|
„Аз, Проповедникът, съм бил цар над Израил в Ерусалим и отдадох сърцето си на това, да открия и изследвам с мъдрост всичките неща, които са били създадени под небето.“1 Говорейки за великата работа и слава на Елохимите2 – обединени в английската Библия в „Господ Бог“, чиято дреха, както той казва, е светлината, а небесата са завеса – той се позовава на строителя: 1 „Еклисиаст“, I, 12, 13. 2 Вероятно тук няма нужда да говорим това, което всички знаят. Преводът на протестантската Библия не представлява предаване дума по дума на по-ранните гръцка и латинска Библии. Много често смисълът е изопачен и думата „Бог“ е поставена там, където е стояло „Яхве“ и „Елохим“. „Който полага гредите на своите палати във водите“,1 1 „Псалтир“, CIV, 2, 3. т.е. на божествения сонм от Сефироти, които построили Вселената от Дълбината, от Водите на Хаоса. Мойсей и Талес били прави, казвайки, че само земята и водата могат да дадат жива Душа, тъй като на този план водата се явява принцип на всичко. Мойсей е бил посветен, Талес – философ, т.е. учен, тъй като тези думи в негово време били синоними. Тук съкровеното значение се съдържа в това, че в книгите на Мойсей водата и земята са символи на първичната материя и творческия (женски) принцип на наш план. В Египет Озирис е бил Огън, а Изида е била Земята или нейният синоним Водата; тези две противоположни стихии – именно поради техните противоположни свойства – са необходими една на друга за общата цел: целта да се произведе потомство. На Земята е нужна слънчева топлина и дъжд, за да даде на своите зародиши растеж. Но тези раждащи свойства на Огъня и Водата, или Духа и Материята, са символи само на физическото раждане. В същото време еврейските кабалисти са символизирали тези стихии само в тяхното приложение към проявените неща и ги почитали като емблеми на производството на земен живот. Източната философия ги отбелязвала само като илюзорна еманация на техните духовни прототипи и никаква нечиста или неблагородна мисъл не е замърсявала нейната езотерична религиозна симвология. Както вече беше доказано на друго място, Хаосът е Теос, който става Космос, той е пространството, съдържащият всичко във Вселената. Както твърди окултното учение, халдейците, египтяните и всички други народи са го наричали Тоху-вах-боху, или Хаос, Безредие, защото Пространството е великият склад на Творението, откъдето излизат не само формите, но и идеите, които могат да получат своя израз само чрез Логоса, Словото, Verbum, или Звука. „Числата 1, 2, 3, 4 са последователни еманации от Майката (Пространството), съобразно това, как тя образува, спускайки се надолу, своята дреха, разстилайки я по седемте стъпала на Творението.1 Вълната се връща към себе си, когато единият край се съединява с другия в безкрайността и са проявени числата 4, 3 и 2, тъй като това е единствената страна на завесата, която ние можем да възприемем, първото число е загубено в неговото недостъпно уединение. ..Бащата, който е Безграничното Време, поражда Майката, която е безкрайното Пространство, във Вечността; и Майката поражда Отеца в Манвантарите, които са по същество части от продължителностume, в Деня, когато светът става единен океан. Тогава Майката става Nara (Водите – Великата Дълбина) за Hara (Върховния Дух), за да почива той – илu за да се движи – върху нея, когато, както е казано, I, 2, 3, 4 се спускат и пребивават в невидимия свят, а в същото време 4, З, 2 стават граници във видимия свят, за да имат работа с проявленията на Бащата (Времето).“2 1 За да се избегне неправилното разбиране на думата „творение“, която ние така често употребяваме, може да се даде забележката на автора на „Through the Gates of Gold“, поради нейната яснота и простота: „Обикновените умове разбират думата „да твориш“ като съобщаваща идеята за създаване на нещо от нищо. Ясно е, че значението на тази дума не е такова. Ние трябва мислено да снабдим нашия Творец с хаос, от който да създава светове. Земеделецът, типичен производител в обществения живот, трябва да има свой материал: своя земя, свое небе, дъжд и слънце, и семена, за да ги положи в земята. От нищото той не може нищо да произведе. Природата не може да възникне от пустотата; някъде отзад или вътре съществува този материал, от който тя по наше желание се формира във Вселена“ (стр. 72). 2 Коментарите към Станса IX, за Циклите. |
