За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 59

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

И Вергилий пише:

Пред теб Стягийските езера трепереха; от теб

песа на Орк

се страхуваше... Ти не се страхуваше дори от

Тифона...

Привет на теб, истински сине на Юпитер,

славата на боговете се е умножила.2

1 „Херакъл“, 807.

2 „Енеида“, VIII, 274.

В царството на Плутон Орфей търси Евридика, своята загубена душа; Кришна се спуска в адските области и освобождава оттам шестте си братя, като самият той е седмият принцип; това е прозрачна алегория на неговото превръщане в „съвършен посветен“ – всичките шест принципа се потапят в седмия. Изобразяват Исус като спуснал се в царството на Сатаната, за да спаси душата на Адам, или символа на материалното, физическо човечество. Дали някой от нашите учени изтоковеди се е замислял да потърси произхода на тази алегория за изходното „семе“ на „Дървото на животите“, дало такова изобилие от клони, откакто е било посадено за първи път на земята от ръката на нейните „строители“? Страхуваме се, че не. И все пак той може да бъде намерен, както сега показваме, дори и в изопачените екзотерични тълкувания на „Ведите“ – на „Риг-Веда“, най-старата и най-достоверната от всичките четири; този корен и семе на всички бъдещи посветени-спасители се нарича в нея Вишвакарма, „Бащински“ принцип, „намиращ се извън постигане от смъртните“; във втория стадий това е Суря, „Синът“, който принася себе си в жертва на себе си; в третия това е посветеният, който жертва своето физическо в името на своето духовно Аз. Във Вишвакарма „всетворящ“, който става (мистично) Викартана, „слънце, лишено от лъчите си“, страдащо заради своята твърде гореща натура и след това прославящо се (чрез очистване) – ето къде е бил зададен основният тон на посвещението в най-великата тайна на Природата. Ето откъде е тайната на удивителната „прилика“.

Всичко това е алегорично и мистично и все пак напълно разбираемо и ясно за всеки изучаващ източния окултизъм, дори и повърхностно запознат с тайните на посвещението. В нашата обективна Вселена от материя и лъжливи външности Слънцето е най-подходящата емблема на даващия живот, благодетелното божество. В субективния, безграничен свят на духа и действителността, това ярко светило има друго и при това мистично значение, което не може изцяло да се представи пред публиката. Така наречените „идолопоклоннически“ парси и индусите в своето религиозно почитание към Слънцето несъмнено са по-близо до истината, отколкото студената, винаги анализираща и толкова грешаща публика е готова да повярва в днешно време. На теософите, които единствено са в състояние да усвоят това, може да се каже, че Слънцето е външната проява на седмия принцип на нашата планетна система, а Луната е нейният четвърти принцип, светеща в наетите дрехи на своя стопанин, напоена и отразяваща всеки страстен импулс и зло желание на грубото си материално тяло, Земята. Целият цикъл на адептството и посвещението и всички негови тайни са свързани с тези двете и със седемте планети и са им подчинени. Духовното ясновидство идва от Слънцето, всички психически състояния, болестите и дори лудостта идват от Луната.

Дори по данните на историята – нейните изводи са твърде погрешни, докато предположенията в по-голямата си част са правилни – съществува изключителна съгласуваност между „легендите“ за всеки основател на религиите (също така между техните обреди и догми) и названията и теченията на съзвездията, оглавявани от Слънцето. От това обаче съвсем не следва, че и основателите на техните религии трябва да са едните – митове, а другите – суеверия. Те са по същество всяка и всички, различните версии на една и съща природна изначална Тайна, на която е била основана религията на мъдростта и след това е било разработено развитието на нейните адепти.

А сега ще ни се наложи още веднъж да помолим читателя да не слуша обвиненията – срещу теософията въобще и конкретно срещу пишещата тези редове – за неуважение по отношение на един от най-великите и най-благородни дейци в историята на адептството, Исус от Назарет, и дори за ненавист към църквата. Ако поне малко се придържаме към справедливостта, изказването на истината и фактите едва ли може да се разглежда като кощунство или ненавист. Целият въпрос зависи от разрешаването на една единствена точка: бил ли е Исус, като „Син Божи“ и „Спасител“ на Човечеството, единственият в световната история? Сред толкова много подобни претенции, Неговият случай единствено изключителен и безпрецедентен ли е, Неговото раждане – единственото свръхестествено безпорочно; и били ли са всички останали, както твърди църквата, само кощунствени сатанински копия и плагиатство с помощта на предсказанията? Или Той е бил само „син на своите действия“, особено свят човек и реформатор, един от малкото, които са заплатили с живота си за дръзновението – в усилията си пред лицето на невежеството и деспотичната власт – да просветли човечеството и да облекчи неговото бреме чрез Своята етика и философия? Първото изисква сляпа, противоборстваща на всичко вяра, последното се подсказва на всеки от логиката и разума. Нещо повече, вярвала ли е винаги самата църква така, както сега вярва – или по-точно се преструва, че вярва, за да се оправдае по този начин за анатемосването на всички, които не са съгласни с нея – или е преминала през същите тези мъки на съмнението, не, на тайното отричане и неверие, потискано само от силата на честолюбието и властолюбието?

На този въпрос трябва да отговорим положително по отношение на втората алтернатива. Това е неопровержимо заключение и естествен извод, обоснован чрез факти, известни от аналите на историята. Оставяйки засега настрана живота на много папи и светци, които гръмко са предявявали своите лъжливи претенции за непогрешимост и святост, нека читателят се обърне към историята на църквата, към писанията за развитието и прогреса на християнската църква (а не на християнството) и върху тези страници той ще намери отговорите. Един автор казва:

„Църквата твърде добре е опознала изводите на свободната мисъл, възникнали като резултат от изследванията, а също така и всички съмнения, предизвикващи гнева Ј в днешно време; и тези „свети истини“, които тя упорито провъзгласява, ту са били приемани, ту отхвърляни, увеличавали са се и са били съкращавани от сановниците на църковната йерархия, дори и по отношение на най-фундаменталните догми.“

Кой е този бог или герой, чиито произход, жизнеописание и генеалогия да са по-замъглени или по-трудни за определяне и накрая за съгласие с тях, отколкото е при Исус? Как този днес окончателен догмат относно истинската Му природа е бил в края на краищата решен? По Своята майка, според изложенията на евангелистите, Той е бил човек – обикновен смъртен; по Своя Баща Той е Бог! Но как? Човек ли е Той тогава, или Бог, или Той е и едното, и другото едновременно? – пита озадаченият читател. Наистина, изтъкнатите по този пункт на учението твърдения са послужили като повод за потоци от мастило и кръв, пролети върху бедното човечество, и все пак съмненията са останали неудовлетворени. В това, както и във всичко останало, мъдрите църковни събори са противоречали сами на себе си и са променяли решенията си неведнъж. Хайде да сумираме и да хвърлим поглед върху текстовете, които са ни предоставени за преглед. Това е история.

На Първия събор в Антиохия епископ Павел от Самосата отричал божествеността на Христос; в самото начало и рождение на богословското християнство са Го наричали „Син Божи“, просто заради Неговата святост и добри деяния. В Тайнството на Евхаристията кръвта му била поддаваща се на тление.

На Никейския Събор, провел се през 325 година на нашата ера, Арий изказал своите предпоставки, които почти разцепили католическия съюз.

Седемнайсет епископи защитавали доктрините на Арий, заради които бил изпратен на заточение. Въпреки това трийсет години по-късно, през 355 г., на Миланския събор триста епископи подписали послание, изразяващо вярност към възгледите на Арий, независимо от това, че през 345 г. на новия Антиохски събор евсевианите провъзгласили, че Исус Христос е бил Син Божи и Един със Своя Отец.

На Сирийския Събор през 357 г. „Синът“ престанал да бъде единосъщ. Аномаенистите, които отричали тази единосъщност, и арианците възтържествували. Една година по-късно на втория Анкирски събор е било обявено, че „Синът не е бил единосъщ, а само подобен на Отеца по своята същност“. Папа Либерий утвърдил това решение.

В течение на няколко столетия съборите се борили и карали, поддържайки най-противоречиви и опози

ционни възгледи; плод на техните тежки родилни мъки е била Светата Троица, появила се подобно на Минерва от богословските мозъци, въоръжена с всички гръмотевици на църквата.

Новата тайна е била въведена в света сред ужасна борба, в която имали място убийства и други престъпления. На събора в Сарагоса през 380 г. било провъзгласено, че Отецът, Синът и Светият Дух са по същество едно лице, а Христовата човешка натура е само „илюзия“ – ехо от индуската доктрина на аватарите. „След като попаднали върху този хлъзгав път, на отците се наложило да се плъзнат надолу ad absurdum, което те и не пропуснали да направят.“ Как да се отрича човешката натура у този, който се е родил от жена? Единствената мъдра забележка, изказана на един от Константинополските събори, дошла от Евтихий, който се оказал достатъчно смел, за да каже: „Нека Бог ме предпази от умуване за естеството на моя Бог“ – за което той е бил изгонен от папа Флавий.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 59

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред