За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 56

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Anguis in herba показала главата си. Именно съвършената, удивителна прилика на живота на Аполоний с живота на Спасителя поставя църквата между Сцила и Харибда. Да се отричат животът и „чудесата“ на първия, означавало да се отрекат достоверността на свидетелствата на същите тези апостоли и писатели – отците на църквата, по чиито свидетелства е построен животът на самия Исус. В случая е било доста опасно да се приписват благотворни деяния на този адепт, „на древния враг“, като извършваното от него възкръсване на мъртвите, постъпки на милосърдие, способност да лекува болните и т.н. Оттук и стратегията – да се объркат представите на онези, които се опират на авторитетите и критиците. Църквата има много по-остър поглед от който и да е от нашите велики историци. Църквата знае, че да се отрича съществуването на този адепт би довело до отричането на император Веспасиан и неговите историци, императорите Александър Север и Аурелиан и техните историци и накрая – до отричането на Исус и всякакво свидетелство за Него, подготвяйки по този начин своето стадо и към отричането на самата себе си. Става интересно да се научи какво казва тя в такова критично положение чрез своя избран рупор Дьо Мирвил. Тя говори по следния начин:

„Какво ново и невъзможно има в разказите на Дамис относно техните пътешествия в страните на халдейците и химнософите – пита той. – Преди да се отрича, постарайте се да си спомните какво са представлявали в онези дни тези par exellence страни на чудесата и също така свидетелствата на хора като Питагор, Емпедокъл и Демокрит, за които би трябвало да се мисли, че са знаели за какво пишат. В края на краищата, в какво ние можем да упрекнем Аполоний? В това ли, че той е произнесъл – както са произнасяли оракулите – ред пророчества и предсказания, сбъднали се по вълшебен начин? Не, тъй като, изучавайки ги по-добре, сега знаем какво представляват те.1 Днес за нас оракулите са станали това, което са били за всеки в течение на миналия век, от Ван Дейл до Фонтенел. В това ли, че той е притежавал второ зрение и е имал видения на далечни разстояния?2 Не, тъй като такива феномени днес са свойствени за половин Европа. В това ли, че той се хвалел със своето знаене на всички езици, които съществуват под слънцето, макар че никога не е изучавал нито един от тях? Но кому не е известен фактът, че това е най-добрият критерий3 за присъствие и помощ на дух, независимо от какъв род е той? В това ли, че той е вярвал в преселването (реинкарнацията) ? Но в това все още вярват (милиони) в наше време. Никой няма представа за броя учени, които биха искали да възстановят религията на друидите и Мистериите на Питагор. Или в това, че той е прогонвал демоните и чумата? И преди са го правили египтяните, етруските и всички римски папи.1 В това ли, че той е беседвал с умрелите? Сега ние правим същото или вярваме, че го правим – то е едно и също. В това ли, че той е вярвал в съществуването на емпуза? Къде е този демонолог, който да не знае, че емпуз е „южен демон“ – споменаван в „Псалтир“ на Давид – от когото се плашели както тогава, така и сега, в цяла Северна Европа?2 В това ли, че по собствено желание той е можел да стане невидим? Това е едно от постиженията на месмеризма. В това ли, че след своята (предполагаема) смърт той се явил пред император Аурелиан над градските стени на Тиана и по този начин го накарал да снеме обсадата? Такава е била мисията на всеки герой, преминал в задгробния живот, и това е била причината хората да се покланяли пред маните.3 Или в това, че той се спуснал в знаменитата пещера на Трофоний и изнесъл оттам стара книга, която после дълго се пазела от император Адриан в неговата библиотека в Антиум? Достоверният и трезво разсъждаващ Павзаний се спуснал в същата тази пещера преди Аполоний и се върнал оттам не по-малко вярващ. В изчезването след смъртта? Да, подобно на Ромул, подобно на Вотан, подобно на Ликург, подобно на Питагор,4 винаги при твърде странни обстоятелства, винаги съпровождани от привидения, откровения и т.н. Да повторим още веднъж: ако животът на Аполоний беше просто измислица, той никога не би постигнал подобна известност през своите дни и не би създал такава многобройна секта, останала пълна с ентусиазъм след неговата смърт.“

1 Много са тези, които не знаят, следователно не вярват в тях.

2 Съвършено вярно. По време на лекцията, която Аполоний произнесъл в Ефес пред многохилядна аудитория, той възприел извършеното в Рим убийство на император Домициан и в същия момент оповестил това пред целия град. По същия начин и Сведенборг, намирайки се в Гьотеборг, видял голям пожар в Стокхолм и веднага разказал за това на своите приятели. В онези дни още не е имало никакъв телеграф.

3 Това съвсем не е критерий. Индуските садху и адептите придобиват този дар чрез святостта на своя живот. Йога-Видя учи на това и не са нужни никакви „духове“.

1 Що се отнася до римските папи, това е съмнителна работа.

2 Но само това не може да служи за основание да се вярва в съществуването на такъв клас духове. За такава вяра има по-добри авторитети.

3 Целта на Дьо Мирвил е да покаже, че всички такива привидения на маните или на невъплътените духове са работа на Дявола, „сатанински подобия“.

4 Той би могъл да добави: подобно на великия Шанкачаря, Цонг K’ana и много други истински адепти, дори и на неговия собствен Учител Исус: тъй като това действително е критерий за истинско адептство, макар че за да се „изчезне“, съвсем не е необходимо да се литне на облак.

И да добавим, че ако всичко това беше измислица, никога Каракала не би правил heroцn в негова памет1 и Александър Север не би поставил бюста му сред бюстовете на двамата полубогове и истинския Бог2 и императрицата не би кореспондирала с него. Едва отпочинал от лишенията на обсадата на Йерусалим, Тит не би бързал да напише no-скоро на Аполоний писмо, молейки го да се срещнат в Aproe, добавяйки при това, че неговият баща и самия той (Тит) дължат всичко на него, на великия Аполоний, и че поради това първата му мисъл е била за техния благодетел. И император Аурелиан не би построил храма и олтара на този велик мъдрец като благодарност за неговата поява при Тиана и за съобщението му. Тази posthumous беседа, както е известно на всички, е спасила града, доколкото като следствие от нея Аурелиан свалил обсадата. По-нататък, ако всичко това беше измислица, в историята не би имало свидетелствата на Вописк3 – най-достоверният от езическите историци. Накрая, Аполоний не би станал предмет на възхищение за такава благородна личност, каквато е Епиктет и дори за някои отци на църквата; Йероним, например, в своите най-добри моменти пишел така за Аполоний:

„Където и да замине, този пътешестващ философ навсякъде намирал нещо, на което да се учи, и извличайки полза отвсякъде, с всеки изминал ден ставал все по-съвършен.4

1 Вж. „Lion Cassius“, XXVII, XXVIII, 2.

2 Лампридий, „Adrian“, XXIX, 2.

3 Този откъс звучи така: „Аурелиан приел решението да унищожи Тиана и градът дължи спасението си само на чудото на Аполоний. Този човек, толкова знаменит и толкова мъдър, този велик приятел на боговете, внезапно се появил в цял ръст пред връщащия се в своята шатра император и му казал на езика на панонийците: „Аурелиан, ако искаш да победиш, остави тези злобни замисли против моите съграждани; ако искаш да заповядваш, въздържай се от проливането на невинна кръв; и ако искаш да живееш, въздържай се от несправедливост“. Познавайки лицето на Аполоний, чиито портрети виждал в много храмове, Аурелиан бил поразен от учудване и веднага му се заклел (на Аполоний) да издигне статуя, портрет и храм и изцяло се върнал към идеите за милосърдие“. И Вописк добавя: „Аз започнах все повече да вярвам в добродетелите на величествения Аполоний и то защото след събирането на сведения от най-сериозни хора получих потвърждение на всички факти в книгите на Улианската библиотека“ (вж. Флавий Вописк, „Аурелиан“). Вописк писал през 250 година и следователно изпреварил Филострат с едно столетие.

4 „Ер. ad Paulinum“.

Що се отнася до неговите чудеса, не желаейки да се задълбочава, Йероним безспорно ги признава, което никога не би направил, ако не е бил принуден от фактите. В заключение ще кажем, че ако Аполоний беше само герой на измислицата, драматизиран в четвърти век, жителите на Ефес, преизпълнени с възторжена благодарност за благодеянията, които той е извършил за тях, не биха му издигнали златна статуя.1

1 Представеният материал в по-голямата си част е сумиран от Дьо Мирвил, Loc. cit. стр 66–69.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 56

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред