губела в определен смисъл своята физическа индивидуалност: тя символизирала човешката раса. Полагали я, като пресмятали как най-добре да се помогне на изхода на „Душата“, на която се налагало да премине през седемте планетни зали, преди да може да излезе през символичния връх. Заедно с това всяка зала олицетворявала една от седемте сфери (на нашата Верига) и един от седемте висши типа на физико-духовното човечество – no-висок от типа на нашето, както е утвърдено. На всеки 3000 години душата, представителка на своята раса, е трябвало да се връща към изходната точка, от която се е отправила, преди да премине към друга еволюция, в по-съвършено духовно и физическо преобразяване. Ние трябва действително да се задълбочим в затъмнената метафизика на източния мистицизъм, преди да можем напълно да осъзнаем безкрайността на панорамата, обхващана с един полет от величавата мисъл на тези, които я пораждат.“1 Всичкото това е магия, когато са дадени подробностите; и същевременно това се отнася до еволюцията на нашите седем коренни раси, до всяка с особеностите на нейния специален пазител или „Бог“ и неговите Планети. След смъртта астралното тяло на всеки посветен е трябвало отново да разиграе в своята погребална мистерия раждането и смъртта на всяка раса – минала и бъдеща – и да премине през седемте „планетни зали“, които, както вече беше казано по-rope, олицетворяват също седемте сфери на нашата Верига. Мистичната доктрина на източния окултизъм учи, че: „Преди да се въплъти в ново тяло, Духовното Его (не астралното Хоу) трябва отново да посети местата на действие, които то е оставило при своето последно развъплътяване. То трябва само да види и да научи за всички следствия, възникнали от причините (Нидан), породени от неговите действия в предишния живот, за да може, виждайки, да признае справедливостта на установяването и да помогне на Закона на Въздаването (Кармата), вместо да пречи.“2 1 Op. cit., I, 297. 2 Книга II. Коментари. 3 Така заявяват Бунзен и Шамполион, а д-р Карпентер казва, че „Книга на Мъртвите“, изсечена върху древните паметници, с „тези фрази, които намираме в „Новия Завет“ във връзка с деня на Страшния Съд..., е била изсечена приблизително 2000 години пр. Хр.“. (Вж. „Isis Unveiled“, I, 518.) |
