|
Сатурнил от Антиохия провъзгласил същата доктрина, леко видоизменена. Той учел на съществуването на два вечни принципа: Добро и Зло, които по същество са просто дух и материя. Седемте Ангела, които управляват седемте Планети, са Строителите на нашата Вселена, а това е чисто източна доктрина, тъй като Сатурнил е бил азиатски гаостик. Тези Ангели са естествените пазители на седемте области на нашата планетна система, като при това един от най-могъщите от тези седем творящи Ангели от третия клас е бил „Сатурн“, управляващият гений на планетата и Бог на еврейския народ; т.е. Йехова, когото почитали сред евреите и на когото те посветили седмия ден от седмицата, или Сабат, събота (Saturday) – „денят на Сатурн“ сред скандинавците и индусите. Маркион, който също се придържал към доктрината за двата противоположни принципа на Добро и Зло, твърдял, че между тях има още и трето Божество – от „смесена природа“ – Богът на евреите, Творецът (заедно със своето Войнство) на низшия или нашия свят. Макар че той винаги се намирал в състояние на война с Принципа на Злото, това междинно Същество е било противопоставено и на Принципа на Доброто, за чието място и титла то се е домогвало. Така Симон е бил само син на своето време, религиозен реформатор, подобен на много други и адепт сред кабалистите. Църквата, за която вярата в неговото истинско съществуване и във великите му сили е необходимост – за да се открои по-добре „чудото“, извършено от Петър, и неговата победа над Симон – превъзнася, без да се скъпи, удивителните магически деяния на последния. От друга страна, специалисти и учени критици се опитват напълно да се отърват от него. Така, след отричането на самото съществуване на Симон, накрая те смятат за подходящо да слеят изцяло неговата индивидуалност с индивидуалността на Павел. Анонимният автор на „Свръхестествената религия“ упорито се е стараел да докаже, че под името Симон Влъхва трябва да подразбираме апостол Павел, чиито „Послания“ били тайно, а също така и явно оклеветени от Петър, който ги обвинявал като съдържащи „слаборазумна ученост“. Действително това изглежда повече от вероятно, когато мислим за тези двама апостоли и съпоставяме техните характери. „Апостолът на неевреите е бил смел, откровен, искрен и много учен; а апостолът на Обрязването е бил страхлив, предпазлив, неискрен и много невеж. Почти няма съмнение, че Павел частично, ако не и напълно, е бил посветен в теургичните мистерии. Неговият език, фразеологията – толкова своеобразна и присъща на гръцките философи, някои изрази, употребявани само от Посветените, са все точни отличителни признаци, водещи до такъв извод. Нашето подозрение беше подкрепено от талантливата статия под заглавие „Павел и Платон“ на д-р Уилдър, в която авторът изтъква едно забележително и твърде ценно за нас наблюдение. Той показва как „Посланията на Павел към Коринтяните“ изобилстват от изрази, навени от Сабазийските и Елевзинските посвещения и от лекциите на (гръцките) философите. Той (Павел) характеризира себе си като idiotes, т.е. като човек неумел в Словото, но не в гнозиса или философската ученост. „Ние казваме, че мъдростта е сред съвършените и посветените“ – пише той – дори съкровената мъдрост, „но не мъдростта на този свят, не на архонтите на този свят, а божествената мъдрост, скрита, тайна – която нито един от архонтите на този свят не е познавал“.1 1 Сравнете с „Eleusinian and Bacchic Mysteries“ на Тейлър. Какво друго е можел да подразбира апостолът чрез тези недвусмислени думи, освен това, че самият той, като принадлежащ към мистите (Посветените), е говорил за неща, показвани и обяснявани само в Мистериите? „Божествената Мъдрост, скритата, която нито един от архонтите на този свят не е познавал“, очевидно има някакво непосредствено отношение към Базилей на елевзинското посвещение, който е знаел. Този Базилей е принадлежал към окръжението на великия Йерофант u е бил Атински архонт; а в качеството си на такъв той е бил един от главните мисти и е принадлежал към вътрешните Мистерии, до които само много избран и малък брой хора получавали достъп.1 Длъжностните лица, ръководещи Елевзиниите, се наричали архонти.“2 Но ние тепърва ще имаме работа със Симон Влъхва. 2 „Isis Unveiled“, II, 89. 1 Op. cit., II, 395. |
