|
„Тук, както и по-рано, генезисът не започва отначало. Имало е no-ранно падение от това на първичната двойка. В него броят на тези, които претърпели неуспех и паднали, е бил седем. Ние се срещаме с тези седем в Египет – осем заедно с Майката – където ги наричат „Деца на Инертността“, изгонени от Ам-Смен, Рая на Осмицата; също така във Вавилонската легенда за Сътворението – като Седмината Братя, които били седем Царе, подобно на седемте Царе от „Книгата Откровение“; и Седемте безчувствени сили, станали Седемте въстанали ангели, които водели войната в небесата. Седемте крониди, описани като Седемте стражи, които отначало били сформирани вътре в небесата. Небесата, като свод, те разтегляли или задълбочавали; те издигали това, което било незримо, а това, за което нямало изход, те откривали; творческата работа е била точно такава, каквато е при Елохимите в „Книгата Битие“. Това са Седемте елементални Сили на пространството, които по-нататък ставали Седемте Държащи Времето. За тях е казано: „Да бъдеш на пост е било тяхна длъжност, но сред звездните небеса те не носели своя патрул“ и техният провал било Падението. В „Книгата на Енох“ тези Седем патрулиращи в небесата са звездите, които нарушили заповедта на Бога преди настъпването на своя срок, тъй като не се явили в нужното време и така го оскърбили; и той ги завързал до периода, когато свършвали техните престъпления, в края на тайната или великата година на света, т.е. периода на прецесията, когато трябва да протече възстановяването и новото начинание. Тези Седем паднали съзвездия изглеждали на Енох като седем повалени пламтящи планини – като седемте планини на „Откровението“, на които седи Жената в червено.“1 1 „The Hebrew and other Creations; with a reply to Professor A. H. Sayce“, стр. 19. Съществуват седем ключа към тази, както и към всяка друга алегория, независимо дали е в Библията, или в езическите религии. Докато м-р Меси е попаднал на ключа към тайните на космогонията, Джон Бентли в своята „Индуска астрономия“ заявява, че падението на Ангелите, или Войната в небесата, не е нищо друго в изложението на индусите, освен цифра на изчисленията на периодите от време и привежда доказателства, че сред народите на Запада същата тази война, с подобни резултати, е приела формата на войната на Титаните. Казано накратко, той прави това астрономично. Същото прави и авторът на „Източник на мерките“: „Небесната сфера със земята е била разделена на дванайсет отделения (астрономично) и тези отделения са били смятани за притежаващи пол, като при това владетелите, или съпрузите, са съответно оглавяващите ги планети. Тъй като това е било установена схема, с течение на времето отсъствието на подходящо коригиране би довело до грешки и бъркотия, възникващи вследствие от това, че тези отделения биха попаднали под господството на други планети. Като резултат, наместо законен брак биха протичали незаконни сношения между планетите, „синовете на Елохимите“, и тези отделения, „дъщерите на Х-Адам“, или земният човек; и фактически четвъртият стих на шестата глава на „Битие“ вместо обичайното, трябва да получи следното тълкуване: „В същите тези дни или периоди протичали несвоевременни раждания на земята; и след това, когато синовете на Елохимите идвали при дъщерите на Х-Адам, те заченали в тях потомство на блудството“ и т.н., астрономично сочейки тази бъркотия.“1 1 Op. cit., стр. 243. Нима което и да е от тези учени обяснения показва нещо друго, освен възможна и изкусна алегория и олицетворение на небесните тела от митолозите и жреците на древността? Доведени до пълен завършек, те безспорно биха изяснили много и така биха представили единия от правилните седем ключа, който би паснал на доста библейски загадки, като при това – без да открива естествено и изцяло нито една като научен и изкусен ключ. Но все пак те доказват едно – че нито седемформената хронология, нито седемформената теогония и еволюция на всичко в Библията е от божествен източник. Затова нека да погледнем източниците, от които Библията е извлякла своето божествено вдъхновение по отношение на свещеното число седем. В същата тази лекция м-р Меси пояснява: „Книгата Битие“ нищо не ни казва за природата на тези Елохими, нenpaвилнo изтълкувани като „Бог“, които са творци на еврейското начало и самите те вече съществуват и седят на сцената, когато театърът започва и завесата се вдига. Тя казва, че в началото Елохимите създали небето и земята. За Елохимите се е разсъждавало в хиляди книги, но... без решителен отговор... Елохимите са Седем, независимо дали са сили на природата, богове на съзвездията, или планетни богове... като Питри и Патриарси, Ману и Бащи на предишните времена. Но гностщите и еврейската „Кабала“ пазят едно обяснение за Елохимите на „Книгата Битие“, чрез което можем да ги отъждествим с други форми на седемте първоначални сили... Техните имена са следните: Илдабаоф, Йехова (или Иао), Саваот, Адонай, Елоей, Орей и Астанфей. Илдабаоф означава Господа Бога на бащите, т.е. бащите, които са предшествали Отеца; по този начин тези седем се отъждествяват със седемте Питри, или Бащите на Индия (Ириней I, XXX, 5). Освен това еврейските Елохими са предшествани и по име, и по природа, като финикийски божества или сили. Санхуниатон ги споменава по имена и ги описва като помощници на Кронос, или Времето. Значи в тази фаза Елохимите са държащи времето в небесата. Във финикийската митология Елохимите са по същество седемте сина на Сидик (Мелхизедек), тъждествени със Седемте Кабири, които в Египет се смятат за седемте сина на Пта и Седемте Духа на Ра в „Книга на Мъртвите“; ...в Америка – със седемте Хохгати... в Асирия – със седемте Лумази... Те винаги са седем на брой... които са Каб – т.е. обръщат се, заедно, откъдето е и думата „Кабири“... Също така те са Или, или Богове на асирийски, които били седем наброй!... Те отначало се родили от Майката в Пространството,1 след което тези Седем съучастника преминали в сферата на времето като помощници на Кронос или Синове на мъжкия родител. Както казва Дамаский в своите „Първоначални Принципи“, маговете смятат, че пространството и времето са били източници на всичко; и от сили на въздуха, на боговете се наложило да станат държащи времето за хората. Седем съзвездия били определени за тях... Тъй като седмината се обръщали в свода на сферата, наричали ги седемте спътника на моряците, Риши или Елохими. Първите са „седем звезди“, а не планети. Те са водещите звезди на седемте съзвездия, които се обръщат в кръг заедно с Голямата Мечка, описвайки годишния кръг.1 Асирийците са ги наричали седемте Лумаза, или вождове на звездните стада, наречени овце. По еврейската линия на произхода или развитието тези Елохими установяват за нас – кабалистите и гностиците, които са запазили съкровената мъдрост, или гнозиса – ключа, абсолютно необходим за правилното разбиране на митологията или теологията... Имало е две съзвездия със седем звезди във всяко. Ние ги наричаме Двете Мечки. Но седемте звезди на Малката Мечка някога са били смятани за седемте глави на Полярния Дракон, който срещаме – като звяра със седем глави – в Акадийските химни и в „Откровението“. Митичният Дракон води своя произход от крокодила, който е драконът на Египет... В един особен култ, в култа на Сут-Тифон, първи бог е бил Севекх (седмичният), който има крокодилска глава, така както и Змеят, и който е Драконът, или чието съзвездие е било Драконът... В Египет Голямата Мечка е била съзвездието на Тифона, или Кеф, древната произвеждаща, наричана Майка на Въртенията; и Драконът със седем глави е бил определен за неин син, Севекх-Кронос, или Сатурн, наричан Дракон на Живота. Т.е., типичният дракон или змей със седемте глави отначало е бил от женски пол, а след това този образ е получил продължение като мъжки в нейния син Севекх, Седмичния Змей, в Седмичния Еа..., Иао Хнубис и други. Ние намираме тези двамата в „Откровението на Йоан“. Едната – това е жената в червено, майка на тайната, великата блудница, която седяла върху червен звяр със седем глави, който представлява Червения Дракон на Полюса. Тя държала в ръце нечистите предмети на своето блудство. Това означава емблеми на мъжкия и женския пол, намиращи се според представите на египтяните в Полярния Център, самата утроба на творението, както е било посочено от бедреното съзвездие, наречено Хепш на Тифона, старият Дракон, в северното рождено място на Времето в Небесата. Тези двамата се въртели около полюса на небесата – или Дървото, както го наричали, – който се намирал в центъра на звездното движение. В „Книгата на Енох“ тези две съзвездия са опознати като Левиатан и Бегемот-Бехмут, или Дракон и Бегемот-Голямата Мечка и те са първоначалната двойка, която първа е била сътворена в Градината Едем. Така че египетската първа майка Кефа, чието име означава „тайна“, е била прообраз на еврейската Хава – нашата Ева; поради това Адам е идентичен със седмичния Севекх, слънчевият дракон, в който са обединени силите на светлината и тъмнината; и седмичната натура е била показана в седемте лъча, носени от гностичния Иао-Хнубис, богът на числото седем, който е Севекх, по името и формата на първия отец, в качеството си на глава на Седмината.“1 1 Когато те са Анупадаки (без родители) на Тайната Доктрина. Вж. Стансите, I, 9, том I. 1 Тези водят началото си от арийците, които поместили там своите „ярко-увенчани“ (Читра-Шикхандан) Седем Риши. Но всичко това е много по-окултно, отколкото изглежда на пръв поглед. 1 Op. cit, стр. 19–22. |
