За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 49

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XIV

СИМОН И НЕГОВИЯТ БИОГРАФ ИПОЛИТ

Както вече беше показано в нашите по-ранни томове, Симон е бил ученик на танаимите от Самария и репутацията, която оставил след себе си, заедно с титлата „Велика Божия Сила“, свидетелства за таланта и начетеността на неговите Учители. Но танаимите били кабалисти от същата тайна школа, от която е бил и Йоан на „Апокалипсиса“, чиято тревожна цел е била да скрива по възможност повечето от истинските значения на имената в Книгите на Мойсей. Все пак клеветите, така ревностно разпространявани срещу Симон Влъхваа от неизвестни автори и съставители на „Деянията“ и на други писания, не са могли да затъмнят истината до степен да скрият факта, че нито един християнин не е можел да се състезава с него по тавматургични деяния. Смешна е баснята, която разказват за неговото падане по време на въздушен полет, когато той си счупил краката, след което завършил живота си със самоубийство. Потомството е чуло само едната страна на този разказ. Ако учениците на Симон имаха възможността да проговорят, би се оказало възможно Петър да е този, който си счупил краката. Но като противоположност на такава хипотеза ние знаем, че апостолът е бил твърде благоразумен, за да рискува някога да се покаже в Рим. По признанието на няколко автори сред духовенството, нито един апостол никога не е извършвал такива „свръхестествени чудеса“; и разбира се, набожните хора ще определят това като още по-голямо доказателство, че чрез Симон е действал Дяволът. Симон бил обвинен в кощунство спрямо Светия Дух само защото въвел в качеството на „Свети Дух“ Mens (Разумът), или „Майката на всичко“. Но ние откриваме същия този израз в „Книгата на Енох“, в която като противоположност на „Сина Човешки“ той говори за „Сина на Жената“. Същият израз е употребен в „Кодекса“ на назарейците, в „Зохар“, както и в „Книгите на Хермес“ и дори в апокрифното „Евангелие от Евреите“ ние четем, че Исус е признавал женския пол на Светия Дух, ползвайки израза „Моята Майка, Светата Пнейма“.

Обаче след дълги години на отричане, действителното съществуване на Симон Влъхва е било окончателно доказано, независимо дали това е Савел, Павел или Симон. В Гърция бил намерен ръкопис, говорещ за него под последното име, което и поставило край на по-нататъшните разсъждения. В своята „Histoire des Trois Premiers Siиcles de l’Eglise“1 Дьо Пресенз изказва мнението си по повод на този допълнителен литературен паметник на ранното християнство. Вследствие на многото митове, с които историята на Симон е пълна, казва той, много богослови (би трябвало да добави – сред протестантите) стигнали до извода, че този ръкопис не е по-добър от изкусната тъкан на легендите. Но добавя:

„Той съдържа положителни факти, които изглежда сега се потвърждават от единодушното свидетелство на отците на Църквата и от повествованието на Иполит, намерено неотдавна.“2

Този ръкопис далеч не е ласкателен за предполагаемия основател на западния гностицизъм. Признавайки великите сили на Симон, той в същото време го заклеймява като жрец на Сатаната, което е напълно достатъчно, за да се покаже, че това е писано от християнин. Той също така показва, че подобно на друг „слуга на Злия Дух“ – както Църквата е нарекла Манес – Симон бил покръстен християнин, но че и двамата, бидейки твърде добре осведомени за тайните на истинското първично християнство, били преследвани за това. Тайната на такова преследване е била както тогава, така и сега съвсем прозрачна за тези, които изследват въпроса безпристрастно. Стремейки се да запази своята независимост, Симон не е можел да се подчини на лидерството или авторитета на някой от апостолите и най-малко на авторитета на Петър или Йоан, фанатичният автор на „Апокалипсиса“. Ето защо след обвиненията в ерес последвала „анатема маранафа“. Преследванията на църквата никога не са били насочени против магията, когато тя е била ортодоксална, тъй като новата теургия, учредена и регулирана от отците и сега известна на християнския свят като „милост“ и „чудеса“, е била и все още е, когато тя се случва, само магия – съзнателна или несъзнателна. Такива феномени, които са преминали към потомството под названието „божи чудеса“, са били сътворени чрез сили, придобити с велика чистота на живота и в екстаз. Молитвата и съзерцанието, прибавени към аскетизма, са най-добрите средства за дисциплина, за да се стане теург, когато няма редовни посвещения, тъй като силната молитва да се извърши нещо много желано е само силна воля и желание, имащи като резултат несъзнателната магия. В наши дни Георг Мюлер от Бристол е доказал това. Но „божествените чудеса“ са творени от същите тези причини, които пораждат последствията на вещарството. Разликата изцяло зависи от добрите или злите цели, които се имат предвид, и от действащия, който прави чудесата. Гръмотевиците на църквата са били изцяло насочени против тези, които отстъпили от формулите и сами си присвоявали сътворяването на чудодейни следствия, вместо да приписват тяхното авторство на личния Бог; и така, докато тези адепти на магическото изкуство, които действали по нейните преки инструкции и под нейното покровителство, били провъзгласени за потомството и историята за светци и приятели на Бога, всички останали с викове били прогонвани от църквата и били обречени на вечно оклеветяване и проклятие, от тяхното време до днес. Догмата и властта винаги са били проклятие за човечеството, велики гасители на светлината и истината.1

2 Цитирано от Дьо Мирвил, op. cit, VI, 42.

1 М-р Сен Джордж Лейн-Фокс прекрасно е изразил тази идея в своето красноречиво обръщение към многото съпернически школи и общества в Индия. „Аз съм уверен – казал той – че главният мотив, макар и смътно осъзнат, от който вие, като основатели на тези движения, сте били задвижени, е било възмущението от тираничното и почти всеобщо установяване – чрез всички съществуващи обществени и така наречени религиозни институти – на узурпираната власт в някаква външна форма, изместила и затъмнила единствената истинска, максимална власт – присъщият дух на истината, открит за всяка индивидуална душа, истинското знание; фактически този висш източник на цялата човешка мъдрост и сила, който издига човека над нивото на животното“. („Към членовете на Аря Самадж, Теософското Общество, Брама и Индра Самадж и други религиозни и прогресивни общества в Индия“.)

1 „Откровение“, II, 6.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 49

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред