|
Твърде несъмнено е – и не теософите биха отрекли този факт – че във всички векове са съществували както добри духове, така и зли, благодетелни и враждебни „богове“. Цялата беда е била и все още се съдържа в това, да се разбере кой кой е. И ние твърдим, че християнската църква не знае за това повече от нейното непосветено паство. Ако нещо го доказва, това несъмнено са безкрайните възможно най-груби богословски грешки, извършвани в тази насока. Не е основателно боговете на езичниците да се наричат „дяволи“ и след това с такъв робски маниер да се копират техните символи, налагайки разлика между доброто и лошото с помощта на не по-сериозни доказателства от съответната принадлежност към християнството или към езичеството. Планетите – елементи на Зодиака – фигурирали не само в Хелиополиса като дванайсет камъка, наричани „тайни на стихиите“ (elementorum arcana). По свидетелството на много правоверни християнски писатели, те се намирали и в храма на Соломон; те могат да бъдат видени и до днес в много италиански църкви и дори в катедралата на Парижката Св. Богородица. В действителност, може да се каже, че предупреждението в „Stromateis“ на Климент е било напразно, макар да предполагат, че той е цитирал думите, произнесени от св. Петър. Той казва: „Не се покланяйте на Бога така, както се покланят евреите, които мислят, че само те са познали Божеството, и не чувстват, че вместо на Бога, те се покланят на ангелите, лунните месеци и Луната.“1 Като прочете това, кой няма да се учуди, че независимо от разбирането на еврейската грешка, християните все още продължават да се покланят на еврейския Йехова, на Духа, който говорел чрез своя терафим! Че това е така и че Йехова е бил просто „гений-пазител“ или дух на народа на Израил – само един от pneumata tцn stoicheiцn (или „великите духове на стихиите“), дори не висок „планетен“ – нагледно се доказва чрез казаното от св. Павел и Климент Александрийски, ако употребените от тях думи имат някакво значение. При последния думата ???????? означава не само стихии, а също: „Произвеждащи космологични принципи и специално знаци (или съзвездия) на Зодиака, месеците, дните, Слънцето и Луната.“2 1 Op. cit., I, VI, 5. 2 „Discourse to the Gentiles“, стр. 146. Аристотел прилага същия този израз в същото това значение. Той казва ??????????????????,1 докато Диоген Лаертски нарича ????????????????, дванайсет знака на Зодиака.2 Имайки положително доказателство от Амиан Марцелин в смисъла, че: „древното гадаене винаги се е осъществявало с помощта на духовете на стихиите“, или същите тези ??????????????????????, и виждайки в Библията многобройни споменавания на това, че (а) израилтяните, включително Савел и Давид, прибягвали към същото това гадаене и ползвали същите тези средства; и (б) че техният „Господ“, а именно Йехова, е бил този, който им е отговарял, тогава за кого трябва да смятаме Йехова, ако не за „spiritus elelmentorum’“? Оттук се вижда, че няма голяма разлика между „идола на Луната“ – халдейският тераим, чрез който говорел Сатурн – и идола урим и тумим, посредникът на Йехова. Окултните обреди, в началото научни – и съставящи най-тържествената и свещената от науките – вследствие на израждането на човечеството паднали във вещарство, днес наречено „суеверие“. Както Диоген обяснява в своята „История“: „Калдахите, дълго наблюдаващи планетите и знаещи по-добре от всеки друг значението на движенията и влиянието им, предсказват на хората тяхното бъдеще. Те смятат своята доктрина за петте големи светила – които те наричат тълкуватели, а ние планети – за най-важна. И макар да твърдят, че именно слънцето ги снабдява с no-голямата част от предсказанията, отнасящи се до великите бъдещи събития, все пак те най-усърдно се покланят на Сатурн. Такива предсказания, направени на много царе, особено на Александър, Антигон, Селевк, Никанор и др... дотолкова вълшебно се изпълнили, че хората били поразени и изпаднали във възторг.“3 1 „De Gener“, I, II, IV. 2 Вж. „Cosmos“ на Менаж, I, VI, 101. 3 Op. cit, I, II. От цитираното произтича, че заявлението – направено от халдейския адепт Ку-тами, че всичко, което той има намерение чрез своя труд да преподаде на непосветените, е било съобщено от Сатурн на Луната, а от нея на нейния идол, или терафим, а той го предал на него самия, на писаря – не съдържа в себе си повече идолопоклонничество, отколкото съдържа прилагането на същия метод от цар Давид. Поради това е невъзможно да се видпПосветен е живял във време, много по-ранно от времето, приписвано на Мойсей, в чиито дни свещената наука на светилищата още се е намирала в разцвет. Нейният упадък започнал едва когато били допуснати такива присмехулници като Лукиан и твърде често започнали да хвърлят на гладните песове на критицизма и невежеството бисерите на окултната наука. |
