За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 47

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Но ние знаем на каква степен на преобразяване и на какво пищно буренясване може да бъде подложено всяко голо изложение на факта, ако то е минало поне през половин дузина ръце. Освен това, всички тези заявления могат да бъдат обяснени и дори показани като истински в своята основа. Симон Влъхва е бил кабалист и мистик, който като много други реформатори се стремил да основе нова религия върху основните учения на Тайната Доктрина, все пак без да разгласява нейните тайни повече от необходимото. Защо тогава Симон – мистик, дълбоко проникнат от знанието на факта за серийните превъплътявания (ние можем да оставим настрана техния брой „сто“, вероятно преувеличение на неговите ученици) – да не може да говори за някого, когото е опознал психически, като за въплъщение на героиня с това име, ако въобще е казвал това? Нима не намираме в собствения си век мъже и жени, не някакви шарлатани, а интелигентни хора, заемащи високо положение в обществото, чиято вътрешна убеденост им казва: на една – че е била кралицата Клеопатра, на друг – че е бил Александър Велики, на трета – Жана Д’Арк и кой и какво ли не? Това е работа на вътрешната убеденост и е основано на по-голямо или по-малко познаване на окултизма и вярата в съвременната теория за превъплътяването. Последната се разминава с единната истинска доктрина на древността, както ще бъде показано, но няма правило без изключения.

Що се отнася до това, че Влъхва е „един с Бога-Отец, с Бога-Син и с Бога-Светия Дух“, това отново е напълно допустимо, ако признаем, че мистикът и предвиждащият има правото да ползва алегоричен език; а в дадения случай това е напълно оправдано и от доктрината на вселенското единство, преподавана от езотеричната философия. Всеки окултист ще каже същото (за него) върху научна и логична основа, в пълно съответствие с учението, което той изповядва. Няма ведантист, който да не казва същото всекидневно: разбира се, той е Брахман, той е и Парабрахман, след като отхвърля индивидуалността на своя личен дух и признава Божествения Лъч, който обитава в неговото Висше Аз, само като отражение на Вселенския Дух. Това е ехо във всички времена и векове от първоначалната доктрина за Еманациите. Първата Еманация от Неизвестното е „Отеца“, втората – „Сина“ и всички и всичко произлиза от Единния, или този Божествен Дух, който е „непознаваем“. Оттук е и твърдението, че с нея (София, или Минерва, Божествената Мъдрост) той (Симон), когато все още е пребивавал в лоното на Отеца, самия явяващ се Отец (или първата колективна Еманация), е заченал Архангелите – „Сина“, които станали творците на този свят.

Самите римски католици, притиснати до стената от неопровержимите доказателства на своите опоненти – учени филолози и символози, които превръщат в прах църковните догми и техните авторитети и посочват множествеността на Елохимите в Библията – днес признават, че Цаба или Архангелите, първото „творение“ на Бога, е трябвало да участват в сътворението на Вселената. Нима не бива да мислим, че:

„Макар че „Бог сам е сътворил небесата и земята“... колкото и (Ангелите) да са били непричастни към първоначалното ех nihilo творение, те са могли да получат задачата да го завършат, продължат и поддържат?“,1

1 Op. cit, XX, 337.

възкликва Дьо Мирвил в отговор на Ренан, Лакур, Мори и tutti quanti от Френския институт. С някои различия, именно това твърди Тайната Доктрина. В действителност не е имало нито една доктрина, проповядвана от многото реформатори на първия и следващите векове на нашата ера, която да не е основавала своите първоначални учения върху тази универсална космогония. Направете справка при Мошеим и ще видите, че му се налага да говори по повод многото „ереси“, които той описва. Евреинът Церинт учел,

„че Творецът на този свят... държавният Бог на еврейския народ е бил Същество, произхождащо от Всевисшия Бог“;

и още, че това Същество

„...постепенно отпаднало от своята първоначална добродетел и първоначално достойнство“.

Василид, Карпократ и Валентин, египетските гностици от второто столетие, са се придържали към същите идеи с известни изменения. Василид е проповядвал, че имало седем Еони (Войнства или Архангели), които излезли от субстанцията на Всевишния. Двама от тях, Силата и Мъдростта, породили небесната йерархия на първия клас и достойнство; тя еманирала втората; тя пък третата и т.н.; като при това всяка следваща еволюция по своята природа е била по-малко възвишена от предишната и всяка творила за себе си Небеса като обител; натурата на всяко от тези небеса съответно е намалявала по красота и чистота, колкото повече се е приближавала до земята. Така количеството на тези Обители стигнало до 365; и над всички тях управлявал Висшият Неизвестен, наречен Абраксас – това име по гръцкото изчисление дава числото 365, което в своето мистично и числово значение съдържа числото 355, или човешката величина.1 Това е била една от гностичните тайни, основаваща се на тайната за първоначалната еволюция, която завършила с „човека“.

1 Десет е съвършеното число на Всевишния Бог сред „проявените“ божества, тъй като числото 1 е символ на Вселенската Единица или мъжкия принцип в Природата, а числото 0 е женският символ, Хаосът, Дълбината, като по този начин двете образуват символа на Андрогинната природа, както и пълната величина на слънчевата година, която също така е величина на Йехова и Енох. При Питагор десет е било символ на Вселената, също така и на Enos, Сина на Светлината, или „Сина Човешки“, който се използва като символ на слънчевата година от 365 дни и чиито години, поради това, също се дават като 365. В египетската симвология Абраксас е бил Слънцето, „Владетелят на Небето“. Кръгът е символ на единния непроявяващ се принцип; плоскостта на тази фигура е вечната безкрайност, тя се пресича от диаметъра само по време на Манвантарите.

1 „I Kop.“, II, 6–8.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 47

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред