|
На Ефеския Събор през 449 г. Евтихий получил реванш. Когато Евсевий, правдивият епископ на Цезарея, го принуждавал да признае у Исус Христос две различни натури, съборът въстанал против него и било предложено Евсевий да бъде изгорен жив. Епископите станали като един и със свити юмруци, запенени от ярост искали Евсевий да бъде разкъсан на две и с него да се постъпи така, както той постъпвал с Исус, чието естество разделял. Евтихий бил отново възстановен в сан и длъжност, а Евсевий и Флавий били сменени. След това двете партии яростно се атакували една друга и започнали бой. Епископ Диодор така лошо се отнесъл със св. Флавий, така го оскърбявал и ритал, че няколко дни след това той умрял от нанесения му побой. На тези събори били одобрявани всякакви нелепости и резултатът са днес съществуващите живи парадокси, наричани църковни догми. Например на първия Никирски събор през 314 г. бил повдигнат въпросът: „При кръщаването на бременна жена кръщението разпростира ли се и върху нейното още неродено дете?“ Съборът отговорил отрицателно, на основанието, че „лицето, приемащо кръщението, трябва, като една от страните, да изрази за това своето съгласие, което е невъзможно за дете, намиращо се в утробата на майката“. По този начин несъзнаването се явява каноническо препятствие за кръщаването и поради това нито едно дете, кръстено в наше време, фактически не е кръстено. А какво тогава се получава от тези десетки хиляди гладуващи дечица на езичниците, кръстени от мисионерите по време на глада, или по друг начин тихичко „спасени“ от твърде усърдните падрета? Проследете едно подир друго недоразуменията и решенията на безбройните събори и ще разберете върху какво безредие от противоречия е построена днешната непогрешима и апостолска църква! А сега ние виждаме доколко парадоксално, ако бъде взето в буквален смисъл, е твърдението на „Книгата Битие“: „Бог създал човека по свой образ“. И още – в яркия факт, че това не е Адам от прахта (на 2 глава), който бил сътворен по божия образ, а е Божественият Андрогин (на глава 1), или Адам Кадмон, всеки може да се убеди, че Бог – във всеки случай Богът на християните – е бил създаден от човека по свой образ, сред ритниците, ударите и убийствата на ранните събори. Любопитен факт, проливащ доста светлина върху твърдението, че Исус е бил посветен и измъчван адепт, е даден в съчинението (вече така много цитирано), което може да се нарече „математично откровение“ – в „Източник на мерките“. „Обръщаме вниманието към тази част на 46 стих на 27 глава на Матея, а именно: „Eli, Eli, Lama Sabachthani? – m.e. Боже мой, Боже мой, защо ме остави?“. Разбира се, нашите версии са взети от оригиналните гръцки ръкописи (причината, поради която не притежаваме оригиналните еврейски ръкописи относно тези събития е в това, че загадките в еврейския език биха се проявили след сравнението с източниците на техния произход, със „Стария Завет“). Гръцките ръкописи, без изключение, предават тези думи така: ?????????????????????? Това са еврейски думи, възпроизведени на гръцки. За тях Свещеното писание определя като правилен превод: „Боже Мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ Ето ги тях, тези думи са безспорни; и е извън всякакво съмнение, че тълкуването им в Свещеното Писание е такова. Но към тези думи не е приложимо подобно тълкуване и това е фалшив превод. Тяхното истинско значение е точно противоположно на това, което е дадено. Истинското значение гласи: „Боже Мой, Боже мой, как ти ме прослави!“ Но дори и нещо повече, тъй като, независимо от това, че lama означава защо или как, като отглаголна дума тя се свързва с понятието да ослепиш, и като наречие би могла да се чете „като ослепително“ и т.н. Това тълкуване е натрапено на неосведомения читател и е пригодено, каквото и да е то, към изпълнението на пророческото изречение с позоваване на полетата на първия стих на двайсет и втори псалм, където е написано: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?“ Позоваването на този стих, написан на еврейски език, е правилно и тълкуването също, но с една съвършено друга дума. Думите по същество са: Eli, Eli, lamah asabxtha-ni? Никакво човешко остроумие, с каквато и да е ученост, не е в състояние да спаси откъса от наличието в него на фалшив превод; а след като е така, той се превръща в страшен удар по светостта на това изложение.“1 1 App., VII, стр. 301. |
