|
Необходима е силна вяра в „Ездра“ и особено в неговата добросъвестност, за да се приемат днес съществуващите екземпляри за оригиналните Мойсееви Книги, тъй като: „Да допуснем, че копията или no-точно фонографите, направени от Хилкия и Ездра и различни анонимни редактори, действително са били точни и оригинални, тогава всички те трябва да са били изцяло унищожени от Антиох; и версиите на Стария Завет, които сега съществуват, би трябвало да са написани от Иуда или от някакви неизвестни съставители, вероятно от гърците, от групата на седемдесетте, значително no-късно от появата и смъртта на Исус.“1 1 „Book of God“, стр, 408. Поради това Библията, каквато е сега (т.е. еврейските текстове), по своята точност и оригиналност зависи от Септуагинта; а той, отново ни казват, бил написан по вълшебен начин от тези седемдесет души на гръцки език и тъй като оригиналът оттогава е загубен, нашите текстове са били отново преведени обратно на еврейски. Но в този порочен кръг от доказателства още веднъж ни се налага да се доверим на добросъвестността на двамата евреи – Йосиф и Филон Иудей от Александрия – двамата историци са били единствените свидетели, че Септуагинт е бил написан при обстоятелствата, за които се разказва. И все пак това са именно тези обстоятелства, които внушават твърде малко доверие. Тъй като, какво ни разказва Йосиф? Той казва, че пожелавайки да прочете еврейския Закон на гръцки, Птоломей Филаделфийски писал на Елеазар, първосвещеника на евреите, молейки го да изпрати при него по шест човека от всяко от дванайсетте племена, които трябва да направят превод за него. По-нататък следва действително вълшебен разказ, с който ни удостоява Аристеас, за тези седемдесет и двама от дванайсетте племена на Израил, които били оставени на един остров, завършили своя превод точно за седемдесет и два дни и т.н. Всичко това е много поучително и почти не биха останали причини за съмнение в правдивостта на разказа, ако в него не играеха роля „десетте загубени племена“. Как са могли тези племена, загубили се между 700 и 900 години пр. Хр., да изпратят след няколко века по шест души, за да задоволят каприза на Птоломей, и веднага след това отново да изчезнат от хоризонта? Чудо наистина! И въпреки това се очаква, че ние ще разглеждаме документи, подобни на Септуагинт, като съдържащи непосредственото божествено откровение: документи, първоначално написани на език, за който сега никой нищо не знае; написани от автори, които на практика са митични, и във времена, за които никой не е в състояние да изгради подходяща догадка; документи, от чиито оригинални екземпляри не е останало нито едно късче. И все пак, хората упорито ще разсъждават за древноеврейския език, като че ли в света някъде съществува човек, който знае поне една дума от него. В действителност еврейският език е бил така малко известен, че се наложило Септуагинт и „Новият Завет“ да бъдат писани на езически език (гръцки) и никакви по-основателни причини по този повод не са били изтъкнати, освен тази, че Светият Дух пожелал да напише Новия Завет на гръцки език. Еврейският език е смятан за много древен и все пак никъде върху паметниците от древността няма и следа от него, дори в Халдея. Сред голямото количество надписи от всякакъв род, открити в развалините на тази страна: „Никога не е 6ил открит нито един на еврейско-халдейски език или с негови букви; също така никога не са били открити оригинални медали или скъпоценни камъни с тези новомодни букви, които биха могли да се отнесат поне към дните на Исус.“1 Оригиналната „Книга на Даниил“ е написана на диалект, който представлява смесица на еврейския с арамейския; това дори не е халдейски език, като се изключат няколко стиха, вмъкнати по-късно. Според мнението на сър У. Джонс и други изтоковеди, най-древните езици, които могат да се открият в Персия, са халдейският и санскрит, а в тях няма и следа от „еврейския“. Би било много учудващо, ако се намерят такива следи, тъй като известният на филолозите еврейски език не се датира по-рано от 500 г. пр.Хр., а буквите му се отнасят към още по-късен период. По този начин, макар действителната еврейска писменост да не е съвсем загубена, тя е дотолкова безнадеждно преобразувана: „Че дори само преглеждането на азбуката разкрива как е била приспособена и са Ј били придадени редовни форми, като при това характерните признаци на някои букви са били орязани, за да ги направят no-правоъгълни и еднообразни“,2 1 „Book of God“, стр. 453. 2 „Asiatic Journal“, VII., стр. 275, цитира Кинили. че никой, освен посветените равини на Самария или „джайн“, не би могъл да ги прочете, защото новата система на мазоретичните точки ги е превърнала за всички в загадката на сфинкса. Пунктуацията сега се разкрива навсякъде и във всички по-късни ръкописи и чрез нея може да се направи от текста всичко, което е угодно; еврейският учен може да придаде на текста каквото и да е тълкуване, което поиска. Достатъчни са два примера, които дава Кинили: „В „Битие“, XLIX, 21, четем: „Нафтали е свободен селянин; той произнася красиви думи.“ Но само чрез едно незначително изменение на точките, Бохарт превръща тази фраза в: „Нафтали е клонесто дърво, разпуснало красиви клони.“ И отново, в „Псалтир“ (XXIX, 9), наместо: „Гласът Господен кара самката на елена, да се отели и оголва горите“, Епископ Лоут дава: „Гласът Господен поразява дъба и оголва горите.“ Една и съща дума на еврейски означава „Бог“ и „нищо“ и т.н.1 1 „Book of God“, стр. 385. |
