|
РАЗДЕЛ XIII АДЕПТИТЕ ОТ ПЕРИОДА СЛЕД ПОЯВАТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО И ТЕХНИТЕ ДОКТРИНИ Какво въобще знае светът за Петър и Симон, например? В светската история няма записи за двамата, а това, което ни разказва за тях така наречената свещена литература, е разхвърляно и се съдържа в няколко фрази от „Деянията“. Що се отнася до Апокрифите, самото им име не разрешава на критиците да се доверяват на техните информации. Обаче окултистите заявяват, че колкото да са едностранчиви и предубедени, тези апокрифни „Евангелия“ съдържат много повече исторически правдиви събития и факти, отколкото „Новия Завет“, в това число и „Деянията“. Първите са голи, необработени предания, последните (официалните „Евангелия“) представляват старателно разработени легенди. Светостта на „Новия Завет“ е лично дело на всеки и дело на сляпата вяра и ако всеки е задължен да уважава личното мнение на своя съсед, никой не е принуден да го споделя. Кой е бил Симон Влъхва и какво е известно за него? От „Деянията“ научаваме само, че като следствие от своите забележителни магически способности той е бил наречен „Велика Божия Сила“. Казано е, че Филип кръстил този самаритянин и впоследствие го обвиняват в това, че е предлагал пари на Петър и Йоан, за да го научат на изкуството да твори истински „чудеса“, при това се твърди, че са лъжливи – от Дявола.1 Това е всичко, ако пропуснем оскърбителните думи, свободно отправяни към него за това, че е творил „чудеса“ от последния вид. Ориген споменава, че Симон е посетил Рим по време на царстването на Нерон,2 а Мошеим го поставя сред откритите врагове на християнството,3 но окултната традиция го обвинява само в това, че е отказал да признае „Симеон“ за наместник на Бога, а дали този „Симеон“ е бил Петър, или някой друг – това все още остава отворен въпрос за критиците. 1 VIII, 9, 10. 2 „Adv. Celsum“. з 3 „Eccles, Hist“, I, 140. Това, което Ириней1 и Епифаний2 говорят за Симон Влъхва – а именно, че той се е представял за въплътената троица, че в Самария е бил Отец, в Юдея Син, а пред неевреите Светия Дух – е просто клевета. Времената и събитията се променят, човешката натура остава същата, неизменна под всяко небе и във всички векове. Това обвинение е резултат и продукт на традиционното и сега класическо odium theologicum. Нито един окултист – а всички са изпитвали върху себе си в по-голяма или по-малка степен въздействието на затаената богословска злоба – никога няма да повярва на такива обвинения само по думите на Ириней, ако той действително някога сам е писал това. По-нататък за Симон се разказва, че е държал при себе си една жена и я представял за Троянската Елена, която е преминала през сто превъплъщения и която още по-рано, в началото на еоните, е била София, Божествената Мъдрост, еманация на собственото eгo на неговия (на Симон) Вечен Разум, когато той (Симон) е бил „Отеца“; и накрая, че с нея той „заченал Архангелите и Ангелите, които създали този свят“, и т.н. 1 „Contra Hoereses“, X, XXIII, 1–4. 2 „Contra Hoereses“, II, 1–6. |
