За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 58

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

По същата причина и „личността“ на Аполоний не се „унищожава“. Случаят с Исус прокарва пътя за същата тази възможност по отношение на всички други адепти и аватари като Будда, Шанкарачаря, Кришна и т.н., всички дотолкова велики исторически за последователите им в техните страни, колкото е Исус от Назарет сега за християните и в тази страна.

Но има още нещо в старата литература на първите векове. Ямблих е написал биографията на великия Питагор.

„Тя дотолкова напомня живота на Исус, че може да бъде приета като пародия. Диоген Лаертски и Плутарх излагат биографията на Платон в подобен стил.“1

1 „New Platonism Alchemy“, стр. 12.

Защо тогава да се учудваме на съмненията, които обхващат всеки учен, изучаващ тези животи? В ранните си периоди църквата сама е познавала същите съмнения и макар че само един от нейните папи е бил публично и открито познат като езичник, колко ли още такива е имало, които са били твърде честолюбиви, за да открият истината?

Тази „тайна“ – тъй като това действително е тайна за тези, които без да са посветени не могат да намерят отговорите на съвършеното подобие на животите на Питагор, Будда, Аполоний и т.н. – е само естествено следствие за онези, които знаят, че въпросните велики личности са били посветени от една и съща школа. За тях няма нито „пародии“, нито „копия“ на един от друг; за тях всички те са „оригинали“, нарисувани само за да се изобрази един и същи предмет: мистичния и в същото време обществен живот на посветените, изпратени на света, за да спасят части от човечеството, ако не е възможно да бъдат спасени всички хора. Оттук е и еднаквата за всички програма. На всеки е приписан „непорочен произход“, с което се има предвид тяхното „мистично рождение“ по време на мистериите на посвещението, прието от тълпата в буквален смисъл, подтиквана към това от по-добре осведоменото, но честолюбиво духовенство. Така майката на всеки от тях е била обявена за девственица, заченала своя син непосредствено от Светия Дух на Бога; и синовете, следователно, са били „Синове Божи“, макар че в действителност никой от тях не е имал по-голямо право на такова признание от своите посветени братя, тъй като всички те – доколкото това се е отнасяло до мистичните им животи – са само „олицетворения на историята на същото това слънце“, което олицетворение е тайна в тайната. Биографиите на външните личности, носещи имената на такива герои, нямат никакво отношение и са напълно независими от частните животи на тези герои, бидейки само мистични записи на техния обществен и паралелно с него на техния вътрешен живот, в състоянията им на Неофити и Посветени. Оттук е явното тъждество на средствата за изграждане на техните съответни биографии. От началото на човечеството кръстът, или човекът с хоризонтално протегнати ръце, сочещи неговия космичен произход, е бил свързан с психичната му природа и с борбата, която води към посвещение. Но след като веднъж е доказано, че а) всеки истински адепт е бил длъжен и все още е длъжен да премине през седемте и дванайсетте изпитания на посвещението, символизирани с дванайсетте подвига на Херкулес; б) че за ден на неговото действително раждане се смята денят, когато се ражда в този свят духовно, като при това възрастта му започва да се брои от часа на второто му раждане, което го прави „два пъти роден“, двиджа или посветен, в този ден той действително се ражда от Бога и непорочна майка; и в) че изпитанията на тези персонажи се привеждат в съответствие с езотеричното значение на посвещаващите обреди, съответстващи на дванайсетте знака на Зодиака – тогава всеки ще разбере пътешествията на тези герои през знаците на Слънцето на небето и че те във всеки отделен случай по същество са персонификация на „страданията, тържеството и чудесата“ на адепта, преди и след неговото посвещение. Когато това подробно бъде разяснено на света, тогава ще стане ясна и тайната на всички тези животи, които толкова много си приличат, че историята на единия изглежда като историята на другия и обратно, подобно на всичко останало.

Да вземем например легендите – тъй като всички те са легенди за екзотеричните цели, каквито и да са отрицанията в даден случай – за животите на Кришна, Херкулес, Питагор, Будда, Исус, Аполоний, Чайтани. На светски план техните биографии, ако са били писани от някой, който е извън кръга, при четене доста биха се различавали от запазените разкази за мистичните им животи. Въпреки това, колкото и да са били замаскирани и скрити от непосветените очи, всички главни черти на такива животи могат да се намерят там като общи. Всяка от тези личности е представена като божествено заченат Сотер (Спасител) – титла, давана на божествата, великите царе и героите; всеки от тях или при раждането му, или впоследствие е търсен и заплашван със смърт (но никога не е убиван) от противодействащата сила (светът на материята или илюзията), независимо дали това е цар Канса, цар Ирод или цар Мара (злата сила). Всички тях ги изкушават, преследват и накрая, както се твърди, ги убиват с привършването на обреда на посвещението, т.е. в техните физически личности, от които, както се предполага, те са избавени завинаги след духовното „възкръсване“ или „раждане“. И стигнали така до края, чрез тази предполагаема насилствена смърт, всички те се спускат в преизподнята, бездната или ада – в царството на съблазънта, похотта и материята, поради това в царството на мрака, завръщайки се оттам и преодолявайки „състоянието на Хреста“, те се прославят и стават „богове“.

Тази голяма прилика трябва да се търси не в хода на всекидневния им живот, а в тяхното вътрешно състояние и в най-важните събития от дейността им като учители на религиите. Всичко това е свързано с астрономичната база и е построено на нея, тя служи и като основа за представянето на степените и изпитанията на посвещението: спускането в царството на мрака и материята за последен път, за да се появят след това оттам като „Слънце на праведността“, е най-важното и поради това може да се намери в историята на всички Сотери – от Орфей и Херкулес, чак до Кришна и Христос. Еврипид казва:

Херакъл, който си отишъл от палатите на земята,

Оставил долния дом на Плутон.1


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 58

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред