|
РАЗДЕЛ XXVI ИДОЛИ И ТЕРАФИМИ Лесно е да се разбере значението на „приказката“, разказвана от халдееца Ку-тами. Неговият modus operandi c „идола на Луната“ е бил modus operandi на всички семити, преди Tepa, бащата на Авраам, да е правел изображения – наречени по негово име терафими – или преди „избраният народ“ да престане да гадае по тях. Тези терафими са „идоли“ толкова, колкото което и да е езическо изображение или статуя.1 Предписанието „Ти не бива да се кланяш на кумири“ или терафими навярно се е появило в по-късно време, или с него не са се съобразявали, тъй като поклонението пред тях и гадаенето с помощта на терафими изглежда е било толкова общоприето и разпространено, че „Господ“ чрез Осия действително е заплашвал израилтяните с лишаване от терафимите. „Тъй като децата на Израил ще пребъдат много дни без цар..., без жертвоприношения и без изображения.“ Мацеба, статуя или колона, както е обяснено в Библията, означава „без ефод и без терафим“.2 1 Че терафимът е представлявал статуя, а не някакъв малък предмет, е показано в „Самуил“, XIX, където Мелхола взема терафима („изображението“, както е преведена тази дума) и го полага в постелята, за да представлява Давид, нейният мъж, който избягал от Савел (вж. стих 13 и нататък). Това означава, че по размер и форма той напомнял човешка фигура – това е била статуя, или истински идол. В бълг. прев. на „Самуил“ отговаря „Първа Книга на Царете“: „А Мелхола взе една статуя, тури я в леглото...“ – Бел. прев. 2 Op. cit., III, 4. Бълг. прев. – „Книга на пророк Осия“: „ Защото дълго време синовете Израилеви ще останат без цар, без княз и без жертви, без жертвеник, без ефод и терафим.“ – Бел. прев. Отец Кирхер твърде решително поддържа идеята, че статуята на египетския Серапис е била тъждествена във всички отношения със статуите на серафимите и терафимите в храма на Соломон. Луи дьо Дю казва: „Вероятно те са били изображения на ангели или статуи, посветени на ангелите; по този начин един от тези духове се привличал в терафима и отговарял на питащите; дори и в тази хипотеза думата „терафим“ е можела да стане еквивалентна на „серафим“ чрез замяна на „т“ с буквата „с“ по маниера на сирийците.“1 Какво казва по този повод „Септуагинт“? Терафим се превежда поред с думите ?????? – форма по подобие на някого; ейдолон, „астрално тяло“; ?????? – изваян; ????????? – скулптурни изображения, в смисъл на съдържащи в себе си нещо скрито, или вместилище; ?????? – проявление; ?????????– истина или реалност; ????????? или ???????? – сияещи, светещи подобия. Последното тълкуване ясно показва какво са представлявали терафимите. „Вулгата“ превежда този термин с думата „annuntientes“, т.е. „вестоносци, които обявяват“ и така става ясно, че терафимите са били оракули. Представлявали са оживени статуи, богове, които се откривали на народните маси чрез посветените жреци и адепти в египетските, халдейските, гръцките и други храмове. Що се отнася до гадаенията или узнаванията на съдбата и до получаването на наставления от терафима,2 това доста ясно е обяснено от Маймонид и Селден. Първият казва: „Поклонниците на терафимите смятали, че тъй като светлината на главните звезди (планетите) пронизва и обилно насища изваяната статуя, ангелската сила (на регентите, или на оживяващия принцип в планетите) беседвала с тях, учейки ги при това на много твърде полезни занаяти и науки.“3 1 Louis de Dien, „Genesis“, XXXI, 19. Вж. Дьо Мирвил, III, 25. 2 „Терафимите на бащата на Авраам, на Tepa, „изготвящият образи“, били Боговете-Кабейри и ние виждаме, че на тях се покланял Мика, данитите и други. („Книга на съдиите Израилеви“, XVII-XVIII, etc.) Терафимите били идентични със серафимите, а последните били изображения на змей, източник на които в санскрит е „Сарпа“ („змей“), символ, присъщ на всички божества като символ на безсмъртието. Киюн, или Бог Киван, на когото евреите се покланяли в пустинята, е бил Шива, индуският Сатурн. Зендското „х“ е „с“ в Индия; така „Хапта“ е „Сапта“; „Хинду“ е „Синдхая“. (А. Уилдър). „Буквата „с“ постоянно се смекчава в „х“ от Гърция до Калкута, от Кавказ до Египет“, казва Дунлап. Поради това буквите „к“, „х“ и „с“ са взаимозаменяеми. Гръцката легенда разказва, че аркадиецът Дардан, получавайки ги като зестра, ги отнесъл в Самотракия, а оттам в Троя; на тях се покланяли много преди дните на процъфтяването на Тир и Сидон, независимо от това, че първият бил построен 2760 години пр. Хр. Откъде Дардан ги е получил? „Isis Unveiled“, I, 570. 3 Маймон. „More Nevochim“, III, XXX. На свой ред Селден обяснява същото, добавяйки че терафимите1 са били изграждани и моделирани в съответствие с разположението на техните съответни планети; всеки терафим бил посвещавай на определен „звезден ангел“, тези, които гърците наричали стойхи; а също така в съответствие с фигурите, разположени на небето и наричани „пазещи Богове“: „Тези, които проследявали ????????, били наричани ??????????????? (или гадатели по планетите) и ????????.“2 Амиан Марцелин сочи, че древните гадания винаги са се осъществявали с помощта на „духовете“ на стихиите (spiritus elementorum), или както ги наричат на гръцки – ???????????????????????. Но те не са „духове“ на звездите (планетите), те не са и божествени същества, а просто твари, обитаващи в своите съответни стихии; кабалистите ги наричат стихийни духове, а теософите – елементали.3 Отец Кирхер, йезуит, казва на читателя: |
