|
РАЗДЕЛ XXII „ЗОХАР“ ЗА ТВОРЕНИЕТО И ЕЛОХИМИТЕ Както е известно на всеки еврейски учен, началната фраза в „Книгата Битие“ гласи: Сега съществуват два добре известни начина за превод на тази фраза, както и на всяко друго еврейско писание; единият – екзотеричен, както четат ортодоксалните преводачи на Библията (християните), а другият – кабалистичен; освен това вторият се дели на равинистичен и чисто кабалистичен, или окултен начин. Както в санскритското писмо, така и в еврейското думите не се разделят, а се сливат, особено в старите системи. Например даденото no-горе, разделено ще се чете: „B’rashith bara Elohim eth hashamayim v’eth h’areths“; а също може да се прочете така: „B’rash ithbara Elohim ethhashamayim v’eth’arets“, като по този начин напълно се променя значението. Последното означава: „В началото Бог сътворил небесата и земята“, докато в предишната фраза, изключвайки идеята за някакво начало, се чете просто, че „от вечносъществуващата Същност (божествена) (или от утробата – също от главата Ј) двойнствената (или андрогинна) Сила (Боговете) сформирала двойните небеса“; горното и долното небе се обясняват като небе и земя. Езотерично последната дума означава „проводник“, тъй като тя дава идеята за празното кълбо, вътре в което става проявяването на света. По-нататък, по правилата на окултното, символичното четене – установени в древната „Сефер Йецира“ (в халдейската „Книга на Числата“1) – началните четиринайсет букви (или B’rasitb’raalaiin) сами по себе си вече са напълно достатъчни, за да се обясни теорията на „сътворението“, без каквито и да е по-нататъшни обяснения или определения. Всяка буква от тях е фраза и съпоставени с йероглифната или рисунъчната начална версия на „сътворението“ в „Книгата Дзиан“, еврейските и финикийските букви скоро разкриват своя произход. Цял том с обяснения не може да даде на изследователя на първоначалната окултна симвология повече от даденото по-долу: главата на бика вътре в кръга, правата хоризонтална линия, кръгът или сферата, след това другата сфера с трите точки в нея, триъгълникът, после Свастиката (или кръстът Джайна); след това равностранният триъгълник вътре в кръга, седемте малки бичи глави, разположени в три реда, един над друг; черната кръгла точка (отворът) и след това седемте линии, означаващи Хаос или Вода (женско). 1 Известната сега „Сефер Йецира“ е само част от първоначалния труд, включен в халдейската „Книга на Числата“. Фрагментът, който днес притежават кабалистите на Запада, е много повреден от равините на средните векове, за което сочат неговите мазоретични точки. Схемата на „Мазора“ е съвременна маскировка, започнала в нашата ера и доведена до съвършенство в Тиберия. (Вж. „Isis Unveiled“, том II, стр. 430–431.) Всеки запознал се със символичните и числови величини на еврейските букви ще види от пръв поглед, че този глиф и буквите от „B’rasitb’raalaim“ са тъждествени по значение. „Бет“ е „обител“ или „област“; „Реш“ е „кръг“ или „глава“; „Алеф“ – „бик“ (символ на пораждащата или творящата сила1); „Шин“ е „зъб“ (екзотерично – тризъбец или три в едно в неговото окултно значение); „Йод“ е съвършеното единство или „един“;2 „Tay“ – „корен“ или „основа“ (същото, което е кръстът при египтяните или арийците); отново „Бет“, „Реш“ и „Алеф“. След това „Алеф“, или седемте бика за седемте Алайм; бик-шип, „Ламед“, активното пораждане; „Хе“, „отвор“ или „матка“; „Йод“, органът на пораждането; и „Мем“, „вода“ или „хаос“, женската Сила в близост до мъжката, която я предшества. 1 Когато в древния символизъм – употребяван в йероглифното писмо на египтяните – се среща само една бича глава, това означава Божество, Съвършен Кръг с латентна производителна сила в него. Когато е представен целият бик, подразбира се Слънчев бог или лично божество, тъй като тогава това е символ на действащата пораждаща сила. 2 Били нужни три коренни раси, за да деградира символът на Единното Абстрактно Единство – проявило се в Природата като лъч, еманиращ от безкрайността (Кръга) — във фаличен символ на зараждането, както е било дори и в „Кабала“. Тази деградация е започнала от четвъртата раса и е имала свой raison d’кtre в политеизма, тъй като последният е бил изобретен, за да заслони Единното Вселенско Божество от профанация. За приемането му християните могат да се оправдават с незнанието на неговото значение. Но защо непрестанно да се възпява хвала на Мойсеевите евреи, които отхвърлили всички други Богове, запазвайки само най-фаличния, и след това твърде нагло се провъзгласили за монотеисти? Исус винаги упорито е игнорирал Йехова. Той тръгнал против Мойсеевите заповеди. Той признавал само своя Небесен Отец и забранявал публичните богослужения. Най-удовлетворително и научно екзотерично тълкуване на началната фраза от „Книгата Битие“, на която по сляпа вяра е била закачена цялата християнска религия, синтезирана от нейните основни догми, несъмнено е това, което е било представено от м-р Ралстън Скинер в приложението към „Източник на мерките“. Той дава – най-талантливо, по ясен и най-научен начин, трябва да признаем – числовото четене на тази първа фраза на първа глава и на „Книгата Битие“. С помощта на числото 31, или думата „Ел“ (1 за „Алеф“ и 30 за „Ламед“) и други числови символи на Библията, съпоставени с мерките, прилагани във Великата Пирамида на Египет, той показва съвършената тъждественост между нейните измерения – в дюймове, лакти и план – и числовите величини на Градината Едем, Адам и Ева и Патриарсите. Казано накратко, авторът показва, че архитектурно пирамидата съдържа в себе си цялата „Книга Битие“ и разкрива астрономичните и дори физиологичните тайни в нейните символи и глифове; все пак, изглежда, че той не иска да признае свързаните с тях психокосмични и духовни тайни. Също така, авторът явно не разбира, че коренът на всичко това трябва да се търси в древните легенди и в пантеона на Индия.1 При отсъствието на такова разбиране, до какво води неговият велик и талантлив труд? Не по-далече от откритието, че Адам, земята, и Мойсей или Йехова са „по същество едно и също“ – или до азбуката на сравнителната окултна симвология – и че дните в „Книгата Битие“ са „кръговете“, „сведени от евреите до квадрати“, и резултатът от шестдневния труд кулминира в оплождащия принцип. По този начин Библията е заставена да издаде фалицизма и само това. 1 Нима всичко свършва с откритието, че небесният кръг от 360 градуса се определя „с пълната форма на думата Елохим“ и ако думата е поставена в кръг, дава 3,1415, или отношението на единицата към диаметъра на окръжността. Това е само неговият астрономичен или математичен аспект. За да се узнае пълното седмично значение на „Изначалния Кръг“, пирамидата и кабалистичната Библия, трябва да се чете в светлината на фигурата, на която са построени храмовете в Индия. Математичната квадратура на кръга – това е само земно резюме на проблема. Евреите се задоволявали с шестте дни на дейност и седмия за отдих. Предците на човечеството са разрешавали най-великите проблеми на Вселената с помощта на своите седем Лъча или Риши. |
