|
Всичко това дава ключ към астрономичния прототип на алегорията в „Книгата Битие“, но не дава друг ключ към тайната, съдържаща се в седмичния глиф. Талантливият египтолог показва също, че самият Адам, според равинската и гностичната традиция, е бил глава на тези Седем, които паднали от Небето, и той ги свързва с Патриарсите, съгласувайки се по този начин с езотеричното учение. Тъй като по пътя на мистичната пермутация и тайната на първите превъплътявания и установявания Седмината Риши в действителност са станали тъждествени със седемте Праджапати, бащите и творците на човечеството, а също така с Кумарите, първите синове на Брама, които отказали да произвеждат потомство и да се размножават. Това на пръв поглед противоречие се обяснява със седмичността на натурата – направете я четвъртична по метафизичните принципи и ще стигнете до същото – небесните хора, Дхиан-Коганите. Тази натура е направена делима и разделяща се; и докато висшите принципи (Атма-Будхи) на тези „Създатели на хората“, както е казано, са духовете на седем съзвездия, техните средни и низши принципи са съединени със земята и представени „без желания или страсти, вдъхновявани от святата мъдрост, отстранили се от Вселената и нежелаещи потомство“,1 1 „Вишну Пурана“, прев. Уилсън, I, 101. Периодът на тези Кумари е до-Адамичен, т.е. преди разделянето на половете и преди човечеството да получи творящия или свещения огън от Прометей. оставайки каумасични (девствени и непокварени), поради това за тях е казано, че се отказали да творят. Затова те били проклети и осъдени да се раждат като „Адами“ отново и отново, както биха казали семитите. Разрешете ми да цитирам още няколко изречения от лекцията на м-р Дж. Меси, плод на неговите продължителни изследвания по египтология и други древни вероучения, тъй като това доказва, че седмичното деление някога е било всеобща доктрина: „Като баща сред Седмината, Адам е тъждествен с египетския Атум... чието друго име Адон е идентично с еврейския Адонай. Така второто Творение в „Книгата Битие“ отразява и продължава последното творение в мита, който го обяснява. Падението на Адам в низшия свят довело неговото същество до очовечаване на земята, като чрез този процес небесното се е превърнало в смъртно; и това, което принадлежи към астрономичната алегория, е било изложено в литературата като Падение на Човека, или спускане на душата в материята и преобразяване на ангелското същество в земно. Това може да се намери в текстовете (Вавилонските), където Еа, първият баща, както е казано, „дава опрощение на заговорниците богове“, за „чието изкупление той сътворил човечеството“ (Сейс, „Нib. Lec.“, cmp. 140)... Значи Елохимите са същността на египетската, акадийската, еврейската и финикийската форма на Вселенските Седем Сили, които са Седем в Египет, Седем в Акадия, Вавилон, Персия, Индия, Британия и Седем сред гностиците и кабалистите. Те били тези Седем бащи, които предшествали Бащата в Небесата, понеже били преди индивидуализираното бащинство на земята... Когато Елохимите казали: „Да направим човека по наш образ и подобие“, те били седем, представляващи седемте елемента, сили или души, които пристъпили към създаване на човешкото същество и то започнало да съществува преди Творецът да бъде представен антропоморфно, или е можел да дари човешко подобие на Адамичния човек. Именно по седмичното подобие на Елохимите първично е бил създаден човекът с неговите седем елемента, принципи или души1 и поради това не е можело той да бъде сформиран по подобие на единния Бог. Седемте гностични Елохими се опитвали да създадат човека по собствено подобие, но не успели поради недостига на мъжка сила.2 Така тяхното творение на земята и в небесата се превърнало в неуспех..., понеже у тях самите не достигала душата на бащинството! Когато гностичният Илдабаоф,3 главата на Седмината, възкликнал: „Аз съм баща и Бог“, неговата майка София (Ашамот) отговорила: „Не лъжи, Илдабаоф, тъй като първият човек (Антропос, син на Антропос)4 е no-горе от тебе“. Т.е. човекът, който бил вече създаден по образа на бащинството, е бил no-горе от боговете, които произлезли само от Майката-Родителка!5 Понеже както е било отначало на земята, така е било впоследствие на небесата (Тайната Доктрина учи точно на обратното) и по този начин първоначалните богове са били считани за бездушни, подобно на най-ранните раси от хора... Гностшште са учели, че Духовете на Злото, низшите Седем, са произлезли само от Великата Майка, която ги произвела без бащинство! Именно по образа на седмичните Елохими били сформирани седемте раси, за които понякога чуваме като за до-Адамични раси на човечеството, тъй като те били, преди да произлезе бащинството, което е индивидуализирано само във второто еврейско Творение.“6 1 Тайната Доктрина казва, че това е било второто творение, а не първото, и че то е станало по времето на третата раса, когато хората се разделили, т.е. започнали да се раждат като мъже и жени. Вж. том II на настоящия труд, Станси и Коментари. 2 Това е западно изопачаване на индийската доктрина за Кумарите. 3 Той е бил смятан от някои гностични секти за същото, което е и Йехова. Вж. „Isis Unveiled“, том II, стр. 184. 4 Или „човек, син на човека“. Църквата намерила в това пророчество и признание на Христа, „Сина Човешки“! 5 Вж. Станса II, 5, Тайната Доктрина II, 16. 6 Op. cit., стр. 23, 24. Това достатъчно показва как ехото на Тайната Доктрина – за третата и четвъртата раса от хора, завършени с въплъщаването в човечеството на Манаса Путр, Синовете на Разума или Мъдростта – е достигнало всяко кътче на земното кълбо. Но евреите, макар че са заимствали от по-стари народи основата, за да построят върху нея своето откровение, никога не са притежавали в ума си повече от три ключа от седемте, когато са създавали националните си алегории – астрономичен, числов (метрология) и най-вече чисто антропологичен или no-скоро физиологичен ключ. В резултат от това се е създала най-фаличната от всички религии и това влязло като неделима част в християнското богословие, което е доказано в подробните цитати от лекцията на талантливия египтолог, който не намерил там нищо друго, освен астрономични митове и фализъм, както е показано в неговите обяснения на „бащинството“ в алегориите. |
