|
1 Стр. 296–302. Чрез тези числа, пояснява авторът, „Ели е 113 (като се размести думата в кръга); amah е 345 и като се изменят буквите съответства на същата тази величина (в кръга), или на Мойсей, докато Sabachth е Йоан, или гълъб, или Светия Дух, защото (в кръга) той е 710 (или 355 х 2). Окончанието ni, като meni или 5651, става Йехова.“ Това кабалистично четене на разказите от евангелията, които досега са се разглеждали като записи на най-значителните, най-мистично величествените, все пак най-действителните събития от живота на Исус, трябва със страшна тежест да се стовари върху някои християни. На всеки честен, искрено вярващ, който е проливал сълзи от благоговейно чувство над събитията от краткия обществен живот на Исус от Назарет, му предстои да избере един от двата пътя, откриващи се пред него след прочитането на изложеното no-горе: или неговата вяра трябва да го направи напълно непроницаем за всякаква светлина, проливана върху човешките разсъждения и очевидните факти; или той трябва да признае, че е загубил своя Спасител. Единният, когото той до сегашния момент е смятал за единственото въплъщение на тази земя на Единния Жив Бог от небесата, се е разтопил във въздуха следствие на правилно прочетените и съответно изтълкувани твърдения на самата Библия. Освен това, тъй като –според авторитетното заявление на самия Йероним и неговото прието и достоверно признание – книгата, написана от ръката на Матея, „проявява материал не за назидание, а за разрушение (на Църквата и човешкото Християнство и само), тогава каква истина може да се очаква от неговата знаменита „Вулгата“? Човешките тайни – сглобени от поколения църковни отци, склонни да изработят религия, тяхно собствено изобретение – се виждат на мястото на божественото Откровение; и че това е било именно така, е потвърдено от прелата на латинската църква. Свети Григорий Назианзен написал на своя приятел и довереник свети Йероним следното: „Нищо не прави на хората толкова силно впечатление, колкото многословието; колкото no-малко те разбират, толкова повече се възхищават... Нашите отци и доктори често са говорили не това, което са мислели, а това, което обстоятелствата и необходимостта са ги принуждавали да казват.“ Кой тогава – духовенството или окултистите и теософите – са по-кощунствени и опасни? Тези ли, които искат да натрапят на света понятието за Спасителя, моделиран от тях самите, Бога с човешки недостатъци, който поради това не е съвършено божествено Същество; или другите, които казват: Исус от Назарет е бил Посветен, свята, велика и благодатна личност, но все пак човешка, макар и наистина – „Син Божи“? Ако на човечеството се налага да приема така наречената свръхестествена религия, много по-логична за окултиста и психолога изглежда прозрачната алегория, дадена за Исус от гностиците. Също като окултистите, начело на които стояли посветени, те са се различавали само в своето изложение на този разказ и в символите си, а съвсем не по същество. Какво казват офитите, назаретяните и другите „еретици“? София, „Небесната Дева“, е била убедена в необходимостта да изпрати Христос, своята еманация, на помощ на гинещото човечество, на което Илда-Баоф (Йехова на евреите) и неговите шест сина на материята (низши земни Ангели) засенчват божествената светлина. Поради това Христос е съвършен.1 1 Западното олицетворение на тази сила, която индусите наричат „единно семе“, или Маха Вишну, е сила, а не Бог – или този тайнствен принцип, който съдържа в себе си семето на аватаризма. „Съединявайки се със София (божествената мъдрост), се спуснал през седем планетни области, приемайки във всяка от тях аналогична форма... (и) влязъл в човека Исус в момента на неговото кръщение в Йордан. От този момент Исус започнал да твори чудеса: преди това той не е знаел за своята мисия.“ Откривайки, че Христос подготвя края на неговото царство на материята, Илда-Баоф възбунил против Христос евреите, своя собствен народ, и Исус бил осъден. Когато Исус се намирал на кръста, Христос и София оставили Неговото тяло и се върнали в Своята сфера. Материалното тяло на Исус било предадено на земята, но Той Самият, Вътрешният Човек, бил облечен в тяло от ефир.1 „От момента, когато той се е състоял само от душа и дух... По време на своето осемнайсетмесечно пребиваване на земята след възкръсването си той получил от София съвършеното знание, истинския Гнозис, който съобщавал на онази малка част от Апостолите, способна да възприеме това.“2 Твърденията в тази извадка са с явно източен, индуски произход; чисто езотерична доктрина, като се изключат имената и алегориите. Това повече или по-малко е историята на всеки адепт, който получава посвещение. Кръщаването в Йордан е обред на посвещението, окончателното очистване, което става или в свещената пагода, във водоем, река, или в храмовото езеро в Египет или Мексико. Съвършеният Христос и София – божествената Мъдрост и Разум влизат в посвещавания в момента на мистичния обред, посредством предаването от гуру на чела, и изоставят физическото тяло в момента на смъртта на последния, за да влязат отново в Нирманакая, или в астралното Eгo на адепта. „Духът на Будда (колективно) осенява Бодхисатвите на своята църква“, казва буддисткият ритуал Арясангха. Гностичното учение гласи: „Когато той (духът на Христос) събере всичко Духовно, цялата Светлина (която съществува в материята) от империята на Илда-Баоф, изкуплението ще бъде завършено и ще настъпи краят на света.“3 1 „Издигни се в Нерви от това вехто тяло, в което си бил изпратен. Възнеси се в своята предишна обител, о, благословен Аватар!“ 2 „The Gnosics and their Remains“, Кинг, стр. 100, 101. 3 Loc. cit. Буддистите казват: „Когато Будда (Духът на църквата) чуе, че е ударил часът, той ще изпрати Майтрея Будда – след което старият свят ще бъде разрушен.“ Това, което Кинг е казал за Василид, може също така правилно да се приложи към всеки така наречен новатор, независимо дали той е от буддистката или от християнската църква. Според Климент Александрийски той казва, че гностиците са учели на твърде малко неща, които са били укорителни в техните мистични и трансцедентални възгледи. „В неговите очи последният (Василид) не е бил еретик, т.е. новатор по отношение на приетите доктрини на католическата църква, а само теософски мислител, който се стремял да изрази старите истини с нови формули,“1 Имало е Тайна Доктрина, проповядвана от Исус; а в онези дни „секретност“ е означавала секретите, или тайните на посвещението – всички те били или отхвърлени, или осакатени от църквата. В „Homilies“ на Климент четем: „И Петър казал: „Ние помним как нашият Господ и Учител, заповядвайки ни, каза: „Пазете тайните за мен и синовете на моя дом“. Също така, поради това той лично обяснявал на Своите ученици Тайните на Царството Небесно.“2 40 Op. cit, стр. 258. 41 „Homilies“, XIX, XX, 1. |
