|
Освен това, никъде в Библията не е казано, че еврейският език е езикът на Бога; за тази хвалба, във всеки случай, нейните автори не са виновни. Вероятно това е, защото в дните, когато Библията е била редактирана за последен път, такава претенция е изглеждала твърде нелепа, следователно опасна. Компилаторите на „Стария Завет“ във вида, в който той съществува в еврейския канон, добре са знаели, че в дните на Мойсей езикът на посветените е бил тъждествен с езика на египетските йерофанти и че нито един от диалектите, възникнали от древносирийския и чистият древноарабски език на Иараба – бащата и родителят на първобитните араби много преди времето на Авраам, когато древният арабски език вече бил замъглен, не е бил жречески и световен език. Въпреки това всички те са включвали ред думи, които могат да бъдат проследени до техните общи корени. А да се занимава с това, трябва съвременната филология, но до днес – като се изключи всеобщото уважение към трудовете на изтъкнатите филолози от Оксфорд и Берлин – изглежда, че тази наука безнадеждно се блъска само в непрогледната тъмнина на хипотезите. Като говори за разположението на буквите в свещените еврейски свитъци и забелязва, че те са представлявали музикални ноти, вероятно Аренс никога не е изучавал арийската музика на индусите. В санскрита на свещените книги буквите постоянно се разполагат така, че винаги могат да станат музикални ноти. Тъй като цялата санскритска азбука и „Ведите“, от първата до последната дума, са музикален запис, сведен в писменост – двете са неделими.1 Както Омир е правил разлика между „езика на Боговете“ и „езика на хората“,2 така са постъпвали и индусите. Деванагари, санскритските букви, са „речта на Боговете“, а санскрит – божественият език. 1 Виж „Theosophisi“, ноември 1879 г., ст. „Индуската музика“, стр. 47. 2 Санскритските букви са много по-многобройни от оскъдните двайсет букви на еврейската азбука. Всички те са музикални, четат се – или по-точно се напяват – съгласно системата, давана в много древни тантрични трудове, и се наричат Деванагари, речта или езика на боговете. И тъй като всяка буква съответства на определено число, санскрит дава много повече възможности за изразяване и трябва да е много по-съвършен, отколкото е еврейският, който следва същата система, но може да я използва в много ограничена степен. Ако някой от тези два езика е бил преподаден от боговете на човечеството, то определено това пo-скоро трябва да е санскрит, съвършената форма на най-съвършения език в света, отколкото еврейският – най-грубият и най-бедният. Тъй като, ако някой вярва в език с божествен произход, надали може да приеме, че в същото време на Ангелите и Боговете или божествените вестоносци се е наложило да го разработват от грубата едносрична форма в съвършен език, както виждаме в земната лингвистична еволюция. В защита на днешната версия на Мойсеевите книги се изтъкват доводи, че приетият в тях вид на езика е бил „приспособяване“ към невежеството на еврейския народ. Но споменатият „вид на езика“ сваля надолу „свещения текст“ на Ездра и неговите колеги до равнището на най-неодухотворените и груби фалически религии. Този довод потвърждава подозренията на някои християнски мистици и много философски критици, че: а) Божествената Сила, като Абсолютно Единство, никога не е имала по-голямо отношение към библейския Йехова и „Господ Бог“, отколкото към някой друг Сефирот или число. Ейн Соф на „Кабала“ на Мойсей е толкова независим от каквито и да е било връзки със създадените богове, колкото е и Самият Парабрахман. б) Ездра и другите са изкопирали всички учения, завоалирани в „Стария Завет“ под алегорични изрази, от магичните текстове на Вавилон, докато по-ранният текст на Мойсей е имал източник в Египет. Няколко примера, известни на почти всички изтъкнати символози, особено на френските египтолози, могат да помогнат да се докаже това твърдение. Освен това, нито един древен еврейски философ, (Филон не повече от садукеите) не е предявявал изискванията – както това правят сега невежите християни – описаните в Библията събития да бъдат разбирани буквално. Филон говори доста изчерпателно: „Словесните изложения (в „Книгата на Закона“) са иносказателни: именно в алегориите ще открием истината.“ Да приведем няколко примера от еврейски, започвайки от най-последния разказ, и по този начин, ако е възможно, да проследим тези алегории до техния произход. 1. Откъде се е взело Сътворението за шест дни, а седмият ден на почивка, седемте Елохима1 и разделянето на пространството на небе и земя в първа глава на „Книгата Битие“? |
