|
Като доказателство, че знанието на езотеричната система, изложено в „Зохар“, е стигнало до евреите в действителност твърде късно – във всеки случай едва когато те дотолкова са го забравили, че нововъведенията и добавките, направени от Де Леон, не са предизвикали никаква критика и са били приети с благодарност – Мунк цитира Толук, еврейски авторитет, давайки следната информация: Хая Гаон, умрял през 1038 година, доколкото ние знаем, е първият авторитет, който е разработил (и усъвършенствал) теорията на Сефиротите; и той им дал имената, които ние отново откриваме сред кабалистичните имена, употребявани от д-р Джелинек. Мозес Бен Шем-Тоб де Леон, който имал тесни връзки със сирийските и халдейските християнски учени писари, с тяхна помощ е бил в състояние да получи знания от някои гностични писания.1 1 Това изложение е обобщено от „Qabbalah“ на Исак Майер, стр. 10, et seq. Отново, „Сефер Йецира“ („Книга на Творението“) – макар че се приписва на Авраам и е много древна по своето съдържание – за първи път се споменава в единайсети век от Йехуда Хо Леви (Хазари). И тези две книги, „Зохар“ и „Йецира“, са складът за всички следващи кабалистични трудове. А сега нека да видим доколко може да се вярва на самия еврейски свещен канон. Думата „Кабала“ произлиза от корена „получавам“ и има значение, тъждествено със санскритския „Смрити“ („получено по предание“) – това е система на устно учение, преминаваща от едно поколение жреци в друго точно както е било с книгите на брамините, преди да бъдат въплътени в ръкописи. Кабалистичните доктрини са дошли при евреите от халдейците и ако Мойсей е знаел първоначалния и всеобщ език на посветените, както го е знаел всеки египетски жрец, и ако е бил запознат с числовата система, на която е основан този език, тогава той е можел да напише – и ние казваме, че го е направил – „Книгата Битие“ и други „свитъци“. Тези пет книги, които сега са разпространени под неговото име – „Петокнижието“, не са оригиналните писания на Мойсей.1 Също така те не са били написани със старинните еврейски квадратни букви и дори не с писмеността на самаритяните, тъй като тези две азбуки се отнасят към по-късно време от времето на Мойсей; и еврейският – какъвто е известен сега – не е съществувал в дните на великия законодател нито като език, нито като азбука. 1 Няма нито една идея в десетте заповеди на Мойсей, която да не е копие или перифраза на догмите и нормите на поведение, имали своето място сред египтяните много преди времето на Мойсей и Аарон. (Законът на Мойсей е копие на египетски източници; вж. „Geometry in Religion“, 1890.) Тъй като нито едно твърдение, съдържащо се в записите на Тайната Доктрина на Изтока, не се разглежда от света като цяло, като притежаващо някаква ценност, и тъй като, за да разбере читателят и да се убеди, се налага да бъдат дадени познатите му имена и да се използват аргументи и доказателства от документи, които са достъпни за всички – следните факти нагледно могат да докажат, че нашите твърдения са обосновани не само чрез ученията на окултните писания: 1. Изтъкнатият изтоковед и учен Клапрот решително е отричал древността на така наречената еврейска азбука на основата на това, че еврейските квадратни букви, с които са написани еврейските ръкописи и които ние употребяваме в печата, вероятно са произлезли от палмирската писменост или от някоя друга семитска азбука, тъй че еврейската Библия просто е написана с халдейски фонографи на еврейските думи. Покойният д-р Кинили твърде уместно е казал, че евреите и християните разчитат на: „Фонографа на мъртъв и почти неизвестен език, толкова малко разбираем, колкото са и клинописните букви на градовете на Асирия.“1 2. Всички опити да бъдат проследени еврейските квадратни букви назад до времето на Ездра (458 г. пр.Хр.) са се провалили. 3. Твърди се, че евреите са взели азбуката си от вавилонците по времето на своя плен. Но съществуват учени, които не отнасят известните днес квадратни букви по-назад от втората половина на четвърти век на нашата ера.2 „Еврейската Библия – това е същото, което би представлявал Омир, напечатан не с гръцки, а с английски букви, или Шекспировите трудове, изложени фонографски на бирмански език.“3 4. Тези, които твърдят, че древноеврейският език е същото, което е сирийският и халдейският, трябва да прочетат какво е казано в „Еремия“, където Господ заплашва дома на Израил, че ще вдигне срещу него могъщия и древен халдейски народ; Народ, чийто език ти не знаеш и не разбираш какво казват те.4 Този цитат е приведен от епископ Уолтън5 като възражение срещу предположението за тъждествеността на халдейския и еврейския език и трябва да постави край на въпроса. 5. Истинският еврейски език на Мойсей е бил загубен след седемдесетгодишния плен, когато израилтяните са донесли със себе си обратно халдейския, приспособявайки го към своя собствен език, като при това сливането се изразило в диалектна разновидност на халдейския език, еврейският само леко го украсил и оттогава престанал да бъде разговорен.6 |
