|
РАЗДЕЛ XXVII ЕГИПЕТСКАТА МАГИЯ Немного от нашите изследователи на окултизма са имали възможността да изследват египетски папируси – тези живи, или по-точно отново възкръснали свидетели за това, че Магията, добра или зловредна, се е прилагала преди много хиляди години в нощта на времето. Употребата на папируси е преобладавала чак до осми век на нашата ера, когато се отказали от тях и направата им престанала. Най-любопитните от намерените при разкопки документи незабавно се изкупували и се изнасяли от страната. Все пак още съществуват прекрасно запазили се папируси в Булака, в Кайро, макар че по-голямата част от тях никога не е била прочетена както трябва.1 1 „Знаците, с които са написани тези пергаменти – пише Дьо Мирвил, – понякога представляват йероглифи, разположени перпендикулярно, разновидност на линейна тахиграфия (съкратени букви), където изображението често е сведено просто до една черта; понякога хоризонтално; след това се среща йератично, или свещено писмо, четено от дясно на ляво, както при всички семитски езици; накрая, писмените знаци на страната, прилагани в официалните документи, по-голямата част от договорите и т.н., но които от времената на Птоломеите се употребявали и върху паметниците“, V, 81, 82. Едно копие от папируса на Харис, преведено от Кабой – Papyrus magique — може да се изучи в Британския музей. Другите – тези, които били изнесени и които могат да бъдат намерени в музеите и обществените библиотеки на Европа – нямали по-голям късмет. В дните на виконт Дьо Руже, преди някакви си двайсет и пет години, само някои от тях „били разшифровани на две трети“; и сред тях – няколко интересни записа, водени мимоходом и с цел да се обяснят царските разходи, включени в Списъка на свещените отчети. В това можем да се уверим от така наречените колекции на „Харис“ и Анастази и от някои изкопани неотдавна папируси; един от тях съдържа отчет за цял ред магични действия, извършвани пред фараоните Рамзес II и III. Споменатият документ действително е много любопитен. Това е папирус от петнайсети век пр. Хр., написан по времето на Рамзес V, последният цар от осемнайсета династия, и е труд на писаря Тутмос, който записал няколко произшествия, имащи отношение към лица, неизпълнили своите задължения на 12-ия и 13-ия ден от месец Паофс. Документът показва, че в онези дни на „чудеса“ данъкоплатци в Египет са били не само живите, но и всяка мумия. На всички и всичко бил наложен данък и Хоу на мумията, неизпълнила задълженията си, се наказвало от „жреца-заклинател, който я лишавал от свобода на действието“. Тогава, какво е това Хоу? Просто астралното тяло, въздушно подобие на трупа или мумията – това, което в Китай наричат Хауен, в Индия – Бхут. В днешно време, след прочитането на папируса изтоковедът по всяка вероятност ще го отхвърли настрана с отвращение, приписвайки цялата тази история на невежото суеверие на древните. Наистина феноменални и неразбираеми трябва да са глупостта и лековерието на този, в други отношения високо философски и цивилизован народ, ако той е можел да понася в течение на толкова векове, на толкова хилядолетия такава система на взаимна лъжа! Система, при която жреците лъжели народа, Царете-Йерофанти лъжели жреците и самите били лъгани от духовете, които на свой ред били само „плод на халюцинация“. Цялата древност от Менес до Клеопатра, от Ману до Викрамадити, от Орфей до най-последния римски авгур е била исторична – така ни казват. Трябва да е било така, щом всичко като цяло не е било система на лъжа. Животът и смъртта се насочвали и се намирали под властта на свещеното „правене на магии“. Тъй като едва ли ще се намери даже един папирус – дори и това да е елементарен документ за покупко-продажба, сделка, отнасяща се до най-обикновени делнични дела – към който да не е примесена магия: бяла или черна. Това изглежда, като че ли свещените писари на Нил умишлено и в пророчески дух на расова ненавист осъществявали най-неизгодна (за тях самите) задача на лъжа и заблуждаване на поколенията на бъдещата бяла раса от невярващи, които все още не са се родили! Както и да е било, папирусите са пълни с магия, така както и надгробните обелиски. Освен това ние научаваме, че папирусът не е бил просто пергамент с гладка повърхност, изделие от „дървесния материал на един храст, чиято тънка корица, припокривайки се пласт по пласт, образувала вид хартия за писане“, а че самият този храст и оръдията за изработване на пергамента и т.н., всичко предварително се е подлагало на процес на магична подготовка – в съответствие с насоките на боговете. Съществуват обаче няколко съвременни изтоковеди, които изглежда имат подозрения за истинската природа на тези неща и специално за аналогиите и връзките, съществуващи между магията на древността и нашите съвременни феномени. Шаба е един от тях, тъй като в своите преводи на папируса на „Харис“ той се впуска в следния размисъл: „Без да прибягва до помощта на впечатляващата церемония на жезъла на Хермес или затъмнените формули на бездънния мистицизъм, месмеризаторът на нашето време чрез няколко паси нарушава органичните функции на субекта, присажда му знание на чужди езици, пренася го в отдалечена страна или на скрити места, кара го да чете мисли на отсъстващи хора, да чете запечатани писма и т.н.. Пещерата на съвременната сибила – това е скромно подредена стая, където триножникът е отстъпил мястото си на неголяма кръгла маса, шапка, гравюра, мебели от най-прост вид; само че днешната сибила дори превъзхожда оракула от древността (откъде м-р Шаба знае?), доколкото той само е говорел,1 докато оракулът на нашето време изписва своите отговори. По заповед на медиума душите на умрелите се спускат, за да накарат мебелите да пукат и авторите на отминалите векове да предават трудове, написани след смъртта им. Човешкото лековерие днес въобще не е намаляло в сравнение с времената от зората на историята... Както тератологията днес е съществена част от общата физиология, така и мнимите окултни науки заемат в летописите на човечеството място, което не е лишено от своето значение, и поради това заслужава, не само по една причина, вниманието на философа и историка.“1 |
