За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 69

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XX

ИЗТОЧНАТА ГУПТА ВИДЯ И КАБАЛА

Сега се връщаме към разбора на съществената тъждественост между източната Гупта Видя и Кабала, като система, и в същото време трябва да покажем несходството в тяхната философска интерпретация от времето на средните векове.

Трябва да се признае, че възгледите на кабалистите – подразбирайки тези ученици на окултизма, които изучават еврейската „Кабала“ и знаят малко, ако въобще нещо знаят, за някоя друга езотерична литература или за нейните учения – са толкова разнообразни в своите синтезиращи изводи за природата на тайните, изложени дори само в „Зохар“ и са толкова далече от истината, колкото са далечни от нея изказванията на самата точна наука. Подобно на средновековните розенкройцери и алхимиците – като абат Тритемий, Джон Рейхлин, Агрипа, Парацелз, Роберт Флуд, Филалет и т.н., в които те се кълнат – континенталните окултисти виждат всеобщия кладенец на мъдростта само в еврейската „Кабала“, те намират в нея съкровено учение почти по всички тайни на Природата – метафизични и божествени – някои от тях, например Рейхлин, включват тук и тайните на християнската Библия. За тях „Зохар“ е езотеричната съкровищница на всички тайни на християнското евангелие, а „Сефер Йецира“ – тази светлина, която е светела във всякакъв мрак и съдържа ключовете към всички тайни на Природата. Дали много от съвременните последователи на средновековните кабалисти имат представа за действителното значение на символогията на избраните от тях учители – това е друг въпрос. Вероятно повечето от тях никога не са се замисляли върху факта, че езотеричният език, употребяван от алхимиците, е бил техен собствен език и че той е бил разработен за маскировка, предизвикана от опасностите на епохата, в която те са живеели, а не като език на мистериите, ползван от езическите посветени и отново превеждан и още веднъж замаскиран от алхимиците.

Нещата сега стоят така: тъй като старите алхимици не са оставили ключове към своите описания, тези описания са станали тайна вътре в още по-стара тайна. „Кабала“ сега се тълкува и се проверява само чрез светлината, която са хвърлили върху нея средновековните мистици, а по силата на натрапената им христология те са били принудени да полагат богословско-догматична маска върху всяко древно учение; в резултат се получило така, че сред нашите европейски и американски кабалисти всеки мистик тълкува древните символи само по свойствен му начин и всеки отпраща опонентите си към розенкройцерите и алхимиците отпреди три или четири века. Мистичната християнска догма е този централен Малстрьом, който поглъща всеки старинен езически символ, и християнството – антигностичното християнство – е съвременна реторта, заменила дестилационния куб на алхимиците и предестилирала до неузнаваемост „Кабала“, т.е. еврейския „Зохар“ и други равински мистични трудове. И сега това е довело до следното: изследователят, интересуващ се от съкровените науки, трябва да повярва, че целият цикъл на символичния „Стария Денми“, всеки косъм във великолепната брада на Макропросопуса се отнасят само към историята на земния живот на Исус от Назарет! И ни казват, че „Кабала“ „отначало била преподавана на избрана група от ангели“ от самия Йехова, който, трябва да се предполага – от скромност, се е представил в нея само като трети Сефирот и при това женски. Колкото са кабалистите, толкова са и тълкуванията. Някои вярват – вероятно с по-голямо основание от останалите, – че същността на „Кабала“ е основата, върху която е построено масонството, тъй като съвременното масонство безспорно е смътно и мъгляво отражение на първоначалното окултно масонство – ученията на онези божествени масони, които са учредили мистериите на доисторическите и допотопни храмове на посвещението, издигнати действително от свръхчовешките строители. Други заявяват, че изложените в „Зохар“ учения се отнасят само до земните и светски тайни, които се докосват до метафизичните разсъждения – като за душата или задгробния живот на човека – не повече, отколкото Мойсеевите книги. Други – и те са действителните, истинските кабалисти, получили наставленията си от посветените еврейски равини – твърдят, че ако двамата най-учени кабалисти на средновековието Джон Рейхлин и Парацелз са се разминали в своите религиозни вероизповедания – първият е бил бащата на реформацията, а вторият е римски католик, поне външно – „Зохар“ не би могъл да съдържа в себе си много от християнското вероучение или догмите. С други думи те заявяват, че езикът на числата в кабалистичните трудове учи на вселенските истини, а не само на някаква религия. Тези, които са направили това съобщение, са съвършено прави, казвайки, че езикът на мистериите, употребяван в „Зохар“ и в останалата кабалистична литература, е бил някога, във времена с неизмерима древност, всеобщият език на човечеството. Но те изцяло не са прави, ако към факта добавят нелепата теория, че този език е бил изобретен от евреите или че е бил тяхна първоначална собственост и от тях са го заимствали всички останали народи.

Те не са прави, защото, макар че „Зохар“ (ZHR), „Книга на Великолепието“ на равина Симеон Бен Иохаи, наистина е започнала своето съществуване от него – неговият син, равинът Елеазар, с помощта на своя секретар Аба е събрал в едно кабалистичните учения на покойния си баща в труд, наречен „Зохар“ – тези учения не са били на равина Симеон, както сочи Гупта Видя. Те са толкова стари, колкото е и еврейският народ и много по-стари. Казано накратко, писанията, които днес са познати под заглавието „Зохар“ на равина Симеон, са приблизително толкова оригинални, колкото са станали оригинални и египетските синхронични таблици, след като ги обработил Евсевий, или „Посланията“ на св. Павел, след като са били прегледани и поправени от „светата църква“.1

1 Това се доказва, като се вземе поне един от съществуващите примери. Откривайки, че в „Кабала“ има повече християнство, отколкото юдейство и откривайки в нея доктрините за Троицата, Въплътяването, Божествеността на Исус и т.н., Дж. Пикус де Мирандола увенчал своите доказателства с предизвикателство към целия свят. Както показва Гинзбург: „През 1486 година, когато бил само на двадесет и четири години, той (Пикус) публикувал деветстотин (кабалистични) тезиси, които били разделени в Рим, и обещал да ги защити в присъствието на всички европейски учени, поканени от него за тази цел във Вечния град, като предложил да поеме пътните им разноски.“

Хайде да хвърлим бърз ретроспективен поглед върху историята и заключенията на същия този „Зохар“, каквито ги познаваме от заслужаващите доверие предания и документи. Няма нужда да се спираме, за да обсъждаме дали това е било написано в първи век пр. Хр., или в първи век на нашата ера. Достатъчно е да знаем, че във всички времена сред евреите е съществувала кабалистична литература; макар че това може да се проследи исторически само от времето на Плена, все пак от „Петокнижието“ чак до „Талмуда“ документите на тази литература винаги са се писали на своеобразния език на мистериите и фактически са били серии от символични записи, които евреите са преписали от египетските и халдейските светилища, само приспособявайки ги към своята национална история – ако тя може да се нарече история. Нашето твърдение – и то не се отрича дори от най-придирчивия кабалист – се съдържа в това, че макар кабалистичното учение да е преминало устно през дългите векове чак до най-късните дохристиянски танаими и макар че е възможно Давид и Соломон да са големи адепти в него, както се твърди, все пак преди дните на Симеон Бен Иохай никой не се е осмелил да го запише. Казано накратко, учението в кабалистичната литература никога не е било записвано преди първи век на съвременната ера. Това довежда критиката до следното размишление: независимо че в Индия намираме „Ведите“ и браминската литература, написани и публикувани много векове преди християнската ера – самите изтоковеди са принудени да признаят двете хилядолетия древност на най-архаичните ръкописи; независимо от това, че най-значителните алегории в „Книгата Битие“ са намерени записани върху вавилонските глинени таблички векове преди р.Хр.; независимо от това, че египетските саркофази всяка година дават доказателства за произхода на доктрините, заимствани и преписани от евреите – все пак монотеизмът на евреите е възвеличен и заложен като упрек към всички езически народи и така нареченото християнско откровение е поставено по-високо от всички останали, като слънце над редицата от улични газови фенери. И все пак, прекрасно е известно, в това са се убедили извън всякакви съмнения, че никакъв ръкопис, независимо дали е кабалистичен, талмудски, или християнски, стигнал до днешното поколение, не е бил написан по-рано от първите векове на нашата ера, което не може да се каже за египетските папируси или халдейските таблички, или дори за някои писания на Изтока. Но да ограничим нашето изследване с „Кабала“ и главно със „Зохар“, който се нарича също „Мидраш“. За тази книга, чиито учения за първи път са били публикувани между 70 и 110 г. на нашата ера, е известно, че е била загубена и до тринайсети век нейното съдържание е било разхвърляно в редица по-малки ръкописи. Мисълта, че тя е била произведение на Мозес де Леон от Валядолид в Испания, който я представил като литературен фалшификат на Симеон Бен Иохай, е смешна и е била бързо опровергана от Мунк, независимо от това, че той сочи нееднократните съвременни допълнения в „Зохар“. И в същото време е повече от несъмнено, че днешната „Книга Зохар“ е била написана от Мозес де Леон и вследствие на съвместната обработка по своята окраска е по-християнска от много чисто християнски книги. Мунк обяснява причината за това, като изтъква очевидността, че авторът е ползвал древни документи, сред които е имало определени „Мидрашими“, или сборници с традиции и библейски тълкувания, с които сега ние не разполагаме.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 69

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред