|
1 В първа глава на „Книгата Битие“ думата „Бог“ представя Елохимите-Богове в множествено число, а не като един Бог. Това е коварен и нечестен превод. Тъй като цялата „Кабала“ достатъчно обяснява, че Алхимите (Елохимите) са седем; всеки създава един от седемте обекта, изброени в първата глава, и това алегорично съответства на седемте творения. За да стане това ясно, пребройте стиховете, в които е написано: „И Бог видя, че това е добре“ и вие ще откриете, че то е казано седем пъти; в стиховете 4, 10, 12, 18, 21, 25 и 31. И макар че съставителите хитро представят сътворението на човека като станало на шестия ден, все пак, сътворявайки човека „мъж и жена по подобие на Бога“, седемте Елохима повтарят сакраменталната фраза – „това е добре“ – за седми път, правейки човека по този начин седмо творение и показвайки, че тази частица от космогонията идва от индуските творения. Елохимите, разбира се, са по същество седемте египетски Хнуми, „архитекти-помощници“, седемте Амешаспенти на зороастрианите; Седемте Духа, подчинени на Илдабаоф на назарейците; седемте Праджапати на индусите и т.н. Отделянето на свода от Бездната – отгоре, или Хаоса – отдолу, във всяка космогония е един от първите актове на творението, или по-точно, на еволюцията. В „Пемандър“ Хермес говори за небесата, които се виждали в седемте кръга, и в тях седем Бога. Ние преглеждаме асирийските таблички и намираме в тях същото – всеки от седемте творящи Бога действа в своята сфера. Клинописните надписи разказват как Бел приготвил седем Божи дома, как небесата били отделени от земята. В браманичната алегория всичко е седмично, започвайки от седемте зони или обвивки на Световното Яйце, чак до седемте материка, острова, морета и т.н. Шестте дни на седмицата и седмият, Сабат, са основани главно на седемте творения на индуския Брама, като при това седмо е било сътворяването на човека; и второ – на количеството поколения. Твърде забележимо е, че това е предимно фалично. Във Вавилонската система седмият ден или период е този, в който бил създаден човекът и животните. 2. Елохимите сътворили жената от реброто на Адам.1 Този процес намираме в магичните текстове, преведени от Дж. Смит. „Седем Духа създават жената от слабините на мъжа“, обяснява м-р Сейс в своите „Hibbert Lectures“.2 Тайната на жената, която била създадена от мъжа, се повтаря във всяка национална религия, в Свещените Писания, съществували много по-рано от еврейските. Вие я намирате във фрагментите на Авеста, в египетската „Книга на Мъртвите“ и накрая у Брама, мъжкият, отделил от себе си, в качеството на женско аз, Вак, в която той поражда Вирадж. 3. Двамата Адама на първа и втора глава на „Книгата Битие“ са произлезли от изопачени екзотерични разкази, дошли от халдейците и египетските гностици, преработени по-късно от персийските традиции, множеството от които представляват древни арийски алегории. Тъй като Адам Кадмон е седмото творение,3 Адам от прахта е осмото; и в Пураните ние намираме осмото, творението на Ануграха, имало го е и при египетските гностици. Оплаквайки се от еретиците, Ириней говори за гностиците: „Понякога при тях той (човекът) е сътворен на шестия ден, понякога – на осмия.“4 1 „Битие“, II, 21, 22. Бълг. прев : ,,И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с ? Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека“. – Бел. прев. 2 Op. cit., стр. 393, забележка. 3 Езотерично – седми, екзотерично – шести. 4 „Contra Hoereses“, I, XVIII, 2. Авторът на „The Hebrew and Other Creations“ пише: „Тези две сътворявания на човека, на шестия и осмия ден, били сътворяванията на Адамичния, или плътския човек, и на духовния човек, които са били известни на Павел и гностиците като първи и втори Адам, човек от земята и човек от Небесата. Ириней говори също за тяхната позиция, че Мойсей започнал с Огдоад на седемте сили и майка им София (древната Кефа на Египет, която е Живото слово в Омбоса).“1 София също така е Адити с нейните седем синове. Би могло да се продължи изброяването и проследяването на еврейските „откровения“ ad infinitum до източниците на техния произход, ако тази задача не беше излишна, тъй като вече е направено толкова много в тази насока от други, които са го извършили много старателно, като например от Джералд Меси, пресял предмета до самото дъно. Стотици томове, трактати и статии се пишат всяка година в защита на „божественото вдъхновение“, за което претендира Библията, но символичните и археологичните изследвания идват на помощ на истината и факта – поради което и на езотеричната доктрина – проваляйки всеки аргумент, основаващ се на вярата, и разбивайки го като идол с глинени крака. Любопитната и учена книга „Приближаващият се край на века“, написана от Х. Гратан Гинес, претендира за разрешаване тайните на библейската хронология и за доказателство на това, че Бог непосредствено е дал откровение на човека. Между другото нейният автор смята: „Невъзможно е да се отрича, че седемформената хронология е била божествено въведена в старателно разработения ритуал на юдейството.“ Това твърдение наивно се приема и в него вярват хиляди и десетки хиляди само защото не знаят какво е казано в Библиите на другите народи. Две страници от малка брошура с лекции на м-р Джералд Меси2 дотолкова опровергават аргументите и доказателствата на възторжения м-р Гратан Гинес, заемащи повече от 760 страници дребен печат, че завинаги ще им попречат да повдигнат глава. М-р Меси говори за Падението и казва: 1 Op. cit, на Джералд Меси, стр. 19. 2 Op. cit., стр. 278. |
