|
РАЗДЕЛ XXV ИЗТОЧНИЯТ И ЗАПАДНИЯТ ОКУЛТИЗЪМ В „The Theosophis“ от март 1886 г.,1 в своя отговор на „Слънчевия Сфинкс“ един член на Лондонската ложа на Теософското общество писа следното: „Ние се придържаме към. следното мнение: протичащото сега възраждане на окултното знание някога ще демонстрира, че Западната система представя области на възприятие, които на Източната система – поне доколкото е изложена на страниците на „Теософ“ – още предстои да достигне.“2 Написалият тези думи не е единственият, който ce намира в такава заблуда. По-изтъкнати кабалисти в Съединените щати са казвали същото. Това само доказва, че познанията на западните окултисти по истинската философия и по „областите на възприемане“ на мисълта на източните доктрини са много повърхностни. Това твърдение може лесно да се докаже нагледно с няколко примера, със сравнения между две тълкувания на една и съща доктрина – Херметичната универсална доктрина. Това е още по-необходимо, защото ако пренебрегнем такива сравнения, нашият труд би бил непълен. Ние можем да вземем пример с покойния Елифас Леви, когото друг западен мистик, м-р Кенет Маккензи, с право нарича „един от най-великите представители на съвременната окултна философия“,3 в качеството му на най-добрия и най-учен тълкувател на халдейската „Кабала“, и да сравним учението му с учението на източните окултисти. В негови непубликувани ръкописи и писма, любезно предоставени ни от един теософ, който в течение на петнайсет години е бил негов ученик, ние се надявахме да открием това, което той не е пожелал да публикува. Но намереното там от нас доста ни разочарова. Така, ние ще разглеждаме тези негови учения като материал, съдържащ в себе си същността на западния или кабалистичния окултизъм, и ще ги анализираме и сравняваме занапред с източната интерпретация. 1 Oр. cit., стр. 411. 2 Всеки път, когато на страниците на „Теософ“ са били представяни окултни доктрини, е била правена забележка, че предметът е изложен непълно – всеки път, когато е било невъзможно той да бъде даден изцяло; и нито един автор не се е опитвал да заблуди читателя. Ако става дума за западните „области на възприятие“, отнасящи се действително до окултни доктрини, то източните окултисти са се запознали с тях преди известно време. Поради това те сега могат уверено да кажат, че Западът може и да притежава херметичната философия като умозрителна система на диалектиката, че последната се прилага на Запад много добре, но напълно отсъства знание за окултизма. Истинският източен окултист мълчи и остава неизвестен, никога не публикува това, което знае и дори рядко говори за него, тъй като твърде добре му е известно какво наказание ще последва разгласяването. 3 Вж. „Кралска масонска енциклопедия“, ст. „Сефер Йецира“. Макар и да използва твърде надут риторичен език, за да бъде достатъчно ясно за начинаещия, Елифас Леви правилно учи, че: „Вечният живот е Движение, уравновесявано от редуващи се прояви на силите.“ Но защо не добавя, че това вечно движение не зависи от проявените действащи сили? Той казва: „Хаосът е Тоху-вах-Боху на вечното движение и обща сума на изначалната материя“; и не допълва, че материята бива „изначална“ само в началото на всяко ново възстановяване на Вселената; материята in abscondite, както я наричат алхимиците, е вечна, неунищожима, без начало и край. Източните окултисти я разглеждат като вечен корен на всичко, Мулапракрити на ведантистите и Свабхават на буддистите, казано накратко – Божествена същност или субстанция; излъчванията от това периодично се събират в постепенни форми, от чист Дух до груба Материя; коренът, или пространството в своето абстрактно присъствие е самото Божество, непроизносимата и неизвестна Единна Причина. Ейн Соф при него е също Безграничен, безкрайно и Единно Единство, без втори и без причина, като Парабрахман. Ейн Соф е неделимата точка и поради това, като „намираща се навсякъде и никъде“, е абсолютното Всичко. Това също така е „Тъмнината“, защото то е абсолютната Светлина и Коренът на седемте основни Космични Принципа. Все пак Елифас Леви, заявявайки просто, че „Тъмнина е покривала лицето на Земята“, не показва: а) че „Тъмнината“ в този смисъл е Самото Божество и така той премълчава единственото философско решение на този проблем за човешкия ум; и б) той позволява на невнимателния изучаващ да мисли, че под думата „Земя“ се подразбира нашето собствено малко кълбо – атом във Вселената. Казано накратко, неговото учение не обхваща окултната космогония, а има връзка само с окултната геология и формирането на нашата космическа прашинка. Това е показано по-нататьк, където той дава rйsumй на Дървото на Сефиротите по следния начин: „Бог е хармония, астрономия на силите и единството извън света“. Това като че ли навежда на мисълта, (а) че той учи на съществуването на извънкосмичен Бог, като по този начин ограничава и обуславя и Космоса, и божествената Безкрайност и Вездесъщност, които не могат да бъдат чужди нито на един атом или да се намират извън него; и (б) че пропускайки целия докосмичен период – тъй като тук се подразбира проявеният Космос – самият корен на окултното учение, той обяснява само кабалистичното значение на мъртвата буква на Библията и „Книгата Битие“, оставяйки нейният дух и същност незасегнати. Навярно „областите на възприемане“ на западния ум не се разширяват много от такова ограничено учение. Казвайки няколко думи за Тоху-вах-боху – чието значение Уордсуърт изтълкувал графично като „пълен безпорядък“ – и пояснявайки, че този термин означава Космос, той учи: „Над тъмната бездна (Хаоса) били Водите... Земята (lа terra!) била Тоху-вах-боху, т.е. в безпорядък, и тъмнината покривала лика на Дълбината, и яростно Дихание витаело над Водите, когато Духът възкликнал (?): „Да бъде светлина!“, и светлината станала. Така Земята (нашето земно кълбо, разбира се) се намирала в състояние на катаклизъм; гъсти изпарения забулвали грамадата на небето, земята била покрита с води и буен вятър издигал вълни в този тъмен океан, когато в даден момент се установило равновесие и светлината отново се появила; буквите, които съставят еврейската дума „Берешип“ (първата дума на „Книгата Битие“), са по същество „Бет“, бинер, глагол, проявяващ се в действие, женска буква; след това „Реш“, Слово и Живот, числото 20, диск, умножен по 2; и „Алеф“, духовен принцип, Единица, мъжка буква. Поместете тези букви в триъгълник и вие ще имате абсолютната Единица, която, когато не е включена в число, създава число, чиято първа проява е 2, и това две, обединено от хармонията, произлязла от подобието на противоположностите, произвежда 1, само. Ето защо Бога наричат Елохим (множествено число).“ Всичкото това е много изобретателно, но твърде загадъчно и освен това е неправилно. Тъй като вследствие на първата фраза – „Над тъмната бездна били Водите“ – ученикът на този френски кабалист вече е отклонен от правилния път. Източният чела ще види това от пръв поглед и дори профанът може да го забележи. Тъй като, ако Тоху-вах-боху се намира „отдолу“, а водите „отгоре“, тези двете трябва ясно да са разграничени едно от друго, а това не е така. Това твърдение е много важно, доколкото то изцяло променя духа и природата на Космогонията и я принизява до нивото на екзотеричната „Книга Битие“ – възможно е това да се е правило умишлено. Тоху-вах-боху е „Великата Дълбина“ и е тъждествена с „Водите на Хаоса“ или изначалната Тъмнина. Ако този факт се изложи по друг начин, се получава, че и „Великата Дълбина“, и „Водите“ — които не могат да бъдат разделени, с изключение във феноменалния свят – стават ограничени по отношение на пространството и обусловени по отношение на своята природа. Така в желанието си да скрие последната дума на езотеричната философия, Елифас Леви претърпява неуспех – дали е умишлено, или не, е без значение – в опита да посочи основния принцип на единната истинска окултна философия, а именно: единството и абсолютната еднородност на Единния Вечен Божествен Елемент; и той прави от това Божество мъжки Бог. После той казва: „Над Водите било мощното Дихание на Елохимите (творящите Дхиан-Когани). Над Диханието се появила Светлина и над Светлината — Словото..., което я сътворило.“ В действителност всичко е точно обратното: именно изначалната Светлина създава Словото, или Логоса, който на свой ред създава физическата светлина. За да докаже и илюстрира това, което казва, той дава следната фигура: Поглеждайки тази рисунка, всеки източен окултист няма да се поколебае да я нарече магическа фигура на „лявата ръка“. Тя е напълно обърната и изобразява третия стадий на религиозната мисъл, разпространена в Двапара Юга, когато единният принцип вече се е разделил на мъжко и женско и човечеството се е приближило към падението в материалност, което води до Кали Юга. Изучаващият източния окултизъм би начертал тази фигура така: |
