|
Идеята на автора е да се покаже как евангелските писатели мистично сливат Йехова, Каин, Авел и т.н. с Исус (съответно на еврейското кабалистично изчисление); колкото повече той има успех в това, толкова по-ясно демонстрира, че сливането е било натрапено и че не разполагаме с писания за действителните събития от живота на Исус, разказани от очевидци или от апостолите. Целият разказ се основава на знаците на Зодиака: „Всеки е бил двоен знак или мъже-женски (в древната астрологична Магия), а именно: това е бил Телецът-Ева и Скорпионът е бил Mapс-Луната, или Марс с вълчицата (по отношение на Ромул). Поради това, тъй като тези знаци са били противоположни един на друг, всичките са се срещали в центъра, те били съединени; и така, фактически това е било и в двойния смисъл, зачеването на годината е било в Телеца, така както зачеването на Ева от Марс – нейната противоположност – в Скорпиона. Раждането би било или по време на зимното слънцестоене, или на Рождество. Обратно, при зачеването в Скорпион – а именно на Луната от Телеца – раждането би било в Лъва. Скорпионът е бил Хрестос в унижение, а Лъвът е бил Христос в тържество. Докато Телецът-Ева е изпълнявал астрономични функции, Mapс-Луна е изпълнявал духовни функции по своя mun.“1 Авторът обосновава всичкото това чрез египетските съотношения и значения на Боговете и Богините, но игнорира арийските, които са много по-древни. „Mym или Моут е било египетското име на Венера (Ева, майката на всичко живо; както Вак, майката на всичко живо е пермутация на Адити, така и Ева е била една от Сефирите), или Луната. Плутарх („Isis“, 374) отбелязва, че понякога Изида наричат Mym, тази дума означава майка... (Иса, жена). („Isis“, 372). Изида, казва той, е тази част от Природата, която, бидейки женска, съдържа в себе си, като (нутрикс) кърмачка, всичко, което трябва да се ражда... „Разбира се, Луната“, изразявайки се астрономично, „изпълнява главно тази функция в Телеца, Венера е домът (в противоположност на Марс, пораждащия, в Скорпион), защото знакът е luna, hypsoma. Тъй като Изида Metheur се отличава от Изида Mym u в думата Mym може да бъде скрито понятието за раждане и тъй като оплождането трябва да има място, като при това Sol ce съединява с Luna във Везни, то не е невъзможно Mym отначало действително да означава Венера във Везни; оттук – Луната във Везни“. (Beitrage zur Kenntniss, pars. II, S. 9, под „Math“.)2 1 Op. cit., 296. 2 Стр. 294, 295. След „Боху“ се цитира Фуерст, за да се покаже: „Двойната игра с думата Mym, c чиято помощ окултно се осъществява действителното намерение... Грях, смърт и жена са единни в този глиф и съответно са свързани със сношението и смъртта.“1 1 Стр. 295. Всичко това е приложено от автора само към екзотеричните и еврейските евхемеризирани символи, докато те преди всичко са били предназначавани да се скрият космогенните тайни и след това – тайните на антропологичната еволюция по отношение на седемте раси, на вече извършилите своята еволюция и на бъдещите, особено това, което се отнася до последните подраси на трета коренна раса. Обаче думата пустота (първичният Хаос) е показана като приета за Ева-Венера-Наама, според определението на Фуерст; тъй като както той казва: „В това първично значение (на пустотата) бил боху, взет в библейската космогония и използван при установяването на догмата Иис(ус) т’aven (Иис-ус от нищото) по отношение на сътворението. (Което показва, че съставителите на „Новия Завет“ са били много умели в „Кабала“ и окултните науки и още повече потвърждава нашето твърдение.) Вследствие на това Аквила превежда ????? vulg. vacua (откъдето e u vacca, кравата; оттук са също така и рогата на Изида – Природата, Земята и Луната, взети от Вак, индуската „Майка на всичко, което живее“, отъждествена с Вирадж и наречена в Arnxapeaeeda дъщеря на Кама, първите желания: „Тази твоя дъщеря, о, Кама, се нарича крава, тази, която Мъдреците наричат Вак-Вирадж“, която доил Риши Брихаспати, което е друга тайна). Финикийската космогония е свързала Боху В??? в олицетворен израз, означаващ първична субстанция, а в качеството на божество – майка на племената на боговете (което е Адити и Вак). Арамейското име В???, В?????, Буто, за майката на боговете, което е преминало към гностицшпе, вавилонците и египтяните, се явява тогава идентично с Mom, нашата Mym, (В??) произлязло във финикийския език след като „б“ било сменено с „м“.1 1 Стр. 295, 296. |
