|
„Самият Йероним отбелязва за книгата – чиято оригиналност той определя като написана от „ръката на Матея“ – че я превеждал два пъти, но е била почти неразбираема за него, тъй като е била съкровена. Въпреки това Йероним хладнокръвно отнася всички коментари по нея, освен своите собствени, към еретическите. Нещо повече, Йероним е знаел, че това Евангелие е било единственото оригинално и все пак в своето преследване на „еретиците“ той става по-яростен откогато и да било. Защо? Защото неговото приемане би било равносилно на прочитането на смъртна присъда на установената църква. „Евангелието от Евреите“ е било широко известно като единственото признавано в течение на четири века от еврейските християни, назарейци и ебионити. И никой от тях не е признавал божествеността на Христос.“1 Ебионитите са били първите, най-ранните християни, чийто представител е гностичният автор на „Clementine Homilies“ и както посочва авторът на „Supernatural Religion“,2 ебионистичният гностицизъм някога е бил най-чистата форма на християнството. Те били ученици и последователи на ранните назарейци – кабалистичните гностици. Те вярвали в еоните, както и керинтяните, и в това, че „Светът е бил построен от Ангелите“ (Дхиан-Коганите), за което се оплаква Епифаний („Contra Ebionitas“). „У Ебиона възгледите са на назарейците, а формата на керинтяните“. „Те са решили, че Христос е от човешко семе“, оплаква се той.3 По този начин, отново: 1 „Isis Unveiled“, II, 182-3. 2 Op. cit, II, 5. 3 Вж. също „Isis Unveiled“, II, 280 – до края на раздела. „Емблемата на Дан-Скорпиона е смърт-живот в символа , като кръстосани кости и череп... или живот-смърт... знамето на Константин, римския император. Авел е показан, че е Исус, а Каин-Вулкан, или Марс, го е пробол. Константин е бил римски император, чийто бог на войната е бил Марс, и римски войник е пробол Исус на кръста... Но пробождането на Авел е било завършек на неговия съюз с Каин и това е подхождало на вида на Марс Зародителя, оттук е двойният глиф – на Марс-Зародителя (Озирис-Слънцето) и Mapс-Разрушителя (Меркурий, Бог на смъртта на египетския барелеф) в едно цяло; означаващ отново първичната идея на живия космос или раждането и смъртта като необходими за продължаването на потока на живота.“1 Цитираме още веднъж от „Разбулената Изида“: „Латински кръст със съвършено християнска форма е бил намерен върху гранитна плоча в Светилището на Серапеума и монасите не са пропуснали да заявят, че той е бил изсечен от езичниците „в духа на пророчеството“. Във всеки случай, Созомен с тържествен вид отбелязва този факт.2 Но археологията и символизмът, тези неуморими и непримирими врагове на лъжливите претенции на църковниците, намерили в йероглифите на надписите, заобикалящи изображението, поне частично обяснение на неговото значение.“ 1 „Source of Measures“, стр. 299. Този „поток на живота“ върху философския барелеф, споменат току-що, е емблемиран от водата, изливана кръстовидно върху посвещаемия кандидат от Озирис – Живота и Слънцето, и Меркурий – Смъртта. Това е бил финалът на обреда на посвещението, след като седем и дванайсет мъчения са били успешно преминати в криптите на Египет. 2 Това е друг, незаслужаващ доверие, лъжлив и невеж автор, църковен историк от пети век. Неговата така наречена история за борбата между езичниците, неоплатониците и християните на Александрия и Константинопол, която обхваща годините 324–439, посветена от него на Теодосий Младши, е пълна с умишлени фалшификации. Според Кинг и други нумизмати и археолози, кръстът е бил поставен там като символ на вечния живот. Такъв Tay, или египетски кръст, се е употребявал във вакханските и елевзинските мистерии. Той е бил поставян върху гърдите на посветения, като символ на двойната пораждаща мощ, след като неговото „ново раждане“ било завършено и мистиците се връщали от кръщението в морето. Това е бил мистичен знак, че духовното му раждане е възродило и обединило неговата астрална душа с божествения му дух и че сега той е готов да се възнесе в духа в благословените обители на светлината и славата – в Елевзиния. Tay е бил магичен талисман и в същото време религиозна емблема. Той е бил приет от християните чрез гностиците и кабалистите, които широко са го прилагали, както свидетелстват за това техните многобройни скъпоценни камъни. На свой ред те са получили Tay (или кръста с дръжка) от египтяните, а латинския кръст – от буддистките мисионери, които го донесли от Индия (където може да се намери и сега) две или три столетия преди раждането на Христос. Асирийците, египтяните, древните американци, индусите и римляните са го имали в различни, но твърде незначителни видоизменения. До самия край на средните векове той е бил смятан за могъщо чудодейно средство против епилепсия и демонично обсебване и като „знак на живия Бог“, донесен във видението на св. Йоан от ангел, издигнал се от изток, за да „постави печата върху челата на слугите на нашия Господ“; бил е същият този мистичен Tay – египетският кръст. В живописта върху стъклото на св. Дионисий (Франция) ангелът е изобразен като отпечатващ този знак върху челото на избраниците; надписът гласи – SIGNUM TAY. B книгата на Кинг „Гностиците“ авторът ни напомня, че „този знак обикновено носи св. Антоний, египетският отшелник.“1 Какво е било действителното значение на Tay ни поясняват християнският св. Йоан, египетският Хермес и индуските брамини. Твърде очевидно е, че поне при апостола е означавал „Непроизносимото Име“, тъй като няколко глави по-нататък2 той нарича този „знак на живия Бог... с името на Отеца, написано на техните чела“. У Брахатма, главата на индуските посветени, върху шапката е имало два ключа, поставени на кръст – символ на разкритата тайна на живота и смъртта; и в някои буддистки пагоди на Татария и Монголия входът в помещението в храма, обикновено притежаващ стълба, която води във вътрешната дагоба,3 и покритите с колони галерии на някои прачиди4 са украсени с кръст, образуван от две риби, каквито също могат да се намерят на някои буддистки зодиаци. Ние съвсем не бива да се учудваме, научавайки, че свещената емблема в гробниците в катакомбите на Рим „Vesica Piscis“ e произлязла от споменатия буддистки зодиакален знак. Доколко всеобща трябва да бъде тази геометрична фигура в световните символи, може да се види от масонското предание за това, че Соломоновият храм е бил построен върху три фундамента, образуващи „тройно Tay“ или три кръста. В своето мистично значение египетският кръст дължи произхода си, като емблема, на най-ранната философия на андрогинния дуализъм на всяка проява в природата, който излиза от абстрактния идеал на подобно андрогинно божество, докато християнската емблема се дължи на обикновена случайност. Ако е възтържествувал законът на Мойсей, Исус би бил пребит с камъни.1 Разпването е било начин за измъчване, толкова разпространен сред римляните, колкото е бил неизвестен сред семитските народи. То се наричало „Дърво на позора“. Едва по-късно то е било прието като християнски символ, но в течение на първите две десетилетия апостолите са го гледали с ужас.2 Несъмнено, говорейки за „знака на живия Бог“, Йоан е имал предвид не християнския кръст, а мистичния Tay – Тетраграматон, или мощното име, което на най-древните кабалистични талисмани е било представено с четири еврейски букви, съставящи Святото Слово. |
