За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 86

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

1 Св. Дионисий Аропагит – предполагаемият съвременник на св. Павел и негов съученик и първи епископ на църквата на св. Дионисий в околностите на Париж – учи, че основната част от „работата на творението“ е била изпълнена от „Седемте Духа на Присъствието“, Божи сътрудници, вследствие на участието на божественост в тях. („Hierarch“, стр. 196.) И св. Августин също мисли, че „нещата са се създавали no-скоро в умовете на ангелите, отколкото в Природата, т.е., че ангелите са си ги представяли и са ги знаели (всичките неща) в своите мисли, преди те да получат действително съществуване.“ („Vid. De Genesis ad Litteram“, стр. 11; събрано от Дьо Мирвил, том П, стр. 337-338.) По този начин ранните отци на християнството, дори и без да са посветени като св. Августин, приписвали творението на видимия свят на Ангелите или на второстепенните Сили, а св. Дионисий не само ги уточнява като „Седемте Духа на Присъствието“, но и сочи, че за източника на своята сила те са задължени на божествената енергия – Фохат на Тайната Доктрина. Но Егоистичният мрак, който накарал западните раси така отчаяно да се вкопчват в Гео-центричната система, ги заставил също така да пренебрегват и презират всички фрагменти на истинската Религия, които биха могли да ги лишат – тях и това малко кълбо, приемано от тях за център на Вселената – от забележителната чест да бъдат „сътворени“ от Единния, Единствен, Безкраен Бог!

Какъв е тогава правилният превод на думата „Елохим“ и към какво се отнася тя? „Елохим“ е не само съществително от множествено число, а множествено число на женски род! И въпреки това преводачите на Библията са го предали в мъжки род единствено число! Елохим е множествено число на съществителното от женски род Ел-х, тъй като последната буква „х“ обозначава рода. Но наместо образуването на множествено число чрез окончанието „от“, то приема обикновеното окончание на множественото число на мъжкия род, което е „им“.

Макар че в повечето случаи и двата рода приемат съответно дадените им окончания, все пак съществуват много съществителни от мъжки род, които образуват множествено число чрез окончанието „от“, така както съществуват съществителни от женски род, които го образуват чрез окончанието „им“, като в същото време някои съществителни приемат периодично и едното, и другото окончание. Следва обаче да се отбележи, че окончанието на множественото число не влияе на рода, който винаги остава един и същ, какъвто е бил в единствено число...

За да се открие действителното значение на символизма, съдържащ се в думата Елохим, ние трябва да се обърнем към ключа на еврейската езотерична доктрина, към малко известната и още no-малко разбираема „Кабала“. Там ние ще намерим, че тази дума представлява две съединени мъжки и женски Сили, равни и неделими, съчетаващи се във вечен съюз за поддържането на Вселената – това са великите Баща и Майка Природа, в които се преобразува вечното Единно, преди Вселената да може да съществува. Тъй като „Кабала“ учи, че преди Божеството да се е приспособило по такъв начин – т.е. като мъжко и женско, – световете на Вселената не са можели да съществуват; или с думите на „Книгата Битие“, че „земята е била безформена и пуста“. По такъв начин създаването на Елохимшпе е край на безформеността и пустотата, на мрака, тъй като едва след това създаване Руах Елохим – „Духът на Елохимите“ – може да вибрира над лика на Водите. Но това е само малка част от информацията, която Посветеният може да извлече от „Кабала“ по отношение на думата „Елохим“.

Тук трябва да се обърне внимание на бъркотията – ако не и на нещо още по-лошо – която цари в западните тълкувания на „Кабала“. Казано е, че Вечно Единното се преобразува в две, във великия Баща и Майка на Природата. Преди всичко това е ужасно антропоморфна концепция – да се прилагат термини, подразбиращи полови различия, към най-ранните и първи диференциации на Единния. И още по-погрешно би било да се отъждествяват тези първи диференциации – Пуруша и Пракрити на индийската философия – с Елохимите, с творящите сили, за които тук се говори, и да се приписва на тези невъобразими (за нашите умове) абстракции формирането и построяването на видимия свят, пълен с болка, грях и печал. В действителност „творението на Елохимите“, за което тук се говори, е „творение“ много по-късно и Елохимите са далеч от това да бъдат върховни или дори възвишени сили в Природата, а по същество са само низши Ангели. Такова е било учението на гностиците, най-философското от всички учения на ранните християнски църкви. Те учели, че несъвършенствата на този свят се дължат на несъвършенството на неговите архитекти или строители – несъвършени и поради това низши Ангели. Еврейските Елохими съответстват на Праджапати на индусите и на друго място е показано, ръководейки се от езотеричните тълкувания на Пураните, че Праджапати са били само ваятели на човешката материална и астрална форми, че те не са можели да дадат на човека разум или разсъдък и поради това, на символичен език, те не успели „да сътворят човека“. Но за да не се повтаря това, което читателят ще намери на друго място в този труд, неговото внимание трябва да се насочи само към факта, че „сътворението“ в този стих не е първичното сътворение и че Елохимите не са „Бог“, нито дори висши планетни духове, а архитектите на тази видима физическа планета и на човешкото материално тяло или обвивка.

„Основна доктрина в „Кабала“ е, че постепенното преминаване на Божеството от отрицателно към положително съществуване е символизирано в постепенното нарастване на Десетте Числа на десетичната скала на изчислението, от Нулата, през Единицата, в Множествеността. Това е доктрината на Сефиротите или Еманациите.

Тъй като вътрешната и скрита отрицателна форма концентрира центъра, който е първоначалната Единица. Но тази Единица е единна и неделима: тя не може нито да бъде увеличена чрез умножение, нито намалена чрез деление, тъй като 1 x 1 = 1 и не повече; и 1 : 1 = 1 и не no-малко. И именно тази неизменяемост на Единицата, или Монадата, е това, което прави от нея съответен образ на Единното и Неизменно Божество. Така то отговаря на християнската идея за Бога Отец, понеже както единицата е родител на другите числа, така и това Божество е Отец на всичко.“

Философският източен ум никога не би изпаднал в заблудата, която произтича от паралелното значение на тези думи. При тях „Единният и Неизменен“, Парабрахман, Абсолютното Всичко и Едно, не може да бъде мислим като имащ някакви отношения с крайното и обусловеното и следователно те никога не биха приложили към Него подобни термини, които по своята същност биха подразбирали такива отношения. Откъсват ли те тогава абсолютно човека от Бога? Точно обратното. Те чувстват по-тясно единство, отколкото го усеща западният ум, наричайки Бога „Баща на всичко“, тъй като те знаят, че в своята безсмъртна същност самият човек е Неизменният Единен, нямащ втори.

„Но ние току-що казахме, че Единицата е единна и не се променя нито от умножение, нито от деление; по какъв начин тогава се образува две, Диадата? По пътя на рефлексиите. Тъй като за разлика от Нулата, Единицата се е частично определила в своя положителен аспект; и това определение създава Ейкон, или Ейдолон, самия себе си, който заедно със самия себе си образува Диада и по този начин числото две до известна степен е аналогично на християнската идея за Сина като Второ Лице. И понеже Монадата вибрира и отстъпва в тъмнината на първичната мисъл, Диадата остава като неин наместник и представител, и така на равната положителна диада се явява Триединната идея, числото три, съравно и съвечно с Диадата в лоното на Единицата, макар че то е излязло от това в числовата концепция на неговото следствие.“


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 86

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред