|
И отново: „Тъй като всички богове на народите са идоли, а Господ е сътворил небесата“.1 Египетските Нетеру, преведени от Шамполион като „другите богове“, са по същество Елохимите на библейските писатели, зад които стои скрит Единният Бог, разглеждан в разновидностите на своите сили.2 Този Единен не е Парабрахман, а непроявеният логос, Демиургът, действителният творец или ваятел, който идва след него и съответства на Демиурзите, взет колективно. По-нататък великият египтолог добавя: „Ние виждаме, че Египет скрива, така да се каже, и крие Бога на Боговете зад посредниците, с които той го заобикаля; Египет отдава предпочитание на своите велики богове пред единното и единствено Божество, тъй че атрибутите на този Бог стават тяхна собственост. Тези велики богове провъзгласяват самите себе си за несътворени... Неит e „това, което е“, като Йехова;3 Tom е самосъздаден,4 бидейки незаченат и т.н. Юдейството унищожава тези мощи пред величието на своя Бог, те престават да бъдат просто сили, подобно на Архангелите на Филон, подобно на Сефиротите на „Кабала“, подобно на Огдоадите на гностиците – те се сливат в едно и се преобразяват в самия Бог.“5 1 „Псалтир“, XCVI, 5. В бълг. прев. посоченото място е в Псалм 95, 5: „Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори“. – Бел. прев. 2 По-скоро като Ормазд или Ахура-Мазда, Витнам-Ахми и всички непроявени Логоси. Йехова е проявеният Вирадж, съответстващ на Бина, третата Сефира в „Кабала“; женска сила, която намира своя прототип no-скоро в Праджапати, отколкото в Брама – твореца. 3 Очевидно Неит е Адити. 4 Самосъздаден Логос, Нараяна, Пурушотама и други. 5 „Hare d’Apis“, стр. 32–35. Цитира се от Дьо Мирвил. Така, както учи „Кабала“, в най-добрия случай Йехова е само „Небесен Човек“, Адам Кадмон, използван от самосъздадения Дух, Логоса, в качеството му на колесница, на проводник, в неговото слизане към проявяване във феноменалния свят. Такива са ученията на Древната Мъдрост; тях не може да отхвърли дори правоверният християнин, ако е искрен и непредубеден при изучаването на своето собствено Свещено Писание. Тъй като, ако внимателно чете „Посланията“ на св. Павел, той ще открие, че „апостолът на неевреите“ напълно признава Тайната Доктрина и „Кабала“. Гнозисът, който той уж осъжда, за него е не по-малко от това, което е за Платон „висшето знание на истината и Единното Същество“;1 тъй като това, което св. Павел осъжда, не е истинският, а само лъжливият Гнозис и злоупотребата с него; как би могъл в противен случай той да ползва езика на платоника pur sang? Идеите, образите (Archai) на гръцкия философ, Разумите на Питагор, Еоните, или Еманациите на пантеиста, Логосът, или Словото, Главата на тези разуми, София, или Мъдростта, Демиургът, Строителят на света под ръководството на Бащата, непроявеният Логос, от който Той еманира, Ейн Соф, неизвестният на безкрайността; ангелските периоди, Седемте Духа, които са представителите на Седемте от всички по-стари космогонии – всички те могат да бъдат намерени в неговите писания, които църквата е признала за канонични и боговдъхновени. В тях може също да бъдат познати дълбината на Аримана, ректорът на нашия свят, „Богът на този свят“, Плеромата на Разумите, Архонтите на въздуха, княжествата, кабалистичният Метатрон; те могат лесно да бъдат познати и при римокатолическите автори, ако се четат техните оригинални гръцки и латински текстове, тъй като английските преводи дават само слаба представа за действителното им съдържание. 1 Вж. „Държавата“, I, VI. |
