|
РАЗДЕЛ XXI ЕВРЕЙСКИТЕ АЛЕГОРИИ Как би могъл който и да е кабалист, запознавайки се с даденото no-горе, да прави своите изводи относно истинските езотерични вярвания на първобитните евреи, като се основава само на това, което сега намира в еврейските свитъци? Как би могъл който и да е учен – макар че един от ключовете към всемирния език сега несъмнено е открит, правилният ключ към числовото четене на чисто геометричната система – да обявява каквото и да е за свое окончателно заключение? Съвременните кабалистични разсъждения се намират на едно равнище със съвременното „спекулативно масонство“; тъй като, както последното напразно се опитва да се свърже с древното – или по-точно, с архаичното масонство на храмовете, търпейки неуспех, защото всичките му претенции се оказват необосновани от археологична гледна точка, същото става с кабалистичните разсъждения. Понеже нито една тайна на Природата, която си заслужава да бъде изследвана, не може да бъде разкрита на човечеството с установяването на това, дали Хирам Абиф е бил жив сидонски строител или слънчев мит, както и никаква нова информация няма да се прибави към окултното учение, като се узнаят подробностите за екзотеричните привилегии, дарени от Нума Помпилий на колегията Фаброрум. По-скоро използваните в него символи трябва да се изучават в арийска светлина, тъй като целият символизъм на древните посвещения е дошъл на Запад със светлината на източното Слънце. Въпреки това ние откриваме, че най-учените масони и символози заявяват: всички тези пророчески символи и глифове, водещи към своя общ източник в неизмеримата древност, не са нищо друго освен проява на изобретателния натурален фалоицизъм или емблеми на примитивна типология. Доколко близо до истината е авторът на „Източник на мерките“, който заявява, че елементите на човешкото и числово изграждане в Библията не изключват в нея присъствието на духовни елементи, макар че сега са толкова малко тези, които ги разбират? Думите, които ние цитираме, са толкова многозначителни, колкото и верни: „Колко ужасяващо е суеверното използване на такива емблеми, когато ги обличат с власт да проливат кръв и да измъчват, изпълнявайки заповедите на някакъв вид религиозен култ. Когато помислиш за ужасите на култовете на Молох или Ваал, или Дагон, за съответните кървави потопи под Кръста, кръстен в спеклата се кръв от Константин, подстрекаван от мирската църква; ...когато помислиш за всичко това и после, че причината е била просто незнание на действителната дешифровка на Молох и Ваал, и Дагон и Кръста, и Тфилин, всичките образувани от един древен източник и в края на краищата нищо друго освен проява на чистата и естествена математика..., тогава ти се приисква да проклинаш невежеството и губиш вярата в това, което наричат интуиция на религията; тогава щи се иска отново да се върнат онези дни, когато в целия свят е имало един език и едно знание... Но когато елементите (изгражданията на пирамидата) са рационални и научни..., нека никому да не идва наум, че заедно с това откритие се отсича духовната1 цел на Библията или връзката на човека с тази духовна основа. Някой иска да построи къща? Нито една сграда от осезаеми материали никога не е била строена без предварително да се състави архитектурен план, независимо дали е колиба или дворец. Така е и с тези елементи и числа. Те не са от човека и не са изобретени от него. Те са му били откривани съобразно неговите способности да разбира системата, която е творческата система на Вечния Бог... Но духовно ценността за човека се съдържа в това, че той в действителност може в съзерцание да преодолее цялото материално изграждане на космоса и да влезе в самата мисъл и разум на Бога, до степен на научаване чрез тази система плана на космичното творение – да, дори преди да прозвучат думите – Да бъде“.2 1 Да, но тази духовност не може по никакъв начин да бъде разкрита, а още по-малко доказана, ако не се обърнем към асирийските свещени писания и симвология. За евреите тя била загубена, с изключение на садукеите, от деня, когато „избраният народ“ достигнал Обетованата Земя, тъй като народната карма не е допуснала там Мойсей. 2 Op. cit, 317-319. |
