|
От цитирания труд ние по-нататьк научаваме, че именно за тези ангели и сонми се отнасят думите в първия стих на втора глава от „Книгата Битие“: „Igitur perfecti sunt coeli et terra et omnis ornatus eorum“, и че Вулгата догматично е заменила еврейската дума „цаба“ („сонм“) с думата „украшение“. Мунк доказва грешката на тази замяна и произхода на съставната титла „Цабаот-Елохим“ от „цаба“. Освен това Корнелий а Лапид, „майстор сред всички коментатори на Библията“ – казва Дьо Мирвил – ни доказва, че такова е действителното значение. Тези Ангели по същество са звездите. Но всичко това ни дава малко обяснения за истинските функции на тази небесна армия и съвсем нищо не казва за нейното място в еволюцията и за отношението към земята, на която ние живеем. За отговор на този въпрос – „Кои са истинските Творци?“ – ние трябва да се обърнем към Езотеричната Доктрина, тъй като само там може да се намери ключът, с помощта на който ще станат ясни теогониите на различните световни религии. Там ние откриваме, че действителният творец на Космоса, както на цялата видима Природа – ако не на всички невидими сонми Духове, още невъвлечени в „Цикъла на Необходимостта“ или еволюцията – „Господ-Боговете“ или „Трудещият се Сонм“, „Армията“, се приема колективно, „Единният в многото“. Единен безкраен и необусловен. Той не може да твори, тъй като Той не може да има някакво отношение към крайното и обусловеното. Ако всичко, което виждаме, започвайки със светещите слънца и планети и свършвайки с листенцата на тревите и прашинките, е било сътворено от Абсолютното Съвършенство и е било непосредствено произведение поне на Първата Енергия, излязла от Него,1 тогава всяко такова произведение би било толкова съвършено, вечно и необусловено, колкото е и неговият създател. 1 На окултиста и на чела няма нужда да се обяснява разликата между Енергия и Еманация. Санскритската дума „Шакти“ е непреведима. Това може да бъде Енергия, но произлизаща сама от себе си, а не като следствие от действителната или съзнателната воля на този, който я произвежда. „Първородният“ или Лотосът не е Еманация, а Енергия, присъща на Парабрахман, Единния, и е съвечна с Него. „Зохар“ говори за еманациите, но запазва тази дума за седемте Сефирота, които еманират от първите три – образуващи една триада – Кетер, Хокма и Бина. Що се отнася до тези трите, „Зохар“ обяснява разликата, наричайки ги „иманации“, нещо присъщо, на една възраст с постулирания предмет или с други думи „Енергии“. Само тези „Помощници“ – Ауфаним, получовешки Праджапати, Ангели, архитекти под предводителството на „Ангела на Великия Съвет“, заедно с останалите строители на Космоса на другите народи – могат да обяснят несъвършенството на Вселената. Това несъвършенство е един от аргументите на Тайната Наука в полза на съществуването и дейността на тези „сили“. И кой знае по-добре от някои философи на нашите цивилизовани страни колко близко до истината е бил Филон, приписвайки произхода на злото на примесването на низши сили при формирането на материята и дори при формирането на човека – задача, поверена на божествения Логос. Милионите и милиони несъвършени неща, срещащи се в Природата, гръмко свидетелстват, че те са произведения на крайни, обусловени същества – макар че последните са били и са Дхиан-Когани, Архангели, или както и да ги наричат още. Накратко, тези несъвършени работи са незавършената продукция на еволюцията под водачеството на несъвършени Богове. В това ни уверява „Зохар“, както и Тайната Доктрина. Той говори за тези помощници на „Стария Денми“, „Свещения Старец“, и ги нарича Ауфаним, или живите Колела на небесните светила, които вземат участие в работата по сътворението на Вселената. По този начин не „Принципът“, Единен и Необусловен, и дори не Неговото отражение е това, което твори, а само „Седемте Бога“, които формират Вселената от вечната Материя, оживена в обективното битие чрез отразената в нея Единна Реалност. Творецът, това са те – „Богът-Сонм“ – наричани в Тайната Доктрина Дхиан-Когани; при индусите те са Праджапати, при кабалистите на запада – Сефироти, при буддистите – Деви, сили безлични, защото са слепи. Те са Амешаспентите на зорооастрианите и докато при християнския мистик „Творецът“ е „Богове от Бога“, при догматичния църковник те са „Бог на Боговете“, „Господ на господите“ и т.н. „Йехова“ е само Бог, който е по-високо от всички Богове в очите на Израил. „Аз зная, че Господ (на Израил) е велик и че нашият Господ е no-висок от всички богове.“1 1 „Псалтир, CXXXV, 5. В бълг. прев. посоченото място е в Псалм 95, 4: „Защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове“. – Бел. прев. |
