За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 61

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

В течение на десет и повече години са заседавали ревизионните коректори (?) на Библията – твърде внушително сборище от учените на страната, най-големите познавачи на еврейския и гръцкия език в Англия, които си поставили за цел да поправят неправилностите и грубите грешки, грешките в пропуските и в допълненията на техните по-малко учени предшественици, преводачите на Библията. Нима ще ни кажат, че никой от тях не е забелязал набиващата се на очи разлика между еврейските думи asabxthani в „Псалтир“ XXII и sabachthani в „Матея“; че те не са съзнавали тази умишлена фалшификация?

Тъй като това е било фалшификация. И ако ни попитат защо ранните църковни отци са прибягнали до нея, отговорът е ясен: защото в правилния превод тези сакраментални думи са принадлежали на обредите на езическите храмове. Те са се произнасяли след страшните изпитания на посвещението и са били още свежи в паметта на някои „отци“, когато „Евангелието от Матея“ било редактирано на гръцки език. Накрая, защото много от йерофантите на мистериите, а още повече от посветените, в онези дни са били все още живи и посочената сентенция, изложена с правилните думи, би свела Исус непосредствено в класа на обикновените посветени. „Боже Мой, Слънце Мое, ти проля светлината си върху мен!“ – са заключителните думи, с които приключвала благодарствената молитва на посветения, „сина и прославения избраник на Слънцето“. В Египет и до днес намираме релефи и картини, изобразяващи този обред. Кандидатът се намира между двама божествени поръчители: единият е „Озирис-Слънцето“ с глава на ястреб, представляващ живота; другият – Меркурий, с главата на ибис, психопомпичният гений, който води душите след смъртта в тяхната нова обител, Хадес – образно представящ смъртта на физическото тяло. И двамата са изобразени като изливащи „струи на живота“, водата на очистването, върху главата на посвещавания; пресичайки се, тези две струи образуват кръст. За да се скрие по-добре истината, този basso-relievo също се е обяснявал като „езическо предвиждане на християнската истина“. Шевалие дьо Myco нарича този Меркурий:

„Съветник на Озирис-Сол, така както св. Михаил е съветник, Феруер, Словото.“

Монограмът на Хрестос и Лабарум, знамето на Константин – който, сега е моментът да се каже, умрял като езичник и никога не е бил кръщаван – е символ, произлязъл от споменатия по-горе обред и също така означава „живот и смърт“. Дълго преди кръстът да бъде приет като християнски символ, той се прилагал като таен опознавателен знак сред неофитите и адептите. Елифас Леви казва:

„Знакът на кръста, адаптиран от християните, не им принадлежи изключително. Той е кабалистичен и изобразява противоположностите и четвъртичното равновесие на стихиите. Чрез окултния стих от „Pater“, към който ние насочихме вниманието в друго съчинение, виждаме, че отначало са съществували два начина за неговата направа или поне две твърде различаващи се формули за изразяване на значението му: едната – запазена за жреците и посветените; другата – давана на неофитите и профаните.“1

1 „Dogme et Rituel de la Haute Magia“, II, 88.

Сега може да бъде разбрано защо „Евангелието от Матея“, Евангелието на ебионитите, на неговия еврейски език е било завинаги изключено от светския любопитен поглед.

„Йероним е намерил достоверното и истинско Евангелие, написано на еврейски от Матея Митара; той го намерил в библиотеката, събрана в Цезарея от мъченик Памфилий. „Аз получих разрешение от назарейците, които в Берое, в Сирия, ползват това (евангелие), да го преведа“ – пише той в края на четвърти век.2 „В Евангелието, което назарейците и ебионитите употребяват – говорел Йероним, – което неотдавна аз превеждах от еврейски на гръцки и което много хора наричат истинското евангелие от Матея“ и т.н.1

2 (Йероним, „De Virнs Illust.“, III.) „Забележително е следното: независимо от твърденията на всички църковни отци, че Матея е писал на еврейски език, самите те ползват гръцкия текст като оригинално апостолско писание, без да се споменава какво отношение има еврейското Евангелие от Матея към нашето гръцко. То е имало много специални добавки, които отсъстват в нашето (гръцко) Евангелие“. (Олсхаузен, „Nachweis der Echtheit der Sammtlichen Schriften des Neuen Test.“, стр. 32; Данлеп, „Sфd, the Son of the Man“, стр. 44.)

1 „Коментари към Матея“ (XII, 13), книга 11. Йероним добавя, че то е било написано на халдейски език, но с еврейски букви.

Че апостолите са получавали „съкровеното учение“ от Исус и че самият той е преподавал такова учение, се вижда от по-нататъшните думи на Йероним, който признал това в момент на невнимание. В писмата до епископ Хроматий и Хелиодор той се оплаква: „Падна ми се тежък труд, откакто ваши преподобия ми заповядахте (да преведа) това, което самият св. Матея, апостол и евангелист, не е поискал открито да пише. Тъй като, ако то не беше съкровено, той (Матея) би добавил към Евангелието, че това, което е издал, е било негово; но той е съставил книгата запечатана с еврейски букви, които дори разположил по такъв начин, че написана с еврейски букви и от собствената му ръка тя да може да се владее от най-религиозните хора; такива също, с течение на времето, са я получили от онези, които са ги предшествали. Но тази книга те никога не са давали на когото и да било да я преписва, а текста Ј предавали едни по един начин, други по друг“.2 И по-нататък на същата страница той добавя: „И се случило, че тази книга, бидейки публикувана от един последовател на Манихея на име Селевк, който също фалшиво е написал „Деянията на Апостолите“, е проявила материал не за назидание, а за разрушение; и че тази (книга) е била одобрена в синода, в който ушите на църквата правилно са отказали да се вслушат.“3

1 „Коментари към Матея“ (XII, 13), книга 11. Йероним добавя, че то е било написано на халдейски език, но с еврейски букви.

2 „Св. Йероним“, V, 445; Данлеп, „Sфd, the Son of the Man“, стр.46.

3 С това се обяснява също така отхвърлянето на съчиненията на Юстин Мъченик, който признавал само това „Еврейско Евангелие“, както по всяка вероятност е постъпвал и Тациан, неговият ученик. В кой по-късен период е била напълно учредена божествеността на Христос, ние можем да съдим по простия факт, че дори в четвърти век Евсевий не е осъждал тази книга като подправена, а само я е отнасял към такива като „Апокалипсиса“ на Йоан; и Креднер („Zur Gesch. des Kan“, стр. 120) посочва Никифор, който я е внесъл заедно с „Откровението“ в своята „Стихометрия“, сред антилегомените. Ебионитите, истинските първи християни, като отхвърляли всички останали апостолски писания, признавали само това Евангелие („Adv. Hoer.“, I, 26) и те, както съобщава Епифаний, заедно с назарейците, непоколебимо са вярвали, че Исус е бил само човек, „от човешко семе“.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 61

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред