|
РАЗДЕЛ XVIII ФАКТИ, ЛЕЖАЩИ В ОСНОВАТА НА БИОГРАФИИТЕ НА АДЕПТИТЕ Дървото се познава по плодовете, натурата на адепта – по неговите думи и действия. Тези слова на милосърдие и състрадание, благородният съвет, излизащ от устата на Аполоний (или неговия сидерален фантом), както е изложено у Вописк, разкриват на окултистите кой е бил Аполоний. Защо тогава след седемнайсет века да бъде наричан „Посредник на Сатаната“? Би трябвало да има причина, и то твърде значителна, за да се оправдае и обясни тайната на такава силна враждебност на църквата към един от най-благородните хора на своя век. Тази причина съществува и ние ще я покажем чрез думите на автора на книгата „Ключ към еврейско-египетската тайна в източник на мерките“ и на професор Сейфарт. Последният анализира и обяснява забележителните дати от живота на Исус и по този начин хвърля светлина върху заключенията на първия. Ние цитираме и двамата заедно. „Според слънчевите месеци (по тридесет дни във всеки — един от календарите, употребявани сред евреите) всички забележителни събития от „Стария Завет“ попадат в дните на равноденствията и слънцестоенията: например основаването и осветяването на храмовете и олтарите (и осветяването на скиниите). В същите тези кардинални дни са станали най-значителните събития на „Новия Завет“: например благовещението, рождението и възкръсването на Христос, също така раждането на Йоан Кръстител. Така ние узнаваме, че всички забележителни епохи на „Новия Завет“ са били осветявани дълго преди това от „Стария Завет“, започвайки от деня, който е последвал Творението и който е ден на пролетното равноденствие. По времето на разпването върху кръста, през 14 ден на Нисана, Дионисий Ареопагит видял в Етиопия слънчево затъмнение и казал: „Сега Господ (Йехова) страда за нещо“. След това Христос възкръснал от мъртвите на 22 март, 17 Нисан, в неделя, в деня на пролетното равноденствие (Сейфарт цитира Филон де Септен) – т.е. на Великден, или в деня, когато Слънцето дава нов живот на Земята. Думите на Йоан Кръстител: „Той трябва да се увеличава, а аз трябва да намалявам“, служат за доказателство, както е потвърдено от отците на църквата, че Йоан се е родил в най-дългия ден от годината, а Христос, който е бил no-млад с шест месеца, в най-късия – 22 юни и 22 декември, по време на слънцестоенията. Това идва да покаже, че в качеството на друга фаза Йоан и Исус били само олицетворения на историята на същото това слънце при различни аспекти и кондиции и тъй като по необходимост една кондиция следва друга, съобщението на Лука, IX, 7, не само не е било празно, но е изразявало истината: „Някои говорели, че (в Исус) Йоан бил възкресен от мъртвите“. (И това съображение служи като обяснение, защо Филостратовият „Живот на Аполоний Тиански“ така упорито не е бил допускан за превод и широко разпространение. Които са го чели в оригинал, са били принудени да кажат, че или „Живота на Аполоний“ е взет от „Новия Завет“, или разказите на „Новия Завет“ – от „Живота на Аполоний“, вследствие на явното тъждество на методите при изграждане на тези разкази. Обяснението става доста просто, когато се вземе предвид, че имената Исус, еврейскотo и Аполоний, или Аполон, са названия на слънце в небесата и е неизбежно историята на единия – доколкото това се отнася до неговите пътешествия през знаците с олицетворенията на страданията му, възтържествуване и чудеса – да бъде просто историята на другия, където чрез олицетворенията е приложен широко разпространеният обикновен метод за описание на тези пътешествия. Също така, вероятно впоследствие в продължение на дълъг период е било известно, че всичко това почива на астрономична основа, тъй като светската църква така да се каже била основана от Константин, а обективно условие за установеното богослужение е била тази част от неговия декрет, в която било утвърдено, че почитаният ден на слънцето трябва да бъде денят, определен за поклонение на Исус Христос, като ден на Слънцето (Sun-day).1 Нещо тайнствено и поразително се крие в другите факти по повод на този предмет. Пророк Даниил (истински пророк както казва Грец),2 чрез числата на пирамидата, или астрологичните числа, предсказал отделянето на Meshiac, както и станало (което би могло да послужи като доказателство за точността на неговите астрономични познания, ако в този момент е имало слънчево затъмнение)... Обаче храмът бил унищожен през 71 година през месеца на Девата и 71 е числото на Гълъба, както е показано, или 71 х 5 = 355, и с рибата, числото на Йехова.“ По-нататък авторът пита: „Възможно ли е?“, отговаряйки на тайната мисъл на всеки християнин и окултист, който чете и вниква в неговия труд: „Възможно ли е събитията на човечеството да протичат според тези числови форми? Ако това е така, тогава в качеството си на астрономичен образ Исус Христос е съответствал на всичко, което беше изтъкнато; възможно е и нещо повече –като човек Той можел с числата да запълни отговорите в морето на живота на предназначен тип. Личността на Исус не изглежда унищожена, защото като условие той е отговарял на астрономичните форми и отношения. Арабите казват: „Съдбата ти е написана върху звездите“.3 1 Sunday на английски език е неделя. 2 „Истински пророк“, защото посветеният е човек, който съвършено владее окултната астрономия. 3 „Key to Hebrew-Egyptian Mystery“, стр. 259 et seq. Астрономията и физиологията са същността на тялото, астрологията и психологията – оживяващите ги души; първите се изучават от очите на чувствените възприятия, последните – от вътрешното или „душевното зрение“; и двете са точни науки. |
