|
Вероятно това е било опознаване зародиша на онова, което впоследствие, в тогава току-що зародилата се църква, е израснало до вируса на ненаситната власт и честолюбие, стигнало е в своята кулминация до догмата на непогрешимостта, което е накарало Симон и много други да се отклонят от нея при самото Ј зараждане. Сектите и отстъпничествата започнали от първия век. Докато Павел открито упреква Петър, Йоан клевети николаитите, прикривайки се с видението, и кара Исус да заяви, че ги ненавижда.1. Ето защо ние обръщаме малко внимание на обвиненията срещу Симон, съществуващи в ръкописа, намерен в Гърция. Той е озаглавен „Philosophumena“. Неговият автор, за когото гръцката църква смята свети Иполит, е наречен от папистите „неизвестен еретик“ само защото в съчинението той „много клеветнически“ се изказва за папа Калист, също светец. Въпреки това и гърците, и латинците дружно заявяват, че „Philosophumena.“ e необикновен и твърде ерудиран труд. За неговата древност и оригиналност са поръчителствали най-добрите авторитети на Тюбинген. Който и да е бил този автор, за Симон той казва така: „Симон, човек твърде вещ в магическите изкуства, излъгал много хора, частично чрез изкуството на Трасимидес2 и частично с помощта на демоните...3 Той решил да се представя за бога... С помощта на злите си изкуства той използвал за своя изгода не само ученията на Мойсей, но и ученията на поетите... Неговите ученици и до днес използват вълшебствата му. Благодарение на заклинанията, отровите, своите привличащи ласки4 и това, което те наричат „летаргия“, за да въздействат те изпращат демони при всички, които искат да омагьосат. За тази цел използват тези, които те наричат „познати демони“.5 Бълг. прев.:„Но ти имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя“. – Бел. прев. 2 Това „изкуство“ не е обикновена лъжа, както сега някои го наричат; то е нещо като психологически фокус, ако въобще е фокус, където омагьосването и вълшебството се прилагат като средства за създаване на илюзии. Това е хипнотизъм в голям мащаб. 3 Тук авторът проявява своята принадлежност към християните. 4 Очевидно магнетични пасове, след които следва транс и сън. 5 „Елементали“, използвани от висшите Адепти за изпълняването на механична, а не умствена работа; точно както физикът използва газовете и другите състави. 1 Цитатът е взет от Дьо Мирвил, op. cit, VI, 43. По-нататък в този ръкопис четем: „Влъхва (Симон) заповядвал на тези, които искали да попитат за нещо демоните, да запишат своите въпроси на парче пергамент; после това парче, сгънато на четири, хвърляли в горящи въглени, за да разкрие димът от него съдържанието на написаното пред Духа (демона) („Philosophumena“, IV). Върху нажежените въглени били хвърляни снопчета благоухания, а Влъхва прибавял върху парчетата папирус еврейските имена на Духовете, към които се обръщал, и пламъкът поглъщал всичко. Много скоро след това изглеждало сякаш божественият Дух обсебвал Влъхва, който произнасял неразбираеми заклинания и потъвал в такова състояние, че отговарял на всеки въпрос –често при това над пламтящата жарава се появявали фантастични привидения (ibid, III); понякога от небето се спускал огън върху предметите, които Влъхва преди това посочвал (ibid, III); или пресичайки стаята в своя полет, призованото божество чертаело огнени кръгове (ibid, IX).“1 Данните, които дотук бяха дадени, се съгласуват с данните на Анастасий Синаит: „Хората виждали как Симон карал статуите да ходят; как той влизал в пламъка, без да се изгори; как превръщал тялото си в различни животни (ликантропия); как на пировете призовавал привидения и фантоми; как с помощта на невидими духове заставял мебелите да се движат из стаята. Той обявил, че го съпровождат множество сенки, които наричал „души на умрелите“. Накрая, случвало се да лети във въздуха... (Анаст., „Patrol. Grecque“, том LXXXIX, col, 523, quaest. XX).“2 В своята книга „Нерон“ Севтоний казва: „В онези дни някакъв Икар паднал при първия си полет близо до ложето на Нерон и го залял с кръвта си.“3 2 Ibid., VI, 45. 3 Ibid., стр. 46. 4 Amйdйe Fleury, „Rapports de St. Paul avec Sйnиque“, II, 100. Всичко това е сумирано от Дьо Мирвил. Тази фраза, очевидно имаща предвид несполучил акробат, загубил опората си и рухнал надолу, е приведена като доказателство, че това е бил Симон, който паднал.4 Но името на последния, ако трябва да се доверим на отците на църквата, е било твърде прочуто, за да го споменава историкът само като „някакъв Икар“. Пишещата тези редове напълно е осведомена за това, че в Рим има място, наречено Симониум, близо до църквата на светците Козма и Дамиан (Via Sacra) и развалините на древния храм на Ромул, където и до днес показват парчетата от разбит камък, на които, както твърдят, се отпечатали двете колена на апостол Петър, по времето на благодарствената молитва след приписваната му победа над Симон. Но какво струва това показване? Вместо парчета разбит камък, буддистите от Цейлон сочат на върха на Адам цяла скала с друг отпечатък на нея. Канара стои на неговата платформа, чиято тераса служи за опора на огромен валчест камък и на него вече почти три хиляди години виждат свещен отпечатък на стъпка с дължина пет фута. Защо да не се повярва на тази легенда, ако трябва да приемем на доверие легендата за св. Петър? „Княза на апостолите“, „Княза на реформаторите“ или дори „Първородния Син на Сатаната“, както наричат Симон – всичко има правото да премине в легендите и измислиците. Но на човека трябва да бъде предоставено правото да се ориентира в това. Че Симон е можел да лети, т.е. да се издига във въздуха за няколко минути, не е невъзможно. Съвременните медиуми са извършвали същото, поддържани от сила, която спиритуалистите упорито наричат „духове“. Но ако Симон е извършил това, той го е направил с помощта на самопридобитата сляпа сила, която обръща малко внимание на молитвите и заповедите на съперниците-адепти, да не говорим за светците. Фактът се съдържа в това, че логиката противоречи на приписваното падане на Симон по молитвата на Петър. Тъй като, ако Симон е бил публично победен от този апостол, след такъв очевиден знак за непълноценност неговите ученици биха го напуснали и биха станали правоверни християни. Но ние откриваме, че дори авторът на „Philosophumens“, такъв именно християнин, дава други показания. Симон толкова малко е загубил в очите на своите ученици и народните маси, че е продължавал всекидневно да проповядва в Римската Кампаня след приписваното му падане от облаците, „значително по-високи от Капитолия“, като при това падане той си счупил само краката! Може да се каже, че такова щастливо падане само по себе си е вече чудо. |
