Тайната Доктрина гласи: „Той е призован към живот. Мистичният Куб, в който почива Творческата Идея, появяващата се Мантра [или артикулираната реч – Вак (и светец Пуруша), и двамата се явяват излъчвания на първичната материя] съществува във Вечността в Божествената Субстанция в своето латентно състояние в течение на Пралая“. И в „Сефер Йецира“, когато тези Трима-в-Един трябва да бъдат призовани към битие – чрез проявата на Шекина, първото сияние или излъчване в проявяващия се Космос – „Духът Божи“, или числото едно,1 оплодява и пробужда двойната мощ, числото две – въздуха, и числото три – водата; в тях е „тъмнина и пустота, слуз и тор“ – което е хаосът, Тоху-Вах-Боху. Въздухът и водата еманират числото четири, ефира, или огъня, Сина. Това е кабалистичната четворка. Това четвърто число, което в проявения Космос е единният, или творящ Бог, при индусите е „Старецът“, Санат, Праджапати на „Ведите“ и Брама на брамините – небесен Андрогин, тъй като той става мъжки едва след като се разделя на две тела – Вак и Вирадж. При кабалистите той отначало е Jah-Havah и едва по-късно става Jehovah, подобно на Вирадж, своя прототип; разделил се като Адам Кадмон на Адам и Ева в безформения и на Каин и Авел в полуобективния свят, той става накрая Jah-Havah, или мъж и жена при Енох, сина на Сет. 1 В своето проявено състояние той става десет, Вселената. В халдейската „Кабала“ той е безполов. В еврейската „Кабала“ Шекина е от женски пол и ранните християни и гностици са разглеждали Светия Дух като женска мощ. В „Книга на Числата“ „Шекина“ губи „х“ в края, което я прави женско име. Нараяна, Витаещият над Водите, също е безполов; но ние твърдо сме убедени в това, че Шекива и Дайвипракрити, „Светлината на Логоса“, философски са едно и също. Тъй като истинското значение на съставното име на Йехова – от което, като се отделят гласните, може да се направи почти всичко – е: мъжете и жените или човечеството, съставено от два пола. От първа глава до края на четвърта глава на „Книгата Битие“ всяко име е пермутация на друго име и всеки персонаж едновременно е още някой. Кабалистът проследява Йехова от Адам от земята до Сет, третият син – по-точно, раса – от Адам.2 И така, Сет е мъжкият Йехова; и Енос, като пермутация на Каин и Авел, е мъжкият и женският Йехова, или нашето човечество. Индуските Брама-Вирадж, Вирадж-Ману и Ману-Вайвасвата, със своята дъщеря и жена Вак, представляват най-голяма аналогия на тези персонажи – за всеки, който се потруди да изучи предмета както в Библията, така и в „Пураните“. За Брама е казано, че е сътворил себе си в качеството на Ману и че се е родил от своето първоначално аз и бил тъждествен с него в същото време, когато е образувал женската част „Шата-рупа“ (стоформената). В тази индуска Ева, „майка на всички живи същества“, Брама сътворил Вирадж, която е той самият, но на по-ниска степен, както Каин е Йехова на по-ниска степен; и двамата са първите мъжки особи на третата раса. Същата идея е пояснена в еврейското име на Бога. Четете от дясно на ляво – „Йод“ е отецът, „Хе“ майката, „Bay“ синът, „Хе“, повторение в края на думата, е пораждане, акт на раждането, материалност. Това навярно е дотолкова причина Богът на евреите и християните да бъде личен, доколкото Брама, Вишну или Шива на ортодоксалния, екзотеричен индус. 2 Елохимите създават Адам от прахта и в него Йехова-Бина разделя себе си на Ева, след което мъжката половина на Бога става Змията и изкушава самия себе си в Ева, след което създава в нея себе си в качеството на Каин, преминава в Сет и се разсейва в Енох, Сина Човешки, или Човечеството, като Jod-heva. По този начин само терминът Ихвх – днес приет като име на „Единния (мъжки) жив Бог“ – ще издаде, ако бъде сериозно проучен, не само цялата тайна на Битието (в библейски смисъл), но също така и тайната на окултната теогония, започвайки от висшето божествено Същество, трето по ред, надолу към човека. Както е показано от най-добрите хебраисти: „Отглаголното съществително Hayah, или Е-у-е, означава „да бъде“, „съществува“, a Chayah, или Н-у-е, означава „да живееш“, като движение на съществуването.“1 1 „The Source of Measures“, стр. 8. |