|
1 „Book of God“ на Кинили, стр. 383. Позоваването на Клапрот е също от тази страница. 2 Вж. „Asiat, Jour.“, N. S. VII, стр. 275, цитира Кинили. 3 „Book of God“, loc. cit. 4 Op. cit., V, 15 5 „Prolegomena“, III, 13, цитира Кинили, стр. 385. 6 Вж. „Book of God“, стр. 385. „Трябва да се прави разлика – казва Батлер (Кинили го цитира на стр. 489) – между Петокнижието на еврейски език, но с букви на самаритски, и Петокнижието на самаритски език. Едно от най-големите разминавания между самаритския и еврейския текст се отнася до периода между потопа и раждането на Авраам. Самаритският текст го удължава с няколко века в сравнение с еврейския текст, а Септуагинт го прави по-дълъг с няколко века, сравнено със самаритския текст.“ Може да се забележи как в оригиналния превод на латинската Вулгата римокатолическата църква се придържа към изчислението, дадено в еврейския текст, а в своята Мартирология – към Септуагинт; и двата текста са вдъхновени от бога, както тя заявява. Що се отнася до нашето твърдение, че днешният „Стар Завет“ не съдържа в себе си истинските Книги на Мойсей, това се доказва от фактите, че: 1. Самаритяните отхвърляли еврейските канонични книги и техния „Закон на Мойсей“. Те не искат да притежават нито „Псалтира“ на Давид, нито пророците, нито „Талмуд“, нито „Мишна“ – нищо, освен действителните Книги на Мойсей и в съвършено друг вариант.1 Те казват, че книгите на Мойсей и Йошуа са изопачени от талмудистите до неузнаваемост. 1 Вж, „Journal“ на преп. Йосиф Волф, стр. 200. 2. „Черните евреи“ от Кохина, Южна Индия – нищо незнаещи нито за вавилонския плен, нито за десетте „загубени племена“ (последните са чиста измислица на равините), с което се доказва, че тези евреи би трябвало да са дошли от Индия преди 600 година пр.Хр. – имат своите Книги на Мойсей, които на никого няма да покажат. И тези Книги и Закони значително се различават от днешните свитъци. Също така те са написани не с квадратните еврейски букви (полухалдейски и полупалмирски), а с архаични букви, както един от тях ни уверяваше – букви съвършено неизвестни на никого, като изключим самите тях и неголямо количество самаритяни. 3. Кримските евреи – караимите, които наричат себе си потомци на истинските деца на Израил, т.е. садукеите – отхвърлят „Тора“ и „Петокнижието“ на синагогата, отхвърлят еврейския сабат (празнувайки в петък), не искат да имат нито книгите на Пророците, нито „Псалтира“ – нищо, освен своите собствени Книги на Мойсей и тези, които те наричат негов единен истински Закон. От това става ясно, че „Кабала“ на евреите е изопачено ехо от Тайната Доктрина на халдейците и че истинската „Кабала“ се намира само в халдейската „Книга на Числата“, която днес е във владение на няколко персийски суфии. Всеки народ от древността е имал своите предания, основани на традициите на арийската Тайна Доктрина и всеки народ, чак до наше време, сочи Мъдреца от своето племе, който е получил първоначалното откровение от повече или по-малко божествено Същество и го е записал по негова заповед. При евреите е било както при всички други. Те получили окултната космогония и законите си от своя посветен, Мойсей, и до наше време съвсем са ги изопачили. В нашата доктрина Ади е родовото наименование за всички първи хора, т.е. първите говорещи раси, във всяка от седемте зони – вероятно оттук е възникнало „Адам“. И на тези първи хора на всеки народ се приписва преподаването на божествените тайни на сътворението. Така сабеяните (според преданието, запазило се в суфийските трудове) казват, че когато „Третият Първи Човек“ си е отивал във Вавилон от страната, граничеща с Индия, му било дадено дърво,1 след това второ и трето дърво, на чиито листа е била записана историята на всички раси; „Третия Първи Човек“ е означавало човекът, който е принадлежал на третата коренна раса, и все пак саебеяните го наричат Адам. Арабите в Горен Египет и въобще мохамеданите пазят традицията, че ангелът Азазел носи послание от словото на Мъдростта на Бога на Адам всеки път когато той отново се ражда; суфиите поясняват това, добавяйки, че тази книга се дава на всеки Сели-Аллах („избраник на Бога“) за неговите мъдреци. Изложеният от кабалистите разказ, а именно: че книгата, дадена на Адам преди неговото Падение (книга, пълна със знаци, тайни и събития, които или вече са станали, ставали, или е трябвало да станат), е била отнета от ангел Разиал след падението на Адам, после отново му била върната, за да не останат хората без нейната мъдрост и наставления; че тази книга е била предадена от Адам на Сет, който я дал на Енох, а последният на Авраам и т.н. последователно на мъдрия на всяко поколение – този разказ се отнася до всички народи, а не само до евреите. Тъй като Бероз разказва на свой ред, че Ксизутр е съставил книга, написана по заповед на неговото божество, която после е била заровена в Зипара,2 или Сипара, Градът на Слънцето, в Ба-бел-он-я и много след това извадена и поместена в храма на Бел – именно от тази книга Бероз е взел историята си за допотопните династии на Боговете и Героите. Аелиан (в „Нимрод“) говори за Ястреба (емблемата на Слънцето), който в дните на началата е донесъл на египтяните книга, съдържаща мъдростта на тяхната религия. „Сам-Сам“ на сабеяните е също своеобразна „Кабала“, както и арабският „Зем-Зем“ („Кладенец на Мъдростта“).1 1 Символично дървото означава книга, както „колоната“ е друг символ на същото. 2 Жената на Мойсей, една от седемте дъщери на мидийския жрец, се нарича Зипора. Иефро е мидийски жрец, посветил Мойсей; Зипора, едната от седемте дъщери, просто означава една от окултните сили, която, както са предполагали и предполагат, Йерофантът предава на посветения ученик. 1 По-подробно виж „Book of God“, стр. 244, 250. |
