За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 90

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XXIII

КАКВО ТРЯБВА ДА КАЖАТ ОКУЛТИСТИТЕ

И КАБАЛИСТИТЕ

Римокатолическите писатели много често се обръщат към „Зохар“, като към бездънен склад на съкровена мъдрост и тайни. Твърде ученият равин, днес наричан шевалие Драх – покръстен в римския католицизъм и изтъкнат гебраист, е сметнал като подходящо за себе си дело да заеме мястото на Пикус де Мирандола и Джон Рейхлин и да увери своите нови другари по вяра, че „Зохар“ е съдържал в себе си почти всички догми на католицизма. В нашата задача не влиза да покажем тук доколко той е успял или се е провалил при този опит, а само да дадем един пример от неговите обяснения, предпоставяйки за това следното.

Както вече беше показано, „Зохар“ не е оригинален продукт на еврейския ум. Той представлява хранилище и компендиум на най-древните доктрини на Изтока, които отначало са се предавали устно, а след това били записани като отделни трактати по време на Вавилонския плен и накрая били обединени от равина Симеон Бен Иохаи около началото на новата ера. Както Мойсеевата космогония се е родила в нова форма в Месопотамските страни, така и „Зохар“ е бил проводник, в който били фокусирани лъчите на светлината на Вселенската Мъдрост. Каквито и прилики да са намирали между него и християнските учения, компилаторите на „Зохар“ никога не са мислели за Христос. Ако беше иначе, в наше време не би останал нито един евреин, придържащ се към Мойсеевия закон. И отново, ако приемаме в буквален смисъл това, което казва „Зохар“, всяка религия под слънцето може да си намери потвърждение в неговите символи и алегорични изречения и то е просто защото този труд е ехо на първоначалните истини, а всяко вероизповедание се крепи на някои от тях – „Зохар“ е само завеса на Тайната Доктрина. Това е толкова очевидно, че за нас е достатъчно само да посочим споменатия горе екс-равин шевалие Драх, за да докажем този факт.

В III част, fol. 87 (кол. 346), „Зохар“ разказва за Духа, ръководещ Слънцето, неговия Ректор, пояснявайки, че под това не се разбира самото Слънце, а Духът „на или под“ Слънцето.

Драх се стреми да докаже, че под това „Слънце“ или Слънчев Дух тук се е подразбирал Христос. В своя коментар върху този откъс, който се отнася към Слънчевия Дух като „към камъка, който бил отхвърлен от строителите“, той твърде решително твърди, че:

„Слънчевият камък (pierre soleil) е тъждествен с Христос, който бил този камък“,

и че поради това:

„Слънцето безспорно (sans contredit) e вторият ипостас на Божеството,1 или Христос“.

1 „Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue“, т. II, стр. 427, на шевалие Драх. Вж. Дьо Мирвил, IV, 38, 39.

Ако това беше истина, ведическите или доведическите арийци, халдейците и египтяните, както и всички окултисти на миналото, сегашното и бъдещето, включително и евреите, са били християни извечно. Ако това не е така, съвременното църковно християнство екзотерично не е нищо друго, освен езичество, а езотерично – трансцедентална и практическа магия или окултизъм.

Тъй като този „камък“ притежава различни значения, двойно съществуване, с градации и редовно постъпателно и обратно движение. Това действително е „тайна“.

Окултистите са напълно готови да се съгласят със св. Хризостом, че неверните – по-точно профаните:

„Заслепени от слънчевата светлина, губят по този начин от погледа си истинското Слънце, съзерцавайки лъжливото.“

Но ако споменатият светец и заедно с него сега гебраистът Драх са решили да видят в „Зохар“ и в кабалистичното Слънце „втория ипостас“, това още не означава, че всички останали трябва да бъдат заблудени от тях. Всъщност, тайната на Слънцето е най-великата от всички безкрайни тайни на окултизма. Наистина Гордиев възел, но такъв, който не може да бъде разсечен от двуострия меч на схоластичната казуистика. Това е истински deo dignus vindice nodus и може да бъде развързан само от Боговете. Значението на това е ясно и всеки кабалист ще го разбере.

Contra solem no loquaris не е било казано от Питагор по отношение на видимото Слънце. Подразбирало се е „Слънцето на Посвещението“ в неговата тройна форма, двете от които са „Дневното Слънце“ и „Нощното Слънце“.

Ако във физическото светило не се криеше тайна, която хората инстинктивно са усещали, защо всички народи, започвайки от първобитните и свършвайки с днешните парси, са се обръщали към Слънцето по време на своите молитви? Слънчевата Троица не е маздейска, тя е всеобща и е толкова стара, колкото е и човекът. Всички храмове на древността неизменно са били построени с лице към Слънцето, техните портали били отворени на Изток. Погледнете древните храмове на Мемфис и Баалбек, пирамидите на Стария и Новия (?) Свят, Кръглите кули на Ирландия и Серапиума на Египет. Само посветените са можели да дадат философско обяснение на това и да посочат разумна причина – независимо от неговия мистицизъм – ако светът беше готов за това, а той, уви! не е. Последният жрец на Слънцето в Европа е бил царственият посветен Юлиан, днес наричан Отстъпник.1 Той се опитвал да облагодетелства света чрез разкриването макар и на известна част от тази велика тайна ?????????? и – умрял. „Съществуват три в едно“ – казал той за Слънцето – централното Слънце,1 бидейки предпазна мярка на Природата; първото е всеобща причина на всичко, Върховно благо и съвършенство; Втората сила е върховният Разум, притежаващ власт над всички разумни същества, ???????; третото е видимото Слънце. Чистата енергия на слънчевия разум излиза от светещия трон, заеман от нашето Слънце в центъра на небето; тази чиста енергия е Логосът на нашата система; „Тайнственият Дух-Слово твори всичко чрез Слънцето и никога не използва друг посредник“, казва Хермес Трисмегист. Тъй като именно в Слънцето, повече отколкото в което и да е друго небесно тяло, тази (неизвестна) Сила е поместила трона на своето пребиваване. Само че нито Хермес Трисмегист, нито Юлиан (посветен окултист) или някой друг са подразбирали под тази Неизвестна Причина Йехова или Юпитер. Те имали предвид причината, която е произвела всички проявени „велики Богове“ или Демиурзи (включително и еврейския Бог) на нашата система. Също така не се е подразбирало нашето видимо материално Слънце, тъй като то е било само проявен символ. Питагореецът Филолай пояснява и допълва думите на Трисмегист, казвайки:

1 Юлиан е умрял заради същото престъпление, за което и Сократ. И двамата издали част от слънчевата тайна, тъй като хелиоцентричната система е съставяла само част от това, което се е съобщавало при посвещение – единият съзнателно, другият несъзнателно, тъй като гръцкият мъдрец никога не е бил посвещаван. Това, което се пазело в такава тайна, не е била действителната слънчева система, а тайните, които са свързани със строежа на Слънцето. Сократ бил осъден на смъртно наказание от земни и светски съдии; Юлиан умрял от насилствена смърт, понеже пазещата го дотогава ръка се отделила от него и без да бъде защитаван повече от нея, той просто се предоставил на своята съдба или Карма. За изучаващия окултизма тук има поучителна разлика между двата вида смърт. Друг забележителен пример за несъзнателно издаване на тайни, отнасящи се до мистериите, е случаят с поета Овидий Назон, който също като Сократ не е бил посветен. В този случай император Август, който е бил посветен, милостиво заменил смъртното наказание с изселване в Томос на Евксина. Внезапната промяна от неограничена царска благосклонност до изселване от страната послужила като плодотворна тема за разсъждение на класическите учени, които не били посветени в мистериите. Те цитирали фрази от самия Овидий, за да покажат, че той случайно е узнал за някаква голяма и страшна безнравственост на императора. Неумолимият закон за наказване със смърт при разгласяване на тайните на мистериите пред профаните е бил неизвестен. Вместо това, те създали от случая повод за оклеветяване на неговия нравствен характер. В дадения случай думите на самия поет не могат да служат като свидетелство, тъй като той не е бил посветен и поради това не е съществувала възможност да му бъде обяснено в какво се състои неговото престъпление. Съществуват и сравнително съвременни примери за поети, несъзнателно разкрили в своите стихове толкова много съкровено знание, че дори и посветените започнали да ги смятат за свои братя-посветени и идвали при тях за беседи по този повод. Това само доказва, че финият и чувствителен поетичен темперамент понякога дотолкова излиза от границите на обичайните чувства, че му стават достъпни проблясъци от това, което е запечатано в Астралната Светлина. В „Светлината на Азия“ съществуват два откъса, които биха могли да накарат Посветения от първа степен да помисли, че самият м-р Едуин Арнолд е бил посветен в някой от хималайските ашрами, но това не е така.

1 Доказателство, че Юлиан е бил запознат с хелиоцентричната система.

„Слънцето е огледалото на огъня, блясъкът на чийто пламък чрез отражение в това огледало (Слънцето) се лее върху нас и този блясък ние наричаме образ.“

Очевидно Филолай се позовава на централното духовно Слънце, чиито лъчи и сияние само се отразяват от нашата централна звезда Слънцето. Това е така ясно за окултистите, както е било ясно за питагорейците. Що се отнася до профаните на езическата древност, разбира се, за тях „висш Бог“ е било физическото Слънце и както изглежда – ако се приеме гледната точка на шевалие Драх – фактически е станало същото и за съвременните окултисти. Ако думите нещо значат, тогава заявлението на шевалие Драх, че „това Слънце безспорно е вторият ипостас на Божеството“, подразбира именно същото, което ние казваме; тъй като „това Слънце“ се отнася до кабалистичното Слънце, а „ипостас“ означава същността или съществуването на Божеството, или Троицата – явно лична. Понеже като екс-равин авторът е добре запознат с еврейската литература и тайните на „Зохар“, трябва да знае и цената на думите, тъй като, още повече, както ни уверява, е писал това с цел примиряване „на привидните противоречия“ между юдейството и християнството – този факт става съвършено очевиден.

Но всичкото това се отнася до въпросите и проблемите, които ще бъдат естествено разрешавани с разгръщането на доктрината. Римокатолическата църква се обвинява не в преклонението пред други имена на Божествените същества, на които са се покланяли всички народи от древността, а в това, че тя обявява за идолопоклонници не само езичниците на древността и съвременността, но и всички християнски народи, освободили се от римския ярем. Обвинението, повдигнато срещу нея самата от не един учен, че тя се покланя на звездите, както са го правели истинските древни сабеяни, до днес не е опровергано, но нито един звездопоклонник никога не е насочвал своето обожание към материалните звезди и планети, както ще бъде доказано до последната страница на този труд; въпреки това е вярно, че само философите, които са изучавали астрология и магия, са знаели, че последната дума следва да се търси и очаква от окултните сили, излъчващи се от тези съзвездия.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 90

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред