|
„Клеветническите клюки, разпространени против Аполоний, били толкова много, колкото и лъжливи. След толкова дълго време, колкото са осемнайсет века след неговата смърт, той е бил оклеветен от епископ Дуглас в неговия труд против чудесата. В този труд достопочитаемият епископ се е разбил в историческите факти. Тъй като не в чудесата, а в тъждествеността на преподаваните идеи и доктрини – ето къде трябва да търсим прилика между Будда, Исус и Аполоний. Ако изучим този въпрос безпристрастно, ние скоро ще разберем, че етиките, които били проповядвани от Гаутама, Платон, Аполоний, Исус, Амоний Сакас и техите ученици, са били основани на една и съща мистична философия, че всички те са се покланяли на един божествен Идеал, независимо дали са го смятали за „Отец“ на човечеството, който живее в човека, както човекът живее в Него, или за Непостижим творчески принцип. Всички те са водели богоподобен живот. Говорейки за своята философия, Амоний учел, че тяхната школа води началото си от дните на Хермес, който донесъл мъдростта си от Индия. Това изцяло е било същото мистично съзерцание, което е у йогите: общуването на брамина със своето собствено сияещо Аз – „Атмана“.1 Така е показано, че основата на езотеричната школа е тъждествена с доктрините на йогите – индуските мистици; доказано е, че те имат общ произход от същия източник, който е бил начало и на ранния буддизъм на Гаутама и неговите архати. „Непроизносимото име, в чието търсене толкова много кабалисти – незапознати нито с един от източните или дори западните адеппш – напразно губят своите знания и живот, обитава латентно сърцето на всеки човек. Това вълшебно име, което според най-древните оракули „се устремява в безкрайните светове, ???????????????????“, може да бъде получено по два начина: по пътя на периодичните посвещения или чрез „слабия глас“, който Илия чул в пещерата на Хореб, в планината на Бога. И „когато Илия го чул, той покрил лицето си със своя плащ и застанал при входа на пещерата. И ето раздал се този глас.“ Когато Аполоний Тиански искал да чуе „слабия глас“, той обикновено целият се увивал в плащ от тънка вълна, върху който поставял двете си стъпала, след извършването на някои магнетични паси, и произнасял не името, а призив, добре известен на всеки адепт. След това той опъвал плаща над главата и лицето си и неговият полупрозрачен или астрален дух ставал свободен. В обикновения живот той носел вълнена дреха не повече от жреците на храмовете. Притежаването на съкровената комбинация от „името“ давало на йерофанта върховна власт над всяко същество, човешко или друго, стоящо по-долу от него по силama на душата.“2 1 „Isis Unveiled“, II, 342. 2 Loc. cit., II, 343, 344. Към която и школа да е принадлежал той, несъмнен остава фактът, че Аполоний Тиански е оставил след себе си безсмъртно име. Стотици трудове били написани за този удивителен човек; сериозно са го обсъждали историците; претенциозните глупци, които не са били в състояние да стигнат до някакъв извод относно този мъдрец, са се опитвали да отричат самото му съществуване. Що се отнася до църквата, макар и да проклина неговата памет, тя винаги се е стремяла да го представи като историческо лице. Нейната политика сега изглежда се съдържа в уловката, оставеното от него впечатление да се насочи по друг канал – известна и много стара стратегия. Йезуитите например, признавайки неговите „чудеса“, пуснали в ход два потока на мисълта и успели, както и във всичко, което те предприемат. Едната от партиите обрисува Аполоний като послушен „посредник на Сатаната“ и при това предава неговите теургични сили с най-прекрасен и ослепителен блясък, докато другата партия заявява, че разглежда всичко това като ловка измислица, написана с предварително определена цел. В своите многотомни мемоари за Сатаната, докато прави изказвания за признаване на врага на Бога в качеството му на творец на спиритичните феномени, Дьо Мирвил посвещава цяла глава на този велик Адепт. Преводът по-долу на откъси от неговите книги разкрива целия този заговор. Молим читателя да не забравя, че всеки труд на маркиза е написан под покровителството и по пълномощията на папския престол в Рим. „Картината на първия век би била непълна и оскърбление за паметта на се. Йоан, ако премълчим името на човека, който е имал честта да бъде негов специален противник, както Симон е бил противник на св. Петър, Елимас на Павел и т.н. В първите години на християнската ера... в Тиана, в Кападокия, се появил един от тези необикновени хора, които били толкова много в Питагорейската школа, велик пътешественик, също както и неговия учител, посветен във всички тайни доктрини на Индия, Египет и Халдея. Надарен поради това с всички теургични сили на древните магьосници, той учудвал наред страните, които посещавал и които – наш дълг е да признаем това – изглежда благославят неговата памет. Ние не можем да се съмняваме във факта, без да влезем в противоречие с оригиналните записи на историята. Подробностите на живота му са ни предадени от историците на четвърти век (Филострат), който сам е превел дневника – където ден след ден са се записвали събитията от живота на този философ – написан от Дамис, негов ученик и близък приятел.“1 Дьо Мирвил допуска възможността за известни преувеличения както от страна на водещия дневника, така и на преводача; но той „не смята, че в разказа те са много“. Поради това той съжалява, откривайки, че абат Фрепел „в своите прекрасни „Очерци“2 нарича дневника на Дамис „измислица“. Защо? „(Защото) ораторът основава мнението си върху съвършената прилика – пресметната, както той смята – на тази легенда с живота на Спасителя. Но изучавайки дадения предмет no-дълбоко, той (абат Фрепел) може да се убеди, че нито Аполоний, нито Дамис, нито дори Филострат никога не са претендирали за no-голяма чест от тази, да се уподобят на св. Йоан. Тази програма сама по себе си била достатъчно увлекателна и пародията достатъчно скандална, тъй като на Аполоний, благодарение на магическите изкуства, се удало да сътвори по външен вид няколко чудеса в Ефес (сътворени от св. Йоан), и т.н.“3 1 „Pneumatologie“, VI, 62. 2 Les Apologistes Chrйtiens an Second Siиcle, стр. 106. 3 „Pneumatologie“, VI, 62. |
