|
РАЗДЕЛ XIX CB. КИПРИАН АНТИОХИЙСКИ Еоните (звездните духове) – еманирани от Неизвестното на гностиците и идентични с Дхиан-Коганите на езотеричната доктрина и с тяхната плерома – били преобразувани в Архангелите и „Духовете на присъствието“ на гръцката и латинската църква, прототипите им загубили своето положение. Плеромата1 сега наричали „небесно войнство“ и поради това се наложило старото наименование да се отъждестви със Сатаната и неговото „войнство“. Във всеки век правото е било в сила и историята е пълна с контрасти. Последователите му наричали Манес „Параклет“.2 Той е бил окултист, но благодарение на любезното старание на църквата се прославил за потомството като вещар; поради това се наложило, заради противопоставянето, да му се намери равен. За такъв ние признаваме св. Киприан Антиохийски, самопризнал се за „черен маг“, ако не и наистина, както изглежда, когото църквата – като награда за неговото разкаяние и покорност – впоследствие издигнала във високия сан на светец и епископ. Това, което историята знае за него, не е много и то в по-голямата си част се основава на собствените му признания, за чиято истинност поръчителстват – както ни казва св. Григорий – императрицата Евдоксия, Фотий и Светата църква. Този любопитен документ е бил открит от маркиз Дьо Мирвил3 във Ватикана и той го превел за първи път на френски език, както уверява читателя. Ние го молим да ни разреши отново да представим няколко страници, не заради каещия се маг, а заради някои изучаващи окултизма, които така ще имат възможността да сравнят методите на древната магия (или както църквата я нарича демонизма) с методите на съвременната теургия или окултизма. 1 Плеромата е съставлявала синтеза или съвкупността на всички духовни същества. Св. Павел все още е използвал този термин в своите Послания. 2 Утешител, втори Месия, застъпник. „Термин, прилаган към Светия Дух.“ Манес е бил ученик на Теребинт, египетски философ, който, по данните на християнския Сократ (I, 1, цитирано от Тилемон, IV, 584) „по време на призоваване на демоните на въздуха паднал от покрива на своя дом и се пребил до смърт“. 3 Op. cit., VI, 169-183. Описаните сцени са ставали в Антиохия около средата на трети век, през 252 г. от н.е., казва преводачът. Това признание е било написано от разкаялия се вещар след неговото покръстване и поради това не се учудваме, че в своите тъжни жалби той отделя толкова много място на ругаенето на своя посветител „Сатаната“, или „Змея – Дракон“, както го нарича. Съществуват други, по-съвременни примери за същата тази характерна черта в човешката природа. Покръстените индуси, парси и други „езичници“ на Индия са склонни да ругаят религията на своите предци при всяка удала им се възможност. Ето го това признание: „О, всички вие, които отхвърляте действителните тайнства Христови, вижте сълзите ми!... Вие, които сте затънали в своите дяволски занимания, учете се от моя печален пример колко са напразни техните (дяволските) залъгвания... Аз съм този Киприан, който от детските си години е дал обет на Аполон и бях рано посветен във всички изкуства на дракона.1 Още не бях навършил седем години, когато вече ме бяха въвели в храма на Митра; три години no-късно родителите ми ме отведоха в Атина за приемането на гражданство, беше ми и разрешено да проникна в мистериите на Церера, оплакваща дъщеря си,2 също така станах страж на Дракона в храма Полае. 1 „Великата змия, поставена да пази храма“, коментира Дьо Мирвил. „Както често сме повтаряли, че това не е символ, не е олицетворение, а е действително змей, в който се е заселил Бог!“ – възкликва той; и ние отговаряме, че в Кайро, в мюсюлмански, а не в езически храм сме виждали, както са я виждали и хилядите други посетители, огромна змия, която, както ни казаха, живее там вече стотици години и се ползва с голямо уважение. Дали в нея също се е заселил богът, или с други думи – тя е обладана? 2 Мистериите на Деметра или „огорчената майка“. Изкачил се след това на върха на планината Олимп, Трона на Боговете, както го наричат, аз там също бях посветен в смисъла и действителното значение на техните (на Боговете) речи и шумните им прояви (strapituum). Именно там ме накараха да видя във въображението си (phantasis, или майа) тези дървета или всички тези треви, които правят чудеса с помощта на демоните... и аз видях танците им, войните им, техните капани, техните илюзии и разнородности. Аз чувах как те пеят.1 И накрая, четирийсет дни подред аз виждах как фалангите на Боговете и Богините изпращат от Олимп – точно като че ли те са Царе – духове, за да действат като техни представители на земята, за да действат в тяхно име сред всички народи.2 През това време аз живеех, хранейки се изключително с плодове, които изяждах едва след слънчевия залез; седем жреци-жертвоприносители ми обясняваха свойствата на тези плодове.3 Когато навърших петнайсет години, моите родители поискаха да се запозная не само с всички закони на природата, свързани с раждането и разлагането на тялото на земята, във въздуха и в моретата, а също така и с всички останали сили, които се прикрепят4 (insitas) към тях от Княза на света, за да се противодейства на първоначалното им и божествено устройство.5 На двайсет години аз се отправих в Мемфис, където проникнах в светилището и бях обучен да се оправям с всичко, което се отнася до общуването на демоните (даймони или духове) със земните дела, тяхното отвращение към някои места и страстни симпатии към други, тяхното изгонване от някои планети; някои цели и закони, тяхното упорито предпочитане на тъмнината и съпротивата им към светлината.6 Там аз научих броя на падналите Князе7 и ставащото с човешките тела и души, с които те влизат във връзка. 1 Пеенето на сатирите. 2 Това място изглежда доста подозрително и очевидно е прибавено по-късно. Дьо Мирвил се старае чрез думите на големия вещар да потвърди това, което той е говорил за Сатаната и неговите придворни, изпращащи на земята бесове, за да съблазняват човечеството и да се появяват на спиритични сеанси. 3 Това не прилича на греховна храна. До днес това е диетата на чела. 4 „Прикрепвани“ е правилен израз. „Седемте Строители прикрепят божествените и благотворни сили към грубата материална природа на растителното и минералното царство във всеки втори кръг“ – се казва в „Катехизис на Лану“. 5 Само че този Княз на Света не е Сатаната, както преводачът би искал да ни накара да повярваме, а колективният сонм на Планетните духове. Това е малък образец на богословска клевета. 6 Явно тук се имат предвид елементалите и елементариите. 7 От този труд читателят вече е научил истината за тях. |
