Също така, прочетена в тази светлина и тъй като нейните еврейски текстове се тълкуват от западни учени, тя никога не би могла да даде нещо повече или по-възвишено от такива фалични елементи, съставящи корена и основата на значението на нейната мъртва буква. Антропоморфизмът и Откровението копаят непроходима пропаст между материалния свят и основните духовни истини. Може лесно да се докаже, че творението не така е описано в Езотеричната Доктрина. Римските католици дават тълкуване, което много повече се приближава до истинското езотерично значение, отколкото е тълкуването на протестантите. Тъй като някои техни светци и доктори признават, че формирането на небесата и земята, небесните тела и пр. се отнася към труда на „Седемте Ангели на Присъствието“. Св. Дионисий нарича „Строителите“ „сътрудници на Бога“, а св. Августин отива дори по-далеч и приписва на Ангелите притежаване на божествена мисъл, прототипа на всичко сътворено, както той казва.1 И накрая, Тома Аквински е написал цяла дисертация по този предмет, наричайки Бога първична, а Ангелите – вторична причина на всички видими следствия. В това отношение, като се изключат някои догматични разминавания във формата, „Ангелският Доктор“ много се приближава до гностичните идеи. Василид говори за най-низшата категория на Ангелите като за Строители на нашия материален свят, а Сатурнил се придържал към мнението, както постъпвали и сабеяните, че Седемте Ангели, които стоят начело на планетите, са действителните творци на света; монахът-кабалист Тритемий в своя „De Secundis Deis“ учел на същото. Вечният Космос, Макрокосмосът, е разделен в Тайната Доктрина, както и човекът, Микрокосмосът, на три принципа и четири Проводника,2 които в своята съвкупност са седемте Принципа. В халдейската или еврейската „Кабала“ Космосът се дели на седем свята: Изначален, Постижим, Небесен, Елементарен, По-малък (Астрален), Адски (Кама-Лока или Хадес) и Временен (човешки). В халдейската система именно в Постижимия Свят, във втория, се появяват „Седемте Ангели на Присъствието“, или Сефиротите (всъщност тримата висши представляват едно, а също така общата сума на всичките). Те също така са „Строителите“ от източната доктрина: и едва в третия, небесния свят, седемте планети и нашата слънчева система са построени от седемте Планетни Ангели, като при това планетите станали техните видими тела. Следователно – както правилно е формулирано – ако Вселената като цяло е образувана от Вечната Единна Субстанция или Същност, не тази вечна Същност, Абсолютното Божество, Ј придава форма – с това се занимават първите Лъчи, Ангелите или Дхиан-Коганите, които еманират от Единния елемент, а той – ставайки периодично ту светлина, ту тъмнина – остава вечно в своя коренен принцип, непознаваема и все пак съществуваща Реалност. 1 „Книгата Битие“ започва от третото стъпало на „сътворението“, пропускайки първите две. 2 Екзотерично трите коренни принципа са: Човек, Душа и Дух (под думата „човек“ се подразбира разумната личност), а езотерично: Живот, Душа и Дух; четирите проводника са: Тяло, Астрален Двойник, Животинска (или човешка) Душа и Божествена Душа (Стхула-Шарира, Линга-Шарира, Кама-рупа и Будхи, проводник на Атма или Духа). За да стане това още по-ясно: (1) Седмият Принцип има за свой проводник Шестия (Будхи); (2) Проводник на Манаса е Кама-рупа; (3) Проводник на Джива, или Прана (животът), е Линга-Шарира („двойникът“ на човека; впрочем, Линга-Шарира никога, до самата смърт, не може да напуска тялото; това, което се показва, е астралното тяло, отразяващо физическото тяло и служещо като проводник на човешката душа или разума); и (4) Тялото, физическият проводник на всички горе споменати, колективно. Окултистите признават същия този ред за цялото космично цяло на психо-космичната Вселена. Ученият западен кабалист м-р С. Л. Мак Грегор Матърс, чиито разсъждения и изводи още повече са извън всякакви подозрения, че той не е бил обучаван на източна философия и не е запознат с нейните тайни учения, в един непубликуван очерк пише по повод първия стих от „Книгата Битие“: „Berashith Bara Elohim – „В началото Елохимите сътворили!“ Кои са тези Елохими на „Книгата Битие“? Va-Yivra Elohim Ath Н a-Adam Be-Tzalmo, Be-Tzelem Elohim Bara Otho, Zakhar Vingebah Bara Otham – „И Елохимите сътворили Адам no Своя собствен Образ, по Образа на Елохимите ги Сътворили Те, Мъжки и Женски ги сътворили Те!“ Кои са те, тези Елохими? Обикновеният английски превод на „Библията“ предава думата Елохим с думата „Бог“, в него от множествено число съществителното е преведено в единствено число. Единственото представено оправдание за такава подмяна звучи някак си неубедително и гласи, че думата несъмнено е в множествено число, но то не бива да се прилага в смисъла на множествено число; че то е „множествено, за да се обозначи превъзходството“. Но това е само голословно твърдение, чиято ценност може справедливо да бъде проверена чрез „Книгата Битие“, I, 26, преведено в ортодоксалната версия на Библията така: „И Бог (Елохимите) казал – „Да сътворим човека по наш образ, по наше подобие“. Тук е налице ясното признаване на факта, че „Елохим“ не е „множествено на превъзходството“,а съществително от множествено число, обозначаващо повече от едно същество.1 |