За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 54

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XVII

АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ

В „Разбулената Изида“ е написано, че най-големите учители по богословие са единодушни, че почти всички древни книги са написани символично на език, който е разбираем само за посветените. Пример е биографичният очерк за Аполоний Тиански. Както е известно на всеки кабалист, той обхваща цялата херметична философия, явявайки се в много отношения дубликат на оставените ни предания за цар Соломон. Той се чете като приказка, но както и в случая със Соломон, понякога фактите и историческите събития се преподнасят на света под окраската на измислицата. Пътешествието в Индия във всичките си стадии представя, разбира се, алегорично изпитанията на неофита, давайки в същото време географска и топографска представа за определена страна във вида, в който е и сега, стига да знаеш къде да я търсиш. Дългите беседи на Аполоний с брамините, техните мъдри съвети и диалозите с коринтянина Менип биха дали, ако се изтълкуват, езотеричния катехизис. Неговото посещение в царството на мъдреците, беседите му с техния цар Хиарх, оракул на Амтиараус, символично обясняват много от съкровените догми на Хермес – в нарицателното значение на това име – и на окултизма. Това твърдение звучи поразително и ако не беше вече потвърдено от направените многобройни изчисления и тайната не беше вече наполовина разкрита, пишещата тези редове никога не би се осмелила да го изложи. Пътешествията на великия Маг са описани правилно, макар и алегорично – т.е. всичко разказано от Дамис действително се е случило, – но разказът е основан върху знаците на Зодиака. Като транслитериране от Дамис под ръководството на Аполоний и преведено от Филострат, то наистина е чудо. В заключението на това, което сега може да се разкаже за чудесния Адепт от Тиана, значението на нашите думи ще стане по-ясно. Засега е достатъчно да се отбележи, че ако бъдат правилно разбрани, споменатите диалози биха разкрили най-значителните тайни на природата. Елифас Леви посочва голямата прилика, която съществува между цар Хиарх и знаменития Хирам, от когото Соломон получил ливанските кедри и златото на Офир. Но той пази мълчание по повод на друга прилика, за която като учен кабалист не е можел да не знае.

Освен това, по своя неизменен навик той повече заблуждава читателя, отколкото го учи, като нищо не издава и го отклонява от правилната следа.

Както е при повечето исторически герои от белокосата древност, чийто живот и трудове силно се различават от тези на обикновеното човечество, Аполоний и до днес остава загадка, за която все още не се е намерил Едип. Неговото съществуване е обвито с такава завеса от тайна, че често го приемат за мит. Но по всички закони на логиката и разума е съвършено ясно, че Аполоний не бива да се разглежда в такава светлина. Ако този тиански теург не бъде причислен към митичните герои, историята също не би имала право на своите Цезари и Александровци. Напълно е правилно, че този Мъдрец, който до днес стои ненадминат по своите тавматургични сили – засвидетелствани от историята – се появил на арената на обществения живот неизвестно откъде и също така, както изглежда, е изчезнал без никой да знае къде. Но причините за това са очевидни. Били пуснати в ход всички средства – особено в четвъртото и петото столетие на нашата ера – за да се унищожи в хорските умове споменът за този велик и свят човек. Масовото разпространение на неговите жизнеописания, които били много и пълни с възторжени отзиви, пречели на християните, и то не без основателна причина, както ще видим. Дневникът на Дамис е оцелял по чудо и е останал единственият, за да разкаже тази повест. Но не бива да се забравя, че Юстин Мъченик често говори за Аполоний и за безупречния характер и справедливостта на този добър човек, още повече, че за това той е имал причини да се чувства смутен. Също така не бива да се отрича, че едва ли ще се намери някой отец на църквата от първите шест века, който би оставил Аполоний незабелязан. Само в съответствие с неизменния християнски обичай за милосърдие техните пера били потопени, както обикновено, в най-черното мастило, odium theologicum, на нетърпимост и едностранчивост. Св. Йероним подробно излага разказ за уж състояло се състезание на св. Йоан с Мъдреца от Тиана – състезание по извършване на „чудеса“ – и в този разказ, разбира се, справедливият свят човек1 с ярки багри изобразява поражението на Аполоний, стремейки се при това да намери потвърждение в „Апокрифа“ на св. Йоан, което било обявено за съмнително дори от църквата.2

1 Вж. „Предговор към Евангелието от Св. Матея“ на Бароний, I, 752, дадено при Дьо Мврвил, VI, 63. Йероним – този отец на църквата, който, откривайки в библиотеката на Цезар истинското „Евангелие“ (еврейски текст) от Матея, апостола-мъченик, „написано от ръката на Матея (Йероним: „De Viris“, Illust. гл. III), както сам признава, го сметнал за еретично н го заменил със своя гръцки текст. Той също така преправил текста от „Книгата на Йов“, за да се придаде сила на вярването във възкръсването в плът (вж. „Isis Unveiled“, том II, стр. 181 и 183, et seq.), цитирайки в подкрепа на най-учените авторитети.

2 Дьо Мирвил дава следното вълнуващо описание на това „състезание“:

„Йоан, принуждаван, както св. Йероним ни разказва, от всички църкви на Азия да провъзгласи (пред лицето на извършваните от Аполоний чудеса) по по-тържествен начин божествеността на Исус Христос, след дълга молитва със своите ученици на планината Патмос, потопен в екстаз от божествения Дух, направил така, че всички чули сред гръм и мълнии неговото знаменито In Principio erat Verbum. Когато възвишеният екстаз, вследствие на който го наричали „Син на Гърма“, преминал, Аполоний бил принуден да се оттегли и да изчезне. Такова било неговото поражение, по-малко кръвопроливащо, но също толкова тежко, колкото и при Симон Влъхваа“. („The Magician Theurgist“, VI, 63.) Що се отнася до нас, ние никога не сме чували за екстаз, който да призовава гръм и мълнии, и се затрудняваме да разберем смисъла на това.

Поради това се е получило така, че никой не може да каже къде и кога Аполоний се е родил и никой не знае кога и къде е умрял. Някои смятат, че при смъртта си той е бил на осемдесет или деветдесет години, други – на сто или дори сто и седемнайсет. Но дали дните му са свършили в Ефес през 96 г. сл. Хр., както някои казват, или това е станало в Линда, в храма на Атина Палада, или е изчезнал от храма на Диктина, или както твърдят други, той съвсем не е умрял, а вече столетник е възобновил живота си чрез магия и е продължил работата си за благото на човечеството – никой не може да каже това. Само в Съкровените записи е отбелязано неговото раждане и по-нататъшният живот, но „кой вярва в такова съобщение?“

Всичко, което историята знае, се съдържа във факта, че Аполоний е бил пълен с ентусиазъм основател на новата школа по съзерцание. Може би по-малко метафоричен и по-практичен от Исус, но все пак е насаждал същата тази квинтесенция на духовността, същите високи истини на нравствеността. Обвиняват го, че е ограничил дейността си с висшите класи на обществото, вместо да постъпи така, както са постъпвали Будда и Исус, които проповядвали на бедните и онеправданите. За причините, поради които той е постъпил по такъв изключителен начин, е невъзможно да се съди сега, когато са минали толкова много години. Но изглежда, че тук е замесен кармичният закон. Роден, както ни казват, сред аристокрацията, твърде е вероятно той да е пожелал да завърши недовършената от неговите предшественици работа в тази специална насока и поради това се стремил да даде „мир на земята и доброжелателство“ на всички хора, а не само на отхвърлените и престъпните. Поради това той е контактувал с царете и силните на света в своя век. Въпреки това и тримата „чудотворци“ проявили удивителна прилика в целеустремеността. Подобно на Исус и на Будда, Аполоний е бил непримирим враг на всякаква показност на набожност, на целия параден блясък на безполезните религиозни церемонии, преструвки и лицемерие. Също е истина, че неговите „чудеса“ са били по-удивителни, разнообразни и по-добре засвидетелствани от историята, отколкото са всички други. Материализмът отрича, но свидетелството и потвърждението дори и от страна на самата църква, колкото и да го ругае тя, доказват този факт.1

1 Това е стара, стара история. Кой от нас, теософите, не е научил от горчив опит докъде в тази насока може да стигне омразата, злобата и преследването от страна на духовенството, до каква степен на фалш, клевета и жестокост могат да стигнат тези чувства, дори и в дните на нашата съвременност, и като какви ли не образци на Христоподобно милосърдие Неговите самозвани слуги са се обрисували!


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 54

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред