|
1 „Gams of the Orthodox Christians“, том I, стр. 135. 2 „Откровение“, XIX, 1. 3 Дагоба е малък храм с кълбовидна форма, в който се пазят реликвите на Гаутама. 4 Прачиди са строежи с различни размери и форми, подобни на нашите мавзолеи, предназначени за извършваните по обета приношения на мъртвите. 1 Талмудистките записи твърдят, че след като е бил обесен, той е бил пребит с камъни и погребан под водата, там където са се сливали два потока. „Мишна Санхедрин“, том VI, стр.4; „Талмуд“ на Вавилон, същия параграф, 43а, 67а. 2 „Коптските легенди за Разпятието“, ръкопис, XI. Знаменитата лейди Еленбороу, известна сред арабите на Дамаск и в пустинята след нейния последен брак като Напоиm Medjouye, e притежавала талисман, подарен Ј от друз от Ливанската планина. По определен знак в левия му ъгъл той е бил разпознат като принадлежащ към този клас скъпоценни камъни, известни в Палестина като „месиански“ амулети от втори или трети век пр.Хр. Това е зелен камък с петоъгьлна форма; долу е гравирана риба; по-горе – Печатът на Соломон;3 а още по-горе – четири халдейски букви – Jod, He, Van, He, IAHO, които образуват името на Божеството. Те са разположени напълно необикновено, написани от долу на горе, в обратен ред, образувайки Tay на египтяните. Около тях има надпис, който – понеже този скъпоценен камък не е наша собственост – нямаме правото да цитираме. В своето мистично значение Tay, както и Crux Ansala e Дървото на Живота. 3 Ние не можем да разберем защо в своя „Gnostic Gema“ Кинг представя печата на Соломон като петоъгьлна звезда, когато тя е шестоъгълна и се явява знакът на Вишну в Индия. Добре е известно, че най-ранните християнски емблеми – преди да бъде направен опит да се изобрази телесният вид на Исус – са били Агнецът, Добрият Пастир и Рибата. По този начин става разбираем произходът на последната емблема, която толкова е смущавала археолозите. Цялата тайна се съдържа в следния лесно уловим факт: независимо от това, че в „Кабала“ Царят Месия се нарича „Тълкувател“ или разкриващ тайните и е посочен като пета еманация, в „Талмуд“ – по причини, които ние сега ще обясним – Месията много често се е обозначавал като „Даг“ или Риба. Това е наследство от халдейците и се отнася – както показва самото име – към вавилонския Дагон, човекът-риба, който е бил наставник и тълкувател за хората, на които се е показвал. Абарбанел обяснява това име, твърдейки, че знакът за неговото (на Месията) идване е съединяването на Сатурн и Юпитер в знака на Риби.1 Поради това, тъй като християните имали намерението да отъждествяват своя Исус с Месията на „Стария Завет“, те го приели с такова желание, та забравили, че истинският му произход може да се проследи още по-назад, отколкото е вавилонският Дагон. От думите на Климент Александрийски, отправени към неговите единоверци, може да се види с каква жар и подробности ранните християни обединявали идеала на Исус с всяко възможно кабалистично и езическо учение. 1 Кинг („Гностици“) представя фигурата на християнския символ, твърде обичайна през средните векове, състояща се от три риби, образуващи триъгълник, на който са гравирани ПЕТ букви (много свещено питагорейско число) ?????. Числото пет се отнася към същото кабалистично изчисление. Когато те обсъждали избора на най-подходящ символ, който би им напомнял за Исус, Климент ги посъветвал със следните думи: „Нека резбата върху скъпоценния камък на вашия пръстен да изобразява или гълъб, или бягаща от вятъра лодка (аргха), или риба.“ Дали когато е писал тези думи добрият отец се е намирал под впечатлението на спомените за Йошуа, сина на Навин (наречен Исус в гръцката и славянската версия), или той е забравил действителното тълкуване на тези езически символи?“1 А сега с помощта на всички тези откъси, разхвърляни тук и там в „Изида“ и други трудове от подобен род, читателят ще види и ще може да съди сам кое от двете обяснения – християнското или на окултистите – е по-близо до истината. Ако Исус не е бил посветен, тогава защо са били дадени всички тези алегорични събития от неговия живот? Защо са били нужни толкова проблеми и загуба на време в старанието да се подведе казаното по-горе така, че: а) да отговаря и съвпада с преднамерено подбрани изречения от „Стария Завет“, за да бъдат демонстрирани като пророчества; и б) да бъдат запазени в тях посветителните символи, емблемите – така наситени с окултно значение – като при това всички те принадлежат на мистичната философия на езичниците? Авторът на „Източник на мерките“ издава това тайнствено намерение, само че за пореден път и отново – в неговото едностранно, числово и кабалистично значение, без да обръща никакво внимание и без да се докосва до първичния му и по-духовен произход, и се занимава с него дотолкова, доколкото то има отношение към „Стария Завет“. Той приписва преднамереното изменение в изречението „Eli, Eli lama sabachthani“ на вече споменатия принцип за кръстосаните кости и череп в Лабарум: „Като на емблема на смъртта – поместена над вратата на смъртта и означаваща раждане – или взаимното побиране на двата противоположни принципа в едно, точно както мистично Спасителят е бил смятан за мъж-жена.“2 1 Op. cit, II, 253–256. 2 Op. cit., 301. Всичко това свързва Исус с великите посветени и слънчевите герои; всичко това е чисто езическо, в нововъведения вариант, според християнската схема. |
