За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 68

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Аз узнах аналогията, която съществува между земетресенията и дъждовете, между движението на земята1 и движението на моретата; аз виждах духовете на Гиганти, свалени в подземната тъмнина, явно те поддържаха земята, подобно на хора, носещи своето бреме върху плещите си.2

Когато бях на трийсет години, аз пътешествах в Халдея, за да изуча там действителната сила на въздуха, която някои приписваха на огъня, а по-учените – на светлината (Акаша). Научиха ме да виждам, че в своето разнообразие планетите така не си приличат помежду си, както и растенията на земята и че подобно на армии, звездите са строени в боен ред. Аз узнах халдейското делене на Ефира на 365 части3 и научих също, че всеки от демоните, които го делят помежду см,4 е дарен с материална сила, която му позволява да изпълнява заповедите на Княза и да ръководи всички движения в него (в Ефира).5 Те (халдейците) ми обясниха как тези Князе са станали участници в Съвета на Тъмнината, винаги в противодействие по отношение на Съвета на Светлината.

Аз се запознах с медиатори (разбира се, не с медиуми, както е обяснил Дьо Мирвил)6 и след като видях с какви обети те бяха свързани, бях поразен, узнавайки същността на техните клетви и обреди.7

1 Много жалко, че каещият се светец не е предал на църквата своето знание за въртенето на Земята и хелиоцентричната система малко по-рано. Това би помогнало да се спаси не един живот, например животът на Бруно.

2 Чела, преминаващи изпитанията на посвещението, също получават в трансовете, изкуствено предизвикани за тях, видение на Земята, поддържана от слон, който стои на костенурка, а тя – върху нищото. Това се прави, за да може чела да отличава истинското от лъжливото.

3 Това се отнася до дните на годината, също така до 7 х 7 деления на земната подлунна сфера, разделена на седем висши и седем низши сфери със своите съответни планетни сонми, или „армии“.

4 Даймон не е „демон“, както го е превел Дьо Мирвил, а Дух.

5 Всичко това трябва да потвърждава неговите догматични твърдения, че Pater Aether, или Юпитер, е Сатаната! И че смъртоносните болести, катаклизмите и дори бурите, оказващи се бедствени, произлизат от сатанинския сонм, обитаващ в Ефира – добро предупреждение за учените!

6 Преводачът е заменил думата Медиатори с думата медиуми, извинявайки се при това в забележка, в която се казва, че Киприан навярно е подразбирал съвременните медиуми.

7 Киприан просто е имал предвид обредите и тайните на посвещението, а също така обещанието за спазване на тайните и клетвите, с които били свързани заедно посветените. От това обаче преводачът е направил сборище на вещици.

1 „Дванайсет века по-късно, в пълния разцвет на Ренесанса и реформите, светът видял как Лутер, по негово собствено признание, е направил същото (той иска да каже – прегърнал Дявола) и при същите обстоятелства“, обяснява Дьо Мирвил в забележка, с което проявява тази братска любов, която свързва християните. Под думата Дявол (ако тя действително фигурира в оригиналния текст) Киприан е подразбирал своя Посветител и Йерофант. Никой светец – дори и това да е разкаялият се вещар – не е толкова глупав, за да твърди, че той (Дяволът) е станал от трона си, за да го изпрати до вратата – ако това е било по друг начин.

Повярвайте ми, аз видях Дявола; повярвайте ми, аз съм го прегръщал1 (така ли, както вещиците на тяхното среднощно сборище?), когато бях още съвсем млад и той ме приветстваше с титлата на новия Ямбрес, като заявяваше при това, че съм достоен за своето служене (посвещение). Той ми oбеща постоянна помощ през моя живот и княжество след смъртта.2 Под неговото ръководство аз станах твърде почитан (адепт) и той даде на мое разпореждане фаланга демони; и когато се прощавах с него, той възкликна: „По-смело! Пожелавам ти добри успехи, превъзходни Киприан!“ – като при това се надигна от трона си и ме изпрати до вратата, което накара всички дълбоко да се възхитят.“3

1 „Дванайсет века по-късно, в пълния разцвет на Ренесанса и реформите, светът видял как Лутер, по негово собствено признание, е направил същото (той иска да каже – прегърнал Дявола) и при същите обстоятелства“, обяснява Дьо Мирвил в забележка, с което проявява тази братска любов, която свързва християните. Под думата Дявол (ако тя действително фигурира в оригиналния текст) Киприан е подразбирал своя Посветител и Йерофант. Никой светец – дори и това да е разкаялият се вещар – не е толкова глупав, за да твърди, че той (Дяволът) е станал от трона си, за да го изпрати до вратата – ако това е било по друг начин.

2 Всеки Адепт има „княжество след смъртта“.

3 Което доказва, че това е бил Йерофант и неговите ученици. Киприан се е показал също толкова „благодарен“ към своите Учители и Наставници, колкото и мнозинството други покръстени (включително и съвременните) .

Прощавайки се със своя халдейски посветител, бъдещият вещар и светец се отправил в Антиохия. Неговият разказ за „беззаконието“ и последвалото го разкаяние е дълъг, но ние ще го съкратим. Той станал „завършен маг“, заобиколен със сонма ученици и „кандидати за овладяване на опасното светотатствено изкуство“. Той показва самия себе си като раздаващ любовни напитки и търгуващ със смъртоносни амулети, „за да избави младите съпруги от престарелите им мъже и да съблазнява християнските деви“. За нещастие самият Киприан не е стоял по-високо от любовта. Той се влюбил в прекрасната Юстина, покръстена девойка, след като не успял да я накара да сподели страстта на някакъв разпътен човек, наречен Аглаид, която той изпитвал към нея. Той разказва, че неговите „демони не помогнали“ и се разочаровал от тях. Това го довело до скарване с Йерофанта, когото той упорито отъждествява с Демона; след този спор последвал турнир между последния и няколко християнски покръстени, в който, разбира се, „Злият Дух“ бил посрамен. В крайна сметка вещарят бил кръстен и избавен от своя враг. Полагайки в краката на Антимес, епископа на Антиохия, всичките си книги по Магия, той станал светец, заедно с прекрасната Юстина, която го покръстила; двамата претърпели мъченичество при император Диоклетиан и са погребани един до друг в Рим, в базиликата на св. Йоан Латерански при Баптисерия.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 68

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред